Определение № 76 от 03.04.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Монтана, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно дело № 20261600600118 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба от адв. Й. от АК С., в качеството му на защитник на М. Н. Ф., срещу определение на РС Л. от 30.03.2026г постановено по ЧНД № 122/2026г по описа му, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата по ДП № 70/2026г. по описа на РУ Л., пр.пр. № 458/2026г. на РП Монтана. В жалбата се поддържа, че по делото не се извършват активни действия по разследване и задържането на лицето се явява необосновано. Моли се за определяне на полека мярка за неотклонение.

Призован за съдебно заседание обв. М. Н. Ф. се явява лично и със защитника си адв. Й., пледирайки искането да бъде уважено.

Защитника на обвиняемия Ф. - адв. Й. моли за по - лека мярка, твърди, че не са налице втората и третата кумулативни предпоставки, а именно да се укрие и извърши друго престъпление и моли за по- лека такава.

Представителят на ОП Монтана излага доводи, че молбата на обвиняемият следва да бъде отхвърлена, тъй като обществената опасност на деянието е висока и нито една предпоставка за задържането му не е разколебана.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемия, като обсъди изложените в нея доводи и съображения, както и тези наведени от защитата и обвиняемия в съдебно заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери следното:

Производството е по реда на чл. 65 НПК, образувано е по искане на обвиняемия по ДП № 70/2026г по описа на РУ Л., пр.пр. № 458/2026г. на РП Монтана М. Н. Ф., който е 1 привлечен на 09.02.2026г в това качество за престъпления по чл.149, ал.1, чл. 325, ал.2, пр. 3, вр. ал.1 и чл. 144, ал. 1 НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл. 65, ал. 1 НПК обвиняемият или неговия защитник могат по всяко време на досъдебното производство да поискат изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което така депозираното искане се явява процесуално допустимо.

Видно от събраните по ДП доказателства, взетата МНО „задържане под стража“ по отношение обвиняемия е наложена с определение по в.ч.н.д. 68/2026г. на ОС Монтана на 09.02.2026г.

По молба на обв. М. Н. Ф., първостепенният съд се е произнесъл с определение от 30.03.2026г постановено по ЧНД № 122/2026г по описа му, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата по ДП № 70/2026г. по описа на РУ Л., пр.пр. № 458/2026г. на РП Монтана.

Това определение е обжалвано пред настоящата инстанция в срок и жалбата е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

В настоящото производство съдът следва да прецени законността на мярката за неотклонение и наличието на нови обстоятелства, свързани с нея.

Предметът в настоящото производство е свързан с това дали е настъпила промяна в обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от влизане в сила на акта на съда, постановяващ същата.

Както правилно и законосъобразно е приел съда, мерките за неотклонение имат за цел не само да обезпечат бързото и ефективно провеждане на досъдебното производство, респективно наказателното производство, но се визират и три специални основания, които следва да обезпечи мярката за неотклонение, а именно: опасността от извършване на престъпление, обвиняемият да се укрие или да осуети изпълнение на присъдата.

По конкретното дело след вземане на МНО „задържане под стража“ по отношение на Ф. е изготвена и приобщена съдебно-биологична експертиза, приобщени са писмени доказателства, изготвена е справка - характеристика. С постановление от 20.02.2026г са обединени материалите по пр.пр. 661/2026г на РП Монтана към ДП 70/2026г на РУ Л., пр.пр. 458/2026г на РП Монтана. По ДП е извършено претърсване и изземване с разрешение на съдия, което прави твърдението на защитата на обвиняемия за липса на извършвани активни действия по разследване за неоснователна.

Действително обвиняемият е с чисто съдебно минало, с установена самоличност и адрес към датата на извършване на деянията и към момента, като няма данни да се е укривал и задържането е продължило почти два месеца.

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че продължава да е налице обществена опасност на обвиняемия с достатъчно висок интензитет. Този извод се налага с оглед анализа на събраните по ДП доказателствени материали, обстоятелството, че са му повдигнати 2 обвинения за няколко престъпления. Обосноваността на предположението, че Ф. е извършител на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, не е разколебана.

Същият е привлечен в това качество за няколко престъпление, част от които са тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 от НПК.

Горното обуславя обществената опасност на личността на дееца и е с достатъчно висок интензитет, който да мотивира изводът, че за обезпечаване целите на наказателното производство, водено срещу обвиняемия, най-подходящата мярка за неотклонение продължава да се явява „задържане под стража”.

Изтеклият период на задържане не надвишава срока по чл. 63, ал.4 от НПК и е в рамките на разумните граници с оглед разследването по делото.

В подкрепа на горните изводи са обективните данни по делото, събрани преди и след задържането на лицето.

От момента на произнасянето на ОС Монтана с Определение от 09.02.2026г до настоящия момент не са настъпили каквито и да било нови обстоятелства, които са от естество да повлияят на извода за законността на задържането, напротив - налице са всички изисквания на закона за потвърждаване на взетата мярка за неотклонение.

С оглед на това и след като при служебната проверка не бяха констатирани основания, налагащи отмяна на атакуваното определение, настоящия състав на въззивната инстанция намира, че същото следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, съобразявайки разпоредбата на чл. 56 НПК и целите по чл. 57 НПК, с оглед тежестта на обвинението и обществената опасност на обв. Ф., че към настоящия момент единствената законосъобразна мярка за неотклонение спрямо обвиняемия би била „задържане под стража”.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Л. от 30.03.2026г постановено по ЧНД № 122/2026г по описа му, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата по ДП № 70/2026г. по описа на РУ Л., пр.пр. № 458/2026г. на РП Монтана мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на М. Н. Ф. от гр. Л..

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началник Следствен арест – Враца към Затвора Враца – за сведение и изпълнение.

ПРЕПИС от определението да се приложи към ДП № 70/2026г по описа на РУ Л..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4