Решение № 8648 от 25.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8648 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110151732 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен e иск от Г. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: адрес, чрез адвокат Б. З., срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: адрес, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 111,26 лв., представляваща платена от ищеца сума без основание по Договор за паричен заем № 743305/19.09.2022г., поради нищожност на същия, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 26.09.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 19.09.2022 г. ищецът сключил с ответника Договор за заем № 743305, по силата на който получил сумата от 500.00 лв., като в чл. 6 от договора било уговорено задължение за заемателя да предостави обезпечение, а в чл. 8 била уговорена неустойка в размер на 308,52 лв., в случай на неизпълнение на посоченото задължение. Твърди, че не предоставил обезпечение, поради което му била начислена неустойка в цитирания размер, която заплатил изцяло. Излага твърдения, че договорът е нищожен, тъй като не бил написан по ясен и разбилаем начин и с изискуемия шрифт.

Поддържа, че ГПР бил посочен като процент, без да е конкретизирано какви разходи се включват в него, което противоречало на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Сочи, че действителният размер на ГПР е по-висок от посочения, тъй като към него не били включени други уговорени такси и плащания, като така се нарушавал заканоустановеният праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора не бил посочен размерът на договорната лихва. Счита, че уговорката за предоставяне на обезпечение съдържала условия, които я правили невъзможна за изпълнение. Твърди, че уговорнета неустойка противоречала на добрите нрави, защото нейното начисляване било неизбежно, доколкото съответното задължение за предоставяне на обезпечение било практически неизпълнимо и така се осигурявала сигурна допълнителна печалба за кредитора. Смята, че така уговоренеата неустойка надхвърляла присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Сочи, че с посочената неустойка се заобикаляла забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като кредиторът обезпечавал евентуалните вреди от забавено изпълнение 1 поради липса на обезпечение, макар да имал право да претендира единствено мораторна лихва в този случай. Поддържа, че уговорената неустойка представлявала скрита печалба, тъй като не обезпечавала изпълнението на задъжението по договора за кредит, а изпълнението на акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение, като се позовава и на чл. 71 ЗЗД за последиците от непредоставяне на обезпечение. Твърди, че клаузата е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като предвидената неустойка не била индивидуално уговорена и била необосновано висока, прехвърляйки риска от неизпълнение на задължението на ответника за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Според ищеца уговорката за неустойка заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът й не бил включен към ГПР, като това от своя страна следвало да води до нищожност на целия договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото се приравнявало на липса на посочен ГПР. Ищцовата страна смята, че това представлява и заблуждаваща търговска практика, която също следвало да доведе до неправноправност на съответната договорна клауза. Ищецът излага твърдения, че и уговорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като с прибавянето на горепосочената неустойка се надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми и двукратния – за обезпечени, като на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК целият договор следвало да се счита за нищожен. Посочва се, че имало разлика между посочената за връщане сума и реално върнатата, както и че липсвала яснота за базата, върху която се определя ГЛП, което правило договора неясен, в нарушение на чл. 147 ЗЗП. Излагат се твърдения за нищожност и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Ищецът счита, че е заплатил необосновано висока възнаградителна лихва, тъй като е погасил заетата сума предсрочно. Навежда доводи, че е сключил договора при крайна нужда и явно неизгодни условия, доколкото не е разполагал с достатъчно средства за задоволяване на своите нужди и тези на семейството си и е бил принуден да вземе заем от ответника, макар и при явна нееквивалентност на насрещните престации. В условията на евентуалност твърди, че не целият договор, а само неустоечната клауза е нищожна, поради нарушение на закона, добрите нрави и неравноправност при горепосочените съображения. Предвид изложените аргументи за нищожност, ищецът счита, че е заплатил на ответника неустойка в размер на 308,52 лв. без основание, поради което претендира връщане на част от същата, а именно – сумата от 50 лв.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Поддържа, че договорът е написан по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията за формат и шрифт. Твърди, че са спазени разпоредбите на ЗПК, като е посочен общият размер на заема, условията за усвояването му, лихвеният процент, ГПР, дължимата обща сума от заемателя, както и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата. Ищецът подписал и погасителен план, в който били посочени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Сочи, че уговореният лихвен процент бил фиксиран за целия срок на договора. Излага твърдения, че размерът на уговорената неустойка бил точно предварително определен и отговарял на кредитния риск от непредоставянето на обезпечение, като заемателят бил запознат с тази клауза и доброволно се е съгласил с нея в условията на свободно договаряне. Същата отговаряла на обезпечителната, обезщетиетлна и санкционна функции, като била основателно начислена, тъй като ищецът не изпълнил поетото задължение да предостави обезпечение, с което поставял кредитора в риск да претърпи вреди при евентуално неизпълнение. Ответникът поддържа, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, като е съобразена със зададените от кредитополучателя параметри на договора. Излага доводи, че дори и клаузата за неустойка да е нищожна, това не пораждало нищожност на целия договор. С тези аргументи моли искът да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

2

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.

Ответника, редовно призован, не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 19.09.2022г. ищеца е сключил с ответника Договор за паричен заем № 743305, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 500 лева, като е уговорен месечен лихвен процент от 3.400 % и годишен процент на разходите – 49,698 %. Крайната сума, която ищеца е следвало да върне е в размер на 579,48 лв. Срокът на договора е 8 месеца. В чл. 6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 308,52 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение към договора. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл. 8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 8 бр. вноски, в размер от по 111.71 лв. месечно.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищеца е изплатил на ответника по Договор за паричен заем № 743305/19.09.2022г. сума в размер на 643,38 лв., с която са погасени по същия договор 500 лв. главница, 32,12 лв. договорна лихва и 111,26 лв. неустойка.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Претенцията по чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявена от ищеца, почива на твърденията за липса на основание за извършено от него плащане, в резултат от което ответникът е получил суми, които не му се следват. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в настоящия случай са налице.

Ответното дружество "К.Й." ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. По отношение на породеното между страните облигационно отношение намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК, както и чл. 143 - 148 ЗЗП.

Ищцата има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП , като чл. 24 ЗПК препраща към чл. 143, ал. 1 ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправни клаузи в договорите съдът следи служебно.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Чл. 146, ал. 2 ЗЗП сочи, че клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от доставчика, 3 поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК , включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.