Решение № 74 от 25.06.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Сандански, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Й.ка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20251250200345 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба В. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в село ***, ул. “***“ № *** подадена чрез процесуален представител - адвокат Й. С. - АК Б.град, служебен адрес: гр. Б.град, ул.“***“ № ***, срещу Наказателно постановление /НП/ №7591/08.02.2022г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.20001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.

С жалбата се иска цялостна отмяна на НП с твърдения, че в производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на санкцията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които от една страна, са довели до ограничаване на правото на жалбоподателя на защита, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административно-наказателното производство.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния представител. Същия поддържа жалбата, прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения иска отмяна на атакуваното НП, като твърди неправилно приложение на материалния закон и допуснати в хода на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на жалбоподателя. Претендират се и разноски в проведените две въззивни и едно касационно съдебно производство в размер на общо 2450 лева и 250 евро.

В проведеното открито съдебно заседание по делото, въззиваемата страна редовно призована, се представлява от процесуален представител – юрискокнсулт - който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено по съображенията, подробно изложени в представеното писмено становище.

Претендира разноски за юрисконсултско

1 възнаграждение в размер по преценка на съда, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, предвид събраните в хода на производството доказателства, че НП не е било изпратено за връчване на адреса за кореспонденция, посочен от жалбоподателя в разписката за връчване на съставения АУАН, който адрес е наличен и в регистрите за адресна регистрация на жалбоподателя като настоящ адрес от 2004г. – преди образуване на административно наказателното производство. Изложеното обосновава извода на съда, че издаденото – и атакувано НП – не е изпратено за връчване съгласно изискванията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което и подадената жалба е в срок.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на представителя на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 19.01.2022 г. на път I-1, км.396+800 преди град Кресна при движение от град Б.град свидетелите Адриан А. и К. К. - служители на АПИ - изпълнявали служебните си задължения за контрол по спазване изискванията на Наредба 11 от 2001 г. Около 11.21ч. служителите на АПИ спрели за проверка МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка "Волво", модел „***“ с рег. № ***, което пътувало в посока от град Б.град към град Сандански. Проверяващите установили, че ППС се управлява от жалбоподателя В. М..

Служителите на АПИ с техническо средство - електронна везна тип DFW-KR № 118844 и ролетка 1302/18(5м.) извършили измерване на ППС, при което е установили, че при измерено разстояние между осите 1.42м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 25.565 т. при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б"в" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

Така измерените параметри на провереното ППС, управлявано от М. установяват, че същото се явява извънгабаритно по смисъла на &1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/2000г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 от Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б. “а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение - разрешително или квитанция за платени пътни такси - за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/. За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на проверяващите служители от АПИ валидно разрешение - разрешително или квитанция за платени пътни такси - за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъл на &1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/2000г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 от Наредбата.

При установеното в резултат на проверката свидетеля А. съставил

АУАН №

0008325/19.01.2022г. В АУАН било описано времето и мястото на извършване на проверката, както и установените обстоятелства – а именно управление на извънгабаритно ППС без издаване на необходимото разрешително от компетентната администрация.

Нарушението било квалифицирано като такова чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля К. и на водача М., който го подписал без възражения. В разписката, с която АУАН бил връчен на М., същият посочил като адрес за кореспонденция село Илинденци, община Струмяни и адрес по лична карта в село Марикостиново.

2

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 7591/08.02.2022г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.20001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: събраните в хода на две въззивни производства писмени доказателства и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите А. и К..

С оглед на събраните доказателства съдът приема за установено, че извършените измервания при проверката от служителите на АПИ са достоверни и точни и че резултатът от измерването не е повлиян от субективната преценка на длъжностните лица. Нещо повече, нарушителят е присъствал по време на извършване на измерването, не се е противопоставил на установеното при проверката и описано в АУАН, съставен непосредствено след това и не е възразил срещу направените констатации и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.314, ал.1 от НПК, намира следното от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото натоварване на ос на процесното ППС, като такова по чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредбата– с четири оси с две управляеми оси, е 19, т., доколкото е измерено разстояние между осите от 1, 42 м. В случая измереното натоварване на двойната задвижваща ос, по реда на посочената разпоредба е 25, 565 т или с 6,565 т над допустимото.

С оглед изложеното процесното ППС има характеристиките на тежко превозно средство по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, доколкото натоварването на ос е по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11, тежки ППС могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, какъвто е процесният републикански път, само след издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.

Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини – за общинските пътища.

Съгласно §1, т.8, пр.1 от ДР на ЗП "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона движението на тежко ППС представлява специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение.

Разрешение не е представено както пред контролиращите органи, така и в настоящото 3 производство, което потвърждава липсата на такова.

Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ задължението за осигуряване на такова разрешение имат собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, които са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.

С процесното Наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран в качеството му на водач на управляваното от него извънгабаритно ППС.

От представеното Свидетелство за регистрация на процесното МПС част II се установява, че същото е собственост на ЕТ „***“ с БУЛСТАТ:***, който е посочен и като превозвача, извършващ превоза на процесния товар.

С Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.

177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

С оглед посоченото по-горе тълкуване, съдът намира, че в АУАН и в НП неправилно е прието, че в конкретния случай е извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП.