Решение № 3716 от 16.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3716 гр. Пловдив, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20225330104781 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

С Решение № 3536/09.08.2024 г. по гр.д. № 20225330104781 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г. е отхвърлена претенцията на А. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № *, по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в неин дял на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед ***г. на ***на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от ***г., с административен адрес на имота: гр. П., район „***“, п.к. ***, ул. „***“ № *, с площ 327 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер но предходен план: ***, квартал: *, парцел: ***, при съседи: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, ведно с построените в поземления имот сгради: 1) Сграда с идентификатор № ***, със застроена площ - 20 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение - друг вид сграда за обитаване; 2) Сграда с идентификатор № ***, със застроена площ - 11 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение - селскостопанска сграда.

На основание чл. 353 от ГПК е поставен в ДЯЛ на А. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № *, гореописания недвижим имот Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град П.. Общата стойност на дела е в размер на 504 100 лева.

На основание чл. 353 от ГПК са поставени в ДЯЛ на А. Б. Б., ЕГН 1

**********, с адрес: гр. П., бул. „***“ № ***, ет. *, ап. **, следните недвижими имоти:

- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед *** г. на *** на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от *** г., с адрес на имота: гр. П., район „***“, ул. „***“ № **, бл. ***, вх. ***, ет. ***. ап. № ***, като самостоятелния обект се намира на етаж ** в сграда с идентификатор №***, с предназначение:

Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, при брой нива на обекта: * /*/, с посочена в документа площ от 63,88 кв.м., стар идентификатор няма, с прилежащи части: ИЗБА №***, с площ от 4.23 кв.м. и 1,527 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № ***, № ***; под обекта № ***, над обекта – няма;

- Гараж № ** с площ по титул за собственост от 17.35 кв. м., находящ се в гр. П., бул. „***“ № ** (стар адрес ул. „***“ № **), разположен на партера в Сграда с идентификатор № *** по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед*** г. на *** на АГКК, с адрес на сградата гр. П., район ***, бул. „***“ № ***, с предназначение Жилищна сграда – многофамилна, брой етажи – * /*/, който гараж е с лице не към булеварда, а към вътрешната страна до входовете, при съседи съобразно титул за собственост: гараж на Б.

Б., Н. Б., стълбище, двор на кооперацията и общ коридор, ведно с припадащите се за гаража идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Общата стойност на дела е в размер на 192 600 лева.

Със същото решение А. Б. П. е осъдена да заплати на А. Б. Б. сумата от 155 750 лева, необходима за уравнение на дяловете при делбата по делото. На основание чл. 355 ГПК А. Б. П. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 13 934 лева, представляваща 4 % върху стойността на дела й. На същото правно основание А. Б. Б. е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 13 934 лева, представляваща 4% върху стойността на дела му.

По делото е постъпила молба с вх. № 84993/15.08.2024 г. от съделителя А. Б. Б., чрез адв. Н. Р., с която се иска допълване на постановеното по делото решение във втора фаза на делбата, като бъде добавено, че за сумата в размер на 155 750 лв. може да бъде вписана законна ипотека съгласно чл. 168, т. 2 от ЗЗД, както това, че сумата в размер на 155 750 лв. се присъжда заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на постановяване на съдебното решение до изплащането й.

На основание чл. 250, ал. 2 от ГПК препис от молбата за допълване на решението е изпратен на насрещната страна – съделителя А. Б. П. с указание, че има право в едноседмичен срок от получаването на съобщението да подаде отговор. В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от съделителя 2

А. Б. П.. Същата не взима становище по молбата за допълване на решението.

Настоящият съдебен състав, като прецени молбата за допълване на решението, постановено във втора фаза на делбата и наведените в нея доводи, както и материалите по делото, приема следното:

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

В процесния случай молбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл по цялото искане. Непълен е този съдебен акт, в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото.

Съгласно указанията, дадени в т. 8 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне, се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Следователно допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото (напр. присъждането на плодове или на законна лихва).

Настоящият състав намира, че с постановеното по делото Решение № 3536/09.08.2024 г. по гр.д. № 20225330104781 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г. съдът е формирал правораздавателната си воля по цялото спорно материално правоотношение и няма каквато и да било неразрешена от съда част от спорния предмет. Съдът не може да присъди служебно законната лихва върху присъдена в полза на страна по делото сума. Необходимо е да има своевременно заявено нарочно искане от страната в тази насока. В процесния случай, видно от материалите по делото, в хода на производството по извършване на делбата до приключване на съдебното дирене в проведеното на 12.07.2024 г. съдебно заседание, съделителят А. Б. не е направил искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 155 750 лв., считано от датата на постановяване на съдебното решение до изплащането й. Едва с писмената защита, представена на 25.07.2024 г., при условията на чл. 149, ал. 3 от ГПК, след приключване на съдебното дирене по делото, съделителят е заявил претенция за присъждане на законната лихва върху сумата от 155 750 лв., считано от датата на постановяване на съдебното решение до изплащането й.

3

Следователно искането за присъждане на законна лихва е заявено след изтичане на срока, в който може да бъде направено. Що се отнася до обстоятелството, че в диспозитива на решението не е посочено, че върху сумата в размер на 155 750 лв. може да бъде вписана законна ипотека, съгласно чл. 168, т. 2 от ЗЗД, следва да се отбележи, че такова искане не е въведено от съделителя А. Б. в хода на процеса. Съгласно чл. 168, т. 2 от ЗЗД законна ипотека се учредява в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване. Това право произтича пряко от закона и за съда няма задължение служебно да го посочва в диспозитива на решението по извършване на делбата. Непосочването в диспозитива на решението, че за сумата в размер на 155 750 лв. може да бъде вписана законна ипотека, съгласно чл. 168, т. 2 от ЗЗД, не води до непълнота за съдебния акт.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че с постановения съдебен акт съдът се е произнесъл по цялото спорно право и не са налице основания за допълването му. Това налага извода, че молбата за допълване на решението по извършване на делбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 84993/15.08.2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подадена от съделителя А. Б. Б., чрез адв. Н. Р., за допълване на Решение № 3536/09.08.2024 г. по гр.д. № 20225330104781 по описа на Районен съд – Пловдив за 2022 г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив (арг. чл. 250, ал. 3 от ГПК).

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4