Решение № 120 от 03.04.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 11/2023
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 03.04.2023
- В сила
- 03.04.2023
- Състав
- Спас Иванчев, Христина Михова, Красимир Шекерджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 321 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 227 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал.1 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал.1 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336 - 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336 - 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336 - 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал.1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 350 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Спас Иванчев
Членове:
Христина Михова
Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200011 по описа за 2023 година Производството е образувано по касационни жалби, подадени от подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К. И. Х., чрез техните защитници, както и лично от подс. Х., срещу въззивно решение, постановено на 27.07.2022 г. по в.н.о.х.д. № 212/2019 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд /АпСпНС/. В жалбите се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – 3 от НПК.
В касационната жалба на подс. В. А. основното оплакване е, че въззивният съд не е анализирал доказателствената съвкупност и най - вече заключението на приетата от него ССчЕ, което установявало, че не са допуснати пропуски при осчетоводяването на фирмената дейност, фирмената документация е водена съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като не може да се установи с категоричност, че осчетоводените сделки са нереални. В мотивите на първоинстанционната присъда и на въззивното решение липсвали факти, от които да се направи извод за осъществени от подсъдимия престъпления, с оглед на което се претендира за неговото оправдаване.
Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното му наказание с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, като се отчете дългия срок / 11 г./ на наказателното производство, който предходните инстанции не са взели предвид при определяне на санкцията.
С касационната жалба на подс. Л. М. се оспорва законосъобразността на въззивното решение и се твърди, че то не отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК, тъй като в него не били посочени приетите за установени фактически обстоятелства и доказателствата, на които се основават. Не бил направен анализ на доказателствената 1 съвкупност и поради това не ставало ясно по какъв начин въззивната инстанция е формирала заключението си за обоснованост и доказаност на повдигнатите обвинения.
Въззивният съд не отговорил на възраженията на защитата относно неправилното кредитиране от първоинстанционния съд на показанията на свидетелите, изложени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.1 и ал. 4 от НПК, дадени от тях под натиск и заплаха; не съобразил, че подс. М. като собственик и управител на счетоводни фирми е осъществявал счетоводна дейност на базата на предоставените му от неговите клиенти – търговски дружествата, счетоводни документи, при което не би могъл да знае дали сделките, които те удостоверяват са реални или не; изцяло на житейски предположения се основавало обвинението по чл. 321 от НК, тъй като липсвали доказателства за това, че четиримата подсъдими се познават помежду си, а още по - малко, че са участвали в организирана престъпна група; съдът приел, че подс.
М. давал нареждания за изготвяне на документи за фиктивни сделки, въз основа на проведените телефонни разговори, които били с нормално, обичайно съдържание, характерно за осъществяваната от него счетоводна дейност; обвинението се основавало на приложените по делото ревизионни актове, като съдилищата не взели предвид, че техните констатации са съобразени със спецификата на административното производство и не са достатъчни, за да се направи извод за осъществено данъчно престъпление по чл. 255 от НК. Подробно в жалбата се излагат съображения относно недоказаността на това обвинение, като касаторът се позовава на заключението на изготвената ССчЕ и на множеството писмени доказателства, обосноваващи извода за реалност на сделките, инкриминирани с обвинителния акт. На тази основа се претендира за оправдаване на подс. М. по всички обвинения. Алтернативно се излага и твърдението за това, че наложените на подсъдимия наказания са несправедливи, тъй като при тяхното определяне не били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това се прави искане, в случай, че ВКС намери подс. М. за виновен, да намали размера на наложеното му наказание лишаване от свобода и да отложи неговото изпълнение за определен изпитателен срок, съобразно разпоредбата на чл. 66 от НК.
С касационната жалба на подс. Н. Х. се оспорва изