Решение № 343 от 13.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 343

*****, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430106350 по описа за 2025 година

Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу В. П. К. ЕГН ********** с постоянен адрес в *****, *****, * * * * * * , съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обща сума в размер на 403,63 евро /789,43 лева/ за консумирана топлинна енергия, от които 337,27 евро /659,65 лева/ – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г., както и

66,36 евро /129,78 лева/, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2023 г. до 03.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответницата е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това 1 за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 240,45 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 328,72 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 90,48 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтиран ИРУ, щранг лира в банята и един водомер в банята. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е 2 депозирал отговор на ИМ. Сочи, че в жилището не живее никой от години.

Оспорва претендираните суми.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца сочи, че проц. сума е изчислена вярно, поради което моли съда да уважи предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения по делото нот. акт ****, том *****, дело ***** на нотариус при ПлРС, че ответницата е дарила на Л.Л.Г. процесния топлоснабен имот, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на същия.

От приложения по делото Протокол от ОС на ЕС, находящ се в *****, ****** е видно, че е взето решение да се сключи договор със „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно е от приобщения по делото Договор ******, сключен между ЕС, находящ се в *****, ****** и „Техем сървисис“ ЕООД, че на последния е възложено да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ.

Установява се от приложения по делото Споразумителен протокол *****., сключен между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД, че считано от 01.11.2002 г. „Техем сървисис“ ЕООД ще извършва разпределение на ТЕ между абонатите на абонатна станция №*****, находяща се в *****, ****** въз основа на сключен договор с абонатите.

Приобщени като доказателства по делото са копие на фактури и извлечение от сметка, издавани на името на ответника, от които се установява какви суми са му начислявани.

Представени по делото са и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в *****, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в *****.

По делото е изслушано и приобщено заключението по допуснатата СТЕ, 3 която съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорена от страните по делото.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че: сградата, в която се намира топлоснабдения имот е присъедине към топлопреносната мрежа; до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето в процесния период; че отделните компоненти от индивидуалната сметка на ответника са: дял на имота за отдадена сградна инсталация; ТЕ за отопление в баня от щранг лира и услуга дялово разпределение;; разпределението на ТЕ в АС е извършено, съгласно Методика за разпределение на енергия в сгради, етажна собственост, като начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг на всеки месец от процесния период и са в съответствие с Наредба за топлоснабдяване № Е-РД04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването; че не се констатират несъответствия в изчисленията на ФДР; че ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в индивидуалните сметки на абонатите; че количеството ТЕ, доставяно в АС се измерва от търговски уред – топломер, който е монтиран съгласно техническите изисквания на производителя; че той /топломерът/ е търговски прибор за измерване на ТЕ и като такъв е преминал през първоначална проверка и последващи такива.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

В тежест на ответника е да установи онези факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, че ответникът е ползвател на недвижим имот, находящ се в *****, *****, ****** .

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена 4 към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Ответникът има качеството на потребител на ТЕ, доколкото същият е има учредено право на ползване върху процесния топлоснабден имот.Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Съдът приема и, че в действаща към момента нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение както вече беше посочено възниква по силата на ЗЕ и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Въз основа на изложеното настоящият състав на съда приема, че притежаваното от ответника право на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия, поради което и направеното от страна на ответната страна възражение за липса на договорно правоотношение е неоснователно. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да 5 заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.

По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна енергия, отдавана от щранг лира, сградна инсталация и за дялово разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот има монтиран ИРУ и водомер. Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.