Решение № 68 от 12.03.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр.Велинград, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210101289 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от О. М. Х., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: с. *******, п.к.4642, ул. „*******, Община-Велинград, обл. Пазарджик, против „ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ”, с ЕИК: 130008993, с адрес на управление и кореспонденция: гр.

София, п.к. 1000, бул. „ Христо Ботев” № 47, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищеца иска да се признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 840.00 ( осемстотин и четиридесет ) лева - представляваща неизплатена главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от 24.2.2016 год. от PC-Велинград, по ч.гр.д. № 80/2016 г., по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, № 74/23.02.2016г. въз основа, на който е образувано изпълнително дело №108/2024 год., по описа на ЧСИ - Васил Бараков, per. № 886, с район на действие ОС Пазарджик, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба са изложени фактическите твърдения, че е образувано изпълнително дело № 20248860400108 по описа на ЧСИ - Васил Бараков peг. № 886, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, за заплащане на парично задължение, ведно със законовата лихва, разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение, обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и неолихвяеми суми, като общото задължение, включително с разноските по изпълнителното дело възлизат към дата - 02.07.2024 год. в общ размер на 2 393.40 лева, съгласно ПДИ с изх. № 6145/02.07.2024 год. издадено от ЧСИ-Васил Бараков, peг. №886, с район на действие ОС Пазарджик, в полза на взискателят- ответник.

Твърди се, че е налице новонастъпило обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на 1 ответното дружество, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Излага, че въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 и 418, ал.2 от ГПК, PC - Велинград е образувал ч.гр.д. № 80/2016 г. и е издал Заповед № 74 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 и чл.418, ал.2 от ГПК, на 23.2.2016 год. и изпълнителен лист от 24.2.2016 год., в полза на кредитора - взискател и ответник, съгласно предоставените и изискуемите от закона документи, за сумата от 840.00 лева – представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва считано от 26.01.2016 год. както и разноски за внесена държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, както и 300 лева /триста лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че първоначално по молба на взискателят - ответник, на 16.10.2018 год. в РСВелинград, е образувано изпълнително дело № 169/2018 год. по описа на Съдебноизпълнителната служба, въз основа на процесния Изпълнителен лист №189 от 24.2.2016 год., издаден по ч.гр.д. № 80 описа на Районен съд - Велинград за 2016 год. в полза на кредитора – взискател, като след множество процесуални действия със съобщение с изх. № 523/04.02.2022 год., издадено от ДСИ е уведомен взискателят - ответник, че на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК прекратява воденото ИД. Твърди, че ответника - взискател е получил съобщението на 14.02.2022 год., но не го е обжалвал в двуседмичен срок, поради което е влязло в сила. Излага, че на 02.07.2024 год. чрез процесния ИЛ №189 от 24.2.2016 год. издаден по ч.гр.д. №80/2016 год. по описа на PC-Велинград, по молба на ответника е образувано ново ИД №108/2024 год. по описа на ЧСИ-Весил Бараков, рег. №886, с район на действие ОС-Пазарджик. Сочи се, че чрез ПДИ с изх. №6145/02.07.2024 год. издадена от ЧСИ-Васил Бараков, е уведомен, че на 02.07.2024 год. е наложен Запор върху банковите му сметки открити в следните търговски банки „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“, АД, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, както и върху трудовото възнаграждение, което получава в „МОХ - 57“ ЕООД, с ЕИК:204927708. Твърди, че след последно наложеният Запор на банковата му сметка открита в „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, чрез Запорно съобщение с изх. М885/12.02.2019 год. издадено от ДСИ по ИД №l69/2018 год. по описа на СИС в PC-Велинград, до наложеният от ЧСИ-Васил Бароков, рег. М886, Запор върху банковите му сметки открити в три търговски банки, по новообразуваното ИД М108/2024 год. чрез ПДИ с изх. М6145/02.07.2024 год. е изтекъл повече от 5 годишен давностен срок в негова полза, който не е прекъсван, поради което се отнема възможността на кредитора-взискател да го търси и събира по принудителен ред. Поддържа се, че вземането за лихви и разноски също са погасени на основание чл.119 ЗЗД, според която разпоредба с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.

Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен. Ангажират се доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество, изразява становище, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Твърди, че последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността по вземането, е извършеното на 20.06.2019 г. плащане на сума от длъжника, в резултат на което по сметката на ДНСК са постъпили 84 лв., който факт от обективната действителност е изложен и от ищеца по настоящото дело на стр. 3 от исковата му молба. Сочи, че така крайната дата на давността се променя от твърдяната за такава от ищеца 12.02.2024 г. на 20.08.2024 г., и поради факта, че от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., давност не е 2 текла по вземането на ДНСК срещу длъжника, на основание чл. 3, т. 2 от Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обнародван в бр.28 на Държавен вестник от 24 март 2020 г.. Твърди, че датата на действието на ЧСИ, прекъсващо давността /запор/, е 02.07.2024 г. е повече от месец и половина преди да е изтекла давността на вземането на ДНСК като взискател.

Ето защо се моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират разноски. Ангажират доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното със сила на пресъдено нещо изпълняемо право на ответника, а именно, изтичане на законно установения период от време и преклудирана по давност процесуална възможност на кредитора по принудителен ред да събере вземането си.

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищците основават иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.

Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва принудителното 3 изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

В този смисъл- Определение № 21 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5540/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК и др..

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответното дружество е взискател по изпълнително дело № 20248860400108 по описа на ЧСИ - Васил Бараков peг.

№ 886, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, образувано на основание Изпълнителен лист от 24.02.2016 г., издаден в негова, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 74/23.02.2016 г. по ч. гр.дело № 80/2016 г. на Районен съд Велинград, по който първоначално е образувано изпълнително дело № 169/2018 год. по описа на Съдебноизпълнителната служба към Районен съд Велинград.

Не се спори, а и от приетите писмени доказателства категорично се установява, че ответното дружество се легитимира като кредитор по вземането по процесния изпълнителен лист по силата на документ по чл. 417 ГПК, а именно извлечение от счетоводните книги на ДНСК и се основава на извършени от ответника разходи по принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № ДК-02-ПЗ-19/31.05.2010 г. на началник сектор Пазарджик към РДНСК ЮЦР за премахване на незаконен строеж.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен 4 способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

По общо правило продължителността на давностния срок в изпълнителното производство се определя от изпълнителното основание, с което е установено правото на принудително изпълнение, като съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност, която винаги е 5 г.. Следователно в общия случай продължителността на давността в изпълнителното производство е винаги 5 г., а началото на давностния срок започва да тече от влизане в сила на съдебно решение. В хипотезата когато правото е установено със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, след ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., ОСГТК, относно продължителността и началото на давностния срок в изпълнителното производство, съдебната практика приема, че при оспорване от длъжника, проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общ исков процес, като при положителен отговор отново ще се стигне до съдебно решение - в тази хипотеза новата давност почва да тече от влизането в сила на това съдебно решение и е винаги 5 г.. При липса на възражение от длъжника и след изтичане на срока за това, издадената Заповед за изпълнение влиза в сила, но заповедното производство няма установително действие за съществуване на вземането и правните последици на акта на съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, тъй като влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК, е пояснено, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова 5 подаването на Заявление за заповед за изпълнение не прекъсва давността. На молбата за издаване на Изпълнителен лист също не може да бъде придадено действие да прекъсва давността, поради едностранния характер на производството за издаване на Изпълнителен лист.

Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b7629b7-c62d-4690-a354-c0fd08eb205a