Решение № 73 от 07.09.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ловеч, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора Цв. М. П. като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224300600245 по описа за 2022 година Производство с правно основание член 317 и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.

Постановена е Присъда № 4/07.04.2022 година по наказателно общ характер дело № 20214320200381 по описа за 2021 година на Районен съд Л..С тази присъда съдът е признал подсъдимия ХР. СТ. ХР. – роден на ***** г. в гр. ****, живущ ******* българско гражданство, българин, разведен, средно образование, с непостоянна работа в строителството, реабилитиран, освободен от наказателна отговорност, ЕГН ********** за виновен в това, че на 18.09.2021г. в с. *****, не изпълнил Заповед за защита от домашното насилие № 2/22.04.2021год., издадена по гр. д. №191/2021год. по описа на Районен съд Л., като доближил на разстояние по-малко от 30 метра С. Й. П., както и жилището на родителите й, находящо се в ****** и упражнил спрямо нея домашно насилие - псувал, обиждал, отправял закани за физическа саморазправа спрямо нея и близките й, затова и на основание чл. 296, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца при първоначален общ режим.

1

Съдът е признал подсъдимия ХР. СТ. ХР., с горната самоличност, за ВИНОВЕН и в това, че през периода от м.август 2020 год. до м. септември 2021 год. включително, в гр. Л., обл. Ловеч, след като бил осъден по силата на съдебно решение по гр.д. №135/2020год., по описа на РС-Л., влязло в сила на 20.07.2020год., да издържа своите низходящи - децата си ХР. ХР. СТ., роден на 25.12.2008г. и СТ. ХР. СТ., роден на 04.08.2003г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по 160.00 лв. за детето Х. и 12 месечни вноски /до м. юли 2021г./ по 180.00 лв. за детето С., или всички вноски на обща стойност 4400.00 лв., затова и на основание чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл.

54 НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален общ режим.

Съдът е наложил на основание чл. 23 НК на подсъдимия ХР. СТ. ХР. най-тежкото наказание от определените за извършените престъпления по чл.

296, ал. 1 НК и по чл. 183, ал. 1 НК, а именно – лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, като на основание чл. 24 НК е увеличил така определеното общо най-тежко наказание с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК от така увеличеното общо най-тежко наказание, времето, през което подсъдимият ХР. СТ. ХР. е бил задържан под стража, считано от 17.01.2022 г одина,като е определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС увеличеното общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и два месеца да се изпълнява при първоначален общ режим.

Недоволен от така постановената присъда е останал въззивника ХР.

СТ. ХР.,който го обжалва с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.Счита,че същото е силно завишено по размер и моли,присъдата да бъде изменена,като наложеното му наказание бъде намалено по размер,а изтърпяването му да се отложи по реда на член 66 от НК с оглед чистото му съдебно минало.

В съдебно заседание въззивника лично и чрез защитника си адв.М. поддържа жалбата си.

Представителя на окръжна прокуратура Ловеч изразява становище,че жалбата е неоснователна.Развива съображения за висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.

2

Повереника на пострадалата С.П. сочи,че предоставя на съда.

От съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в преклузивния срок по член 319 от НПК и е допустима за разглеждане.По същество е неоснователна.Районен съд Л.,след обстойно и задълбочено разглеждане на делото е приел за установена следната фактическа обстановка :

Въззивника ХР. СТ. ХР. е родена на *****дина, живеел в *****, със средно образование, безработен, неосъждан, освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Х. и пострадалата С. Й. П. сключили граждански брак на 03.05.2003 г., от който се родили двете им деца ХР. ХР.

