Решение № 242 от 08.08.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002900281 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение по делото, постановено в производство по чл. 288 от ГПК, е допуснато касационно обжалване на решение № 724 от 18.11.2022 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 607 по описа на съда за 2022 г., по касационната жалба на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /старо наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД/, с настоящ правоприемник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: 000694959, в частта му, с която е обезсилено първоинстанционно решение № 261489 от 11.11.2021 г., постановено по т.д. № 64/2019 г. по описа на Софийски градски съд, VI-15 състав в неговата част, с която са уважени предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./ и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, искове за признаване за установено, че ищецът има ипотечно право върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район „Витоша“, местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м., с номер по предходен план 1021, квартал 210Б, и недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район „Витоша“, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м., с номер 1 по предходен план 1022, квартал 210Б, което е учредено с договор от 30.12.2005 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Боско строй“ ЕООД с нотариален акт № 155, т. III, рег. № 3386, н.д. № 495/2005 г. на нотариус с рег. № 050, и е прекратено производството по тези искове.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за установяване съществуването на ипотечното право, когато договорът за продажба чрез пряко договаряне, сключен по реда на чл. 718 ТЗ е нищожен, а купувачът по недействителната сделка самостоятелно е заличил ипотеката по реда на чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията, за проверка съответствието на въззивното решение по този въпрос с посочена от касатора и служебно известна на касационния състав, практика на ВКС, уреждаща общите предпоставки за наличието на правен интерес, като условие за допустимост на установителен иск.

За да се произнесе настоящият касационен състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искове, предявени от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, както следва: 1./ Срещу „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД за прогласяване на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД на нищожността на договор за продажба по чл. 718, ал. 1 ТЗ, сключен на 27.12.2018 г. между синдика на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (в несъстоятелност) и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД с нотариален акт № 39, т. Х, рег. № 18237, д. № 1606/2018 г. на нотариус с рег. № 040, в частта му, в която е сключен за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти с идентификатори *** и ***; 2./ За признаване за установено по отношение на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, че банката има ипотечно право върху недвижимите имоти с идентификатори *** и ***, учредено с нотариален акт № 155, т. ІІІ, рег. № 3386, д. № 495/2005 г. на нотариус с рег. № 050; 3./ За признаване за установено по отношение на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.), „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД и „Боско строй“ ЕООД (в несъстоятелност), че банката има право на индивидуално принудително изпълнение върху недвижимите имоти с идентификатори *** и *** за удовлетворяване на вземанията си по договор за кредит от 13.07.2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.07.2013 г. по гр.д. № 30774/2013 г. на 2

СРС, 77 с-в.

С постановеното първоинстанционно решение така предявените искове от третата група са отхвърлени, като неоснователни, а тези от първата и втората група са уважени /от тези по първата група – за прогласяване на процесната продажба, извършена от синдика на „Тома Строй“ ЕООД /н./ по реда на чл. 718, ал. 1 от ТЗ за нищожна, е уважен предявеният като главен иск по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – за прогласяване нищожност, поради противоречие със закона и не са разгледани по същество евентуално предявените искове, предявени на основанията по т. 2 и т. 3 от същия законов текст/.

С въззивното решение, което е частично предмет на настоящото касационно производство, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му по първата група искове – за прогласяване нищожността на процесната продажба, извършена по реда на чл. 718, ал. 1 от ТЗ и е обезсилил първоинстанционното решение в останалата му част – по втората и третата група искове, като е прекратил производството по делото в тези му части.

В частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по отношение на третата група искове – за установяване, че банката - ищец има право на индивидуално принудително изпълнение върху двата процесни недвижими имота, въззивното решение, като необжалвано от ищеца по касационен ред, е влязло в сила.

С постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по първата група искове – за прогласяване нищожността на процесната продажба, извършена по реда на чл. 718, ал. 1 от ТЗ, поради противоречие със закона, съответно – и двете решения на инстанциите по съществото на спора, са влезли в сила в съответните им части по тези искове.

В съответствие с гореизложеното - с влязлото в сила в тази му част решение № 261489 от 11.11.2021 г., постановено по т.д. № 64/2019 г. по описа на Софийски градски съд, VI-15 състав, са уважени предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /впоследствие с променено наименование на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, понастоящем с правоприемник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: 000694959, срещу „ТОМА 3

СТРОЙ“ ЕООД /н./ и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, искове за признаване за установено, че договорът от 27.12.2018 г., сключен по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ между синдика на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, с нотариален акт № 39, т. Х, рег. № 18237, н.д. № 1606/2018 г., на нотариус с рег. № 040, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в частта, с която са продадени недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район „Витоша“, местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м., с номер по предходен план 1021, квартал 210Б, и недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район „Витоша“, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м., с номер по предходен план 1022, квартал 210Б, поради противоречие с чл. 718, ал. 1, вр. § 1а, чл.

718, ал. 3 и чл. 717н ТЗ.

За да обезсили първоинстанционното решение в частта му, с която е признато за установено, че ищецът има ипотечно право върху посочените два недвижими имота, което право е учредено с договор от 30.12.2005 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Боско строй“ ЕООД с нотариален акт № 155, т. III, рег. № 3386, н.д. № 495/2005 г. на нотариус с рег. № 050 и да прекрати производството по делото в тази му част, въззивният съд е изложил, че в частта му по тези искове предмет на правния спор между страните е действието на уважаването на иска за нищожност на договора за покупкопродажба на процесните имоти, сключен от синдика по реда на чл. 718, ал. 1 от ТЗ, въз основа на който е станало заличаването на ипотеката. Съдът сочи, че липсва правен спор между страните по делото относно съществуването на договора за учредяване на ипотека между банката - ипотекарен кредитор и собственика на имота, който го е ипотекирал – към момента на сключването на договора за ипотека - „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД. Според въззивния състав липсата на твърдения за оспорване съществуването на ипотечното право на банката от собственика на имота, учредил ипотеката, означава че липсва правен интерес за установяване на неговото съществуване, още повече, че няма предявен иск за съществуване на ипотечното право срещу „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД. Освен това, вземането на банката е предявено и прието като обезпечено с ипотека в производството по несъстоятелност на „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД, което приемане има идентична сила със силата на пресъдено нещо.

Според въззивния състав по-натам, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.

4

3, пр. първо от ЗЗД, заличаването погасява ипотеката. Това заличаване има конститутивно действие по отношение на всички трети лица, придобили имота от собственика, учредил ипотеката - „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД. Съставът на САС излага, че вследствие уважаването на иска за недействителност на основанието за заличаване на ипотеката - договорът между „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД, ищецът ще може да впише наново ипотеката, но тя ще има ред от новото вписване, на основание чл. 179, ал. 3, пр. последно от ЗЗД. Според съда неоснователно е твърдението на ищеца, че заличаването на ипотеката на основание публична продан, не попадало в хипотезите на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се в мотивите на въззивното решение в тази им част, че съгласно правната доктрина, заличаването може да бъде извършено в четири уредени от закона случаи, включително и при публична продан на недвижим имот, на основание чл. 175, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 718, ал. 1 от ТЗ /“Облигационно право“, К., А., седмо издание, стр. 799 – „Заличаване на вписването“/.

Въззивният съд е приел за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния, че с признаването за установено в отношенията между ищеца и ответниците (продавач и купувач по договора от 27.12.2018 г.), че договорът за продажба на процесните имоти е нищожен, то в отношенията между същите страни договорът не произвежда валидно действие, в това число и предвиденото в чл. 175, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 717л, ал. 4 ТЗ погасително действие спрямо ипотечните права на ищеца върху имотите. Според съда правната доктрина е на противното становище - че ипотеката губи реда на първоначалното си вписване и ще има ред от новото вписване. Редакцията на чл. 179, ал. 3, изр. последно е обща и защитава всички трети лица, дори и те да са недобросъвестни /“Облигационно право“, К., А., седмо издание, стр. 801 последен абзац/.

По тези съображения е прието от въззивния състав за неоснователно и твърдението на ищеца, че нищожността на процесния договор има за правна последица съществуването на ипотечното право срещу „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./. Според съда едва след новото вписване на ипотеката, ще възникне ипотечното право срещу „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./, на основание чл. 166, ал. 1, пр. последно вр. с чл. 179, ал. 3, изр. последно от ЗЗД. По същите съображения според състава на САС е неоснователно и твърдението на ищеца, че съдът трябвало 5 да установи съществуването на ипотечното право с обратна сила и независимо от вписаното заличаване на ипотеката по отношение на ответниците „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./. Излага се, че законодателят изрично е уредил правните последици от новото вписване на ипотеката с разпоредбата на чл. 179, ал. 3, изр. последно от ЗЗД, както и редът за удовлетворяване на ипотекарния кредитор, а съдът не може да тълкува и прилага разширително императивни материалноправни норми. В този смисъл се цитира определение № 69/26.01.2012 г., по ч.т.д. № 818/2011 г. по описа на ВКС, I т.о., според част от мотивите на което: „Безспорно е, че в чл. 179, ал. 3, ЗЗД е прокламирано конститутивното действие на заличаването на ипотеката, при заличаване въз основа на съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение.

В тази норма са уредени и правата на ипотекарния кредитор, когато основанието, въз основа на което е станало заличаването, се обяви за недействително. В този случай ипотеката не възкръсва - тя може да се впише наново, като ще има реда на новото си вписване.“

В допуснатата му до касационен контрол част обжалваното въззивно решение е неправилно.