Решение № 157 от 24.11.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Провадия, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200402 по описа за 2025 година Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на въззивна жалба от Р. В. В. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 9504 от 23.07.2025 г. на Началник отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 б. "а" и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн.чл.177, ал.3, т.1 от ЗдвП му е наложена“Глоба” в размер на 3000, 00 лева.

В жалбата се съдържат подробни доводи за отмяна на издаденото НП поради неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, прекомерност на наложената санция и в нарушение на материалния закон.

В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез проц.представител - юрисконсулт Ч. моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като излага аргументи във връзка с наведените от жалбоподателя възражения.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Варна не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2025 г. в 18:36 часа, жалбоподателят Р. В. В. по АМ Хемус, км 1

385 +000 управлявал и извършвал превоз на товар със съчленено ППС с 5 оси МПС с две оси марка ****, мозел **** с per. № **** и полуремарке с три оси с p e r. № ****, собственост на „****“ООД. На отбивна площадка, на посоченото място, в посока гр. ****- ****-пристанище „****, същият бил спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София.

Установило се, че водачът извършва превоз на царевица, като след направено измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18/5 м/, било измерено натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС от 14.215 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като сътв. превишаването било с 2.715 т. При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето била 30.820 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването било с 6.820 т.

Предвид установеното, че управляваното от жалбоподателя превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за констатираното нарушение, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0010950 от 26.06.2025 г., в който актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на ч чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр.чл.7, ал.

1, т. 4 б. "а" и чл.7,ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба

№

11/03.07.2001.

Актът бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го подписал, като в графата за възражения посочил „Да“, без да изложи конкретни такива възражения по него, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.2 пр. 3 от ЗДвП вр.чл. 7, ал.1, т.4 б. "а" и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба№ 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн.чл.177, ал.3, т.1 от ЗдвП му била наложена“Глоба” в размер на 3000, 00 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмените такива събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът възприема с доверие и кредитира като обективни и достоверни.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати 2 същественинарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за движение по пътищата. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ да се разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран въззивникът и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, предпоставящи и субективната страна на нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган, като същите са съответни на описаните такива в обстоятелствената му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 3, буква „б“- сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е 1, 3 m - 24 t; т. 4, буква „а“ - единична ос - задвижваща: на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 /състав и съчленени ППС с пет, шест и повече оси/ - 11, 5 t;

По настоящото дело съдът намира за установени фактите описани в НП по отношение времето, мястото видът на ППС - извънгабаритно такова, обстоятелствата свързани със санкционирането на управляващото го лице жалбоподателя В.. В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че с процесното ППС, собственост на на „****“ООД е превозван товар царевица, като видно от билета от използваната за претеглянето електронна везна, натоварването на единична задвижваща ос на влекача е установено на 14 215 кг, при максимално допустими 11 500кг., а натоварването на трите оси на полуремаркето е установено общо 30 820 кг., при разрешени 24 000кг.

В хода на въззивното производство са събрани доказателства, че електронна мобилна везна "Dini Argeo", модел "DFWKR" № 118807, е одобрен тип средство за измерване. Безспорно се установява от събраните писмени доказателства, че измерването с електронната мобилна везна и ролетка е извършено с годни технически средства за измерване към момента на проверката.

3

В случая, не е представено и разрешително, респ разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз, съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г., чл.14, ал.3, във вр.с чл.8, ал.1 от същата.

Не се сочи за наличието на такова, а и според настоящия състав същото е изцяло ирелевантно и несъотносимо към конкретния случай с оглед превозвания с ППС-то товар, поради следното:

Според § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Видът на превозвания товар в конкретния случай- царевица, може да бъде "разглобен /разделен/ на части" /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г./, без това деление да доведе до излишни разходи /касателно извършването на самото деление/ или да породи риск от нанасяне на вреди /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г./, като позволява превозването на същия в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г./ с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г./.

В този смисъл и с оглед вида на превозвания товар, не е необходимо водачът да разполага нито с разрешително, нито с разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз.

Разрешаването на движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно. Това е така предвид, че нормативната уредба, регламентираща движението на извънгабаритни ППС - с маса или размери над законоустановените, няма за основна цел набирането на приходи /разрешаването във всички случаи става след заплащане на съответни такси, независимо дали в хипотеза на издаване на разрешително или в хипотеза на разрешаване въз основа само на квитанция за заплатени такива такси/.Една от целите на ЗП е упражняването, в рамките на управлението на пътищата, на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване /арг. от чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗП/. Съгласно чл. 27 от ЗП, АПИ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Предвид това, независимо от предвидената в ЗП възможност за движение на извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, разрешаването на такова движение в рамките на специалното ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на ЗП, във вр. с чл. 18, ал. 5 от ЗП и § 2 от ПЗР на Наредбата за специалното ползване на пътищата, във вр. с Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи със заплащането на такси при превишаване на допустимите стойности, не е самоцел. Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга възможност това движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките на общественото ползване на пътищата. Което е с основна превантивна цел - пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води движението конкретно на тежки ППС. Каквото 4 ясно регламентира и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.