Решение № 38 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100510472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение №6883 от 03.05.2023 год., постановено по гр.д. №15876/2022 год. по описа на СРС, 45 –ти състав са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ първоначално обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.49 ЗЗД, предявени от Н. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Т. Т. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, партер срещу Столична Община, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявано от кмета Й.Ф., действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И.П. и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания, в резултат на инцидент, настъпил на 22.12.2020 г. в районна на Метростанция "Сердика", където при слизане по стълбите, посока подлеза ищцата стъпва на неотремонтирано стъпало, губи равновесие и пада с цялото си тяло на стълбите и после в подлеза, поради бездействието на ответника и неизпълнение на задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка обектите на техническата инфраструктура на своята територия, като искът е ОТХВЪРЛЕН за сумата в размер на 5000 лева, разликата над уважената сума от 10 000 лева до размера на пълно предявената от 15 000 лева.

Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК ответникът Столична Община подава въззивна жалба срещу решението в частта, с която претенциите на ищеца са уважени.

Въззивникът оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови ново, с което се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца. В допълнителна молба, подадена на 14.06.2023 год. конкретизира възраженията си, като излага подробни съображения във връзка с твърдените пороци на първоинстанционното решение в обжалваната част. Въззивникът смята, че изводът на съда относно противоправно поведение 1 на ответника, изразяващо се в бездействие по поддържането на пътната инфраструктура, е немотивиран и приет при непълнота на доказателствения материал. Твърди, че ищецът не е изпълнил разпределената му доказателствена тежест за установяване неизправност на участъка, където настъпва инцидента и е претърпяно увреждането, като не е поискана по делото съдебно – техническа експертиза относно състоянието на стълбите към момента на настъпването на инцидента и претърпяване на уврежданията или към настоящия момент, като свидетелските показания са противоречиви и неправилно са кредитирани като достоверни от първоинстанционния съд. Въззивникът оспорва и присъдения размер, като твърди, че независимо от оспорването на съдебно – медицинската експертиза в частта, изготвена от вещо лице психолог, като некомпетентно дадена, съдът е приел, че ищецът е претърпял твърдените психологични разстройства и състояния. Твърди, че съдът игнорира обстоятелството, че по делото не се доказва провеждане на продължително лечение – медикаментозно или физиотерапевтично такова, както във връзка с психологичното състояние, в което изпада ищеца, така и относно физическите травми, които претърпява.

Предвид изложеното, твърди че обезщетението за неимуществени вреди не е определено според общоприетите критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира отговор на въззивната жалба, а в открито съдебно заседание заявява, че оспорва същата като необоснована и недоказана. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са от Н. К. Б. срещу Столична община, при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в периода от 22.12.2020 г. до 22.12.2021 г., изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания, трайна невъзможност да упражнява професионалните си задължения, трайна невъзможност да изпълнява домакинските си задължения и да се грижи за семейството, както и невъзможност за пълноценно участие в социалния живот, поради бездействието на ответника и неизпълнение на задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка обектите на техническата инфраструктура на своята територия.

В исковата молба, ищцата твърди, че на 22.12.2020 г., докато изпълнявала трудовите си функции на "призовкар" в СРС, преминала през подлеза на Метростанция "Сердика", като слизайки по стълбите стъпила на счупено стъпало, в резултат на което изгубила равновесие и паднала. Твърди, че вследствие на падането почувствала болки, липса на ориентация, страх и паника. Поддържа, че след падането била откарана до МЦ "Света Петка", където била прегледана, а в хода на прегледа било констатирано счупване на долната част на лъчевата кост. Твърди, че в 18 ДКЦ "София" било извършено и образно изследване, при което било установено "субпериостална фрактура на базата на първата метакарпална кост на дясната длан", а при преглед в УМБАЛ "Александровска" ЕАД се установили и допълнителни травми – охлузване в областта на проекцията на долната челюст, охлузване в областта на лявото коляно, охлузване в областта на лявата подбедрица и оток на лявата ръка. Посочва, че вследствие на физическите болки от инцидента отключила психическо разстройство, усещала потиснатост и нямала желание за социални контакти.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на исковите претенции по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпване на увреждането. Сочи, че не е налице причинна връзка между деянието и претендираните вреди, както и противоправност на деянието. Намира, че не следва да бъде ангажирана отговорността на общината. В условията на евентуалност, сочи, че размера на процесното обезщетение е завишен.

Моли за отхвърляне на исковете.

2

Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя има гаранционно-обезпечителен характер.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато по делото бъдат доказани следните елементи от фактическия състав в условия на кумулативност: 1) настъпване на твърдяното от ищеца вредоносно събитие на посочените в исковата молба дата и място; 2) претендираните неимуществени вреди и техния размер; 3) настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на която последните виновно са станали причина за вредоносното събитие. Съгласно чл. 154 ГПК доказването на посочените релевантни обстоятелства е в тежест на ищеца, като вината на прекия причинител на вредите се предполага по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ общинските пътища са публична общинска собственост, като в чл. 10 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община е предвидено, че собствеността на общината се разпростира и върху пътните съоръжения. Именно такива съоръжения са и подлезите съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗП. Посочените норми налагат извод, че изключителен собственик на подлеза, където е настъпило процесното вредоносно събитие, като пътно съоръжение на общински път, е именно ответната община.

Съгласно чл. 31 ЗП на общините е вменено задължението за полагане на грижи за поддръжка и ремонт на общинските пътища и съоръжения. Посочените дейности по отношение общинската пътна инфраструктура на територията на Столична община ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа.

Вменените на ответната община правомощия за стопанисване на общинската пътна мрежа несъмнено включват и отстраняване на всякакви повреди по обслужващите общинските пътища съоръжения, които създават опасност от увреждане на пътните превозни средства, както и на пешеходците, като част от общото задължение на общината за поддържането им в необходимото за гарантиране на безопасен трафик състояние. Затова и в процесния случай наличието на неремонтиран и несигнализиран участък от подлеза, станал причина за настъпилата злополука, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на указаните по-горе дейности по поддръжка на общинската инфраструктура. Натоварените с тези дейности лица не са извършили 3 дължимите действия по привеждане на проблемния участък в обезопасено състояние, като това тяхно бездействие, по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се презюмира да е виновно. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителя бездействието на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите или други правила и от характера на възложената работа. Затова и в случая, доколкото се установи, че в причинна връзка с визираното противоправно поведение на лицата, на които са възложени дейностите по поддръжка на общинската пътна мрежа, за ищеца са настъпили вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно основание - по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.

От изложеното следва, че правопораждащият вземането на ищеца фактически състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в своето основание.