Решение № 16756 от 12.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56897/2024
- Вид
- Решение № 16756
- Подписан
- 12.09.2025
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.76, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.107, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.28 · Семеен кодекс
- чл.57, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16756 гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело
********0241110156897 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 301460/26.09.2024г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, уточнена с молба с вх. № 409844/17.12.2024г., с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу ответника Н. М. Х. положителен установителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1736.63 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ********, находящ се в ******, за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от 13.06.2024г. до изплащане на вземането, за която има издадена заповед по чл.410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36012/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.
С влязло в сила протоколно определение от 06.03.2025г., поради частична недопустимост на предявения от „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск, съдът е върнал исковата молба на ищеца в частта, в която се иска да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответницата Н. М. Х. дължи заплащането на сумата над размера от 1294,41 лв. до размера от 1736,63 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от месец май 2021г. до месец април 2023г., като производството по делото е прекратено в тази част.
След частичното прекратяване производството по делото е останало висящо по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. М. Х. положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1294,41 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ********, находящ се в ******, за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от 13.06.2024г. до изплащане на вземането, за която има издадена заповед по чл.410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36012/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот, 1 съставляващ апартамент №2, находящ се в ******, като за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 2588.83лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 371.37лв. за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., като се дължала и сумата от 37.70лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 8.51лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г. Поддържа, че ответникът Н. М. Х. била собственик на процесния имот за посочения период, с оглед на което е клиент на топлинна енергия.
Твърди, че на 19.08.2024г, по сметката на „Топлофикация София“ ЕАД е постъпило частично плащане в размер на 1 398.37лв. след отразяването на което са покрити задълженията за законна лихва в размер на 67.46лв,, съдебни разноски в размер на 60.13лв., мораторна лихва в размер на 379.88лв., както и част от главницата-в размер на 890.90лв., като остава непогасено задължение в размер на 1 735.63лв., представляващо остатък от главницата за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва да окончателно изплащане на задължението, както и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа заявление на ищеца от 13.06.2024 г., на 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36012/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. М. Х..
Релевира възражение за недопустимост на производството поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за дължимост на процесните суми, доколкото от страна на ответника е направено признание във възражението по чл. 414 ГПК на част от претендираните от ищеца суми. Твърди, че на 19.08.2024 г. е заплатила признатите в заповедното производство суми, като в платежното нареждане е посочила конкретно вземанията, които плаща. В случай че съдът приеме предявения иск за допустим, заявява, че оспорва през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение между нея и ищеца в качеството на собственик, респ. ползвател, а с това и да е била потребител на топлинна енергия, както и оспорва всички доказателства като недостатъчни или неотносими към предмета на делото. Прави евентуално възражение за погасяване на процесните суми по давност. По изложените твърдения прави искане за прекратяване на настоящото производство. Претендира разноски.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – **** Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 36012/2024г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление с вх.№ 195548/13.06.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Н. М. Х. да заплати на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2588,83 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********* ведно със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 371,37 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., сумата от 37,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,51 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., както и държавна такса в размер на 60,13 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 06.07.2024г., като в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение, с което длъжникът е възразил срещу дължимостта на сумата над размера от 1294,42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна 2 енергия, срещу дължимостта на сумата от 371,37 лева – мораторна лихва, срещу дължимостта на сумата над размера от 18,85 лв. - цена за извършена услуга дялово разпределение, както и срещу дължимостта на сумата от 8,51 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Длъжникът изрично е признал дължимостта на сумите по заповедта за топлинна енергия до размера на 1294,42 лева и за дялово разпределение до размера на 18,85 лева, по отношение на които суми заповедта за изпълнение е влязла в сила.
На 29.08.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Н. М. Х., като е представил такива на дата 26.09.2024г., предявявайки установителен иск за сумата от 1736,63 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.09.1994г., от който се установява, че на посочената дата ответницата е придобила правото на собственост върху процесния апартамент ********, находящ се в ******. Представена е още и молбадекларация от 12.11.2002 г. от ответницата Н. М. Х. за откриване на нейно име на партида за току-що посочения апартамент, като е отбелязано, че имотът ще се ползва за жилищни нужди.
Приет е препис от съдебно решение № 88 от 01.04.2003г. по гр.дело № 76/2003г. по описа на СРС, 85 състав, влязло в сила на 30.04.2003г., с което е прекратен бракът между ответницата Н. М. Х. и С.С.У. Утвърдено е постигнато между страните споразумение, съгласно което семейното жилище, придобито по време на брака, находящо се в ******, ап.
2, остава в обикновена съсобственост и се предоставя за ползване на Н. М. Х..
Ищецът е представил съобщение към фактура № 1019418010/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 1147,87 лева. Представено е и съобщение към фактура № 1026897656/31.07.2023г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. възлиза на сумата от 1446,76 лева.
Представен е договор за извършване на услугата дялово разпределение от 09.06.2020г., сключен ******, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки, от които е видно, че за процесния период е начислявана служебно поради неосигурен достъп топлинна енергия за подгряване на вода, както и такава за сградна инсталация. Приобщени са още и протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите в процесния апартамент.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил **** което дружество е издавало изравнителни сметки. За процесния период е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода на база 2 лица, поради неосигурен достъп, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Вещото лице сочи, че не е доставяна топлинна енергия за отопление на имота от радиатори.
Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ***** е поставено заключение „съответства“.
Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 2583,01 лева.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице е отговорило, че дължимата главница за топлинна енергия е размер на 2583,01 лева. На 3
19.08.2024г. по сметка на ищеца е постъпило плащане от 1398,37 лева, с което са били погасени съдебни разноски в размер на 60,13 лева, мораторна лихва в размер на 379,88 лева, законна лихва в размер на 64,76 лева и главница в размер на 890,90 лева.
Ответникът е представил платежно нареждане от 19.08.2024г., от което се установява, че по банкова сметка на „Топлофикация София“ ЕАД е била наредена сумата от 1398,37 лева с посочено основание „плащане на призната част от ч.гр.д. 36012/24г., 27 с-в, СРС от Х.“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявене е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал.
1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b77d336-5943-41cb-b767-17f2244bf8d3