СТ., р. на 25.12.2008 г., и СТ. ХР. СТ., р. 04.08.2003 г. Х. често пиел алкохол, не искал да работи, бракът им вървял, поради което св. С.П. подала молба за развод. С решение по гр.д.№135/2020 по описа на РС Л., влязло в законна сила на 20.07.2020 г., бил допуснат развод между съпрузите, като упражняването на родителските права спрямо двете деца било предоставено на майката, а подсъдимият бил осъден да им заплаща, чрез майката, месечна издръжка – на Х. в размер на 160,00 лв., а на С. – на 180,00 лв. От момента на постановяване на съдебното решение до м. септември 2021 г. опдсъдимията не платил нита една месечна издръжка на двете деца. След раздялата им пострадалата С.П. се преместила да живее в жилището на родителите си в **** а впоследствие и в жилище в гр. ********* След развода подсъдимият тормозел бившата си съпруга, нахлувал в жилището й и това на родителите й, отправял спрямо нея и близките й закани за физическа саморазправа, псувал я и я обиждал пред децата им. Поради това пострадалата С.П. потърсила защита по реда на Закона за защита от домашното насилие и с Решение № 22/22.04.2021 г. по гр.д.№191/2021 г. Районен съд Л. задължил подсъдимият да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.П. и му забранил заедно с това да доближава на по-малко от 30 метра нея, жилището и в гр. Л. (с описания погоре адрес), домът на родителите й в с. Ъ., месторабатота й в НУ „инж.

Г.И.В.“ – Л., както и местата за социални контакти и отдих, за срок от една година. Въз основа на съдебното решение била издадена Заповед за защита в нейна полза, връчена на Х.Х. на 23.04.2021 г. Заповедта за защита била нарушена многократно от Х., за което било образувано досъдебно 3 производство, приключило с внесеното в Районен съд Л. постановление по чл. 78а НК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност за деяние по чл. 296, ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 НК. На 18.09.2021 г. С.П. била в дома на родителите си в *** заедно с двамата им сина. Около 22:00 часа тя си легнала да спи. Синът й С. спял в съседната стая, а Х. – при родителите й в съседна пристройка към къщата. Около 23:00 часа С.П. чула, че се отваря външната врата, а след това чула, че се чука на вратата на сина й, като разпознала, че Х. вика по име С.. Тя станала и тръгнала към вратата на стаята си, когато в същия момент при нея влязъл подсъдмият, лъхащ на алкохол, и пискал да я прегръща. Когато П. се отдръпнала, той започнал да я псува, обижда, нарекъл я „курва“, заплашил я, че ще я пребие. С.П. се уплашила, излязла в коридора и отишла да събуди сина си С., който излязъл в коридора, където майка му го умолявала да изведе Х. от къщата. В този момент той посегнал да удари С.П., но не успял, защото синът им С. му попречил.

Въззивника продължил със заплахите и обидите към нея, а тя избягала към пристройката, за да събуди родителите си. Х. я последвал, а синът им С. го държал за ръката и се опитвал да го изведе навън. Бащата на С.П. попитал въззивника какво прави там, на което той отвърнал като го бутнал и възрастният мъж паднал на земята. По-малкият им син Х. също се събудил и се уплашил от случващото се. В този момент С. успял да издърпа подсъдимия пред пристройката на къщата, а С.П. заключила вратата. Тогава подсъдимият започнал да заплашва и сина си. Едновременно с това С.П. подала сигнал на телефон 112 за случващото се и започнала да снима с телефона си поведението на подсъдимият, след което той си тръгнал. Въз основа на извършени справки в Бюрото по труда - Л., Дирекция „Социално подпомагане“ – Л. и НАП – Ловеч било установено, че Х. притежава три недвижими имота, не е регистриран като лице, търсещо работа, и не е подпомаган със социални помощи.

Изложената фактическа обстановка Районен съд Л. е установил въз основа на самопризнанието на подсъдимия ХР. СТ. ХР., направено в процедурата по съкратено съдебно следствие, след разяснения от съда на последиците от самопризнанието и при участието на защитник. В съдебно заседание и на основание чл. 372, ал. 4 НПК съдът е констатирал, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства – разпити на свидетелите очевидци:

4 пострадалите С.П., Х.Х. и С.Х., С.Н. и Й.Н., писмените доказателства и доказателствени средства – съдебните решения за развод и по Закона за защита от домашното насилие, заповед за защита от домашно насилие, справки от Бюрото по труда, ДСП – Л., НАП – Ловеч, справка за съдимост, декларация, протоколи за оглед на веществени доказателства и самите веществени доказателства – запис от системата за спешни повиквания 112, записи от камери за видеонаблюдение и от телефона на пострадалата. В хода на съкратеното съдебното следствие съдът е събрал допълнително доказателства, за които няма изложени факти в обвинителния акт, но същите са съществени с оглед предмета на доказване, очертан от чл. 102, т. 2 и т. 3 НПК относно вредите, причинени от престъпленията, и обстоятелствата, имащи значение за отговорността на подсъдимия и относно личността му След проведеното по искане на въззивника предварително изслушване, първостепенният съд е констатирал, че признанията на подсъдимия се подкрепят в достатъчна степен от доказателствената съвкупност, обявил е че ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и приключил съдебното разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

Не е имало основание за съмнения в действителната воля на Х. поради което и не следва да се обсъждат доводи за непълнота на доказателствата.

Цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение - въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти / Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д.

№ 1/2008 г., ОСНК, докладчик съдията Ц.П..

При определяне на вида и размера на наказанието съдът е подходил законосъобразно,като е приел,че подсъдимият е виновен и следва да бъде наказан за извършеното престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. Справедливото и законосъобразно наказание за това престъпление е лишаване от свобода.

Правилно е отчетено,че по-лекото алтернативно наказание – глоба, е неподходящо и несъответно на извършеното престъпление и би било в 5 нарушение на чл. 35 НК. Правилна е преценката на съда,че срокът на лишаване от свобода, определен съобразно чл. 54 НК, е близо до максималния, а именно 2 години и 9 месеца (33 месеца), което на основание чл. 58а, ал. 1 НК следва да бъде намалено с 1/3 и след редукцията срокът за изтърпяване, на който следва да се осъди ХР. СТ. ХР., е 1 година и 10 месеца, при първоначален общ режим.

По обвинението по член 183,ал.1 от НК,съдът е приел,че Х. е бездействал в продължение на повече от два поредни месеца, а именно в периода м. август 2020 – м. септември 2021 г., не изпълнил 14 месечни вноски по 160,00 лв. за детето Х. и 12 месечни вноски по 180,00 лв. за детето С., или всички вноски на обща стойност 4 400,00 лв. От субективна страна въззивника е действал виновно при форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал, че е задължен да издържа синовете си, разполагал е с възможност да заплаща присъдената издръжка, тъй като макар и без трудов договор, както сам заявява, е работил в строителство и е реализирал доходи. Има недвижимо имущество и не е търсил социална помощ или съдействие за официално започване на работа. Правилни са изводите на контролирания съд,че наказанието, съотвестващо на извършеното престъпление, е лишаване от свобода за срок от девет месеца и след редукцията с 1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 НК наказанието за изтърпяване е шест месеца, при първоначален общ режим. Отчетено и съобразено е,че двете престъпления – по чл. 296, ал. 1 НК и по чл. 183, ал. 1 НК, са извършени в съотношение на съвкупност, поради което подсъдимият следва да изтърпи само едно общо наказание, а именно по-тежкото – лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца. По приложението на чл. 24 от НК изводите на съда са правилни и се споделят от въззивния състав - двете определени наказания са от един и същи вид – лишаване от свобода, съответно за срок 1 година и 10 месеца за престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, и 6 месеца за престъплението по чл. 183, ал. 1 НК. В такива случаи чл. 24 НК позволява на съда да увеличи общото найтежко наказание – до ½, но не повече от сбора на двете наказания. В конкретния случай е правилно е отмерено,че е необходимо да се приложи институтът на увеличаване на общото наказание с още четири месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът е определил, че общият размер на увеличеното общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от две години и два месеца, следва да започне изтърпяване при първоначален общ 6 режим,който извод съответства на закона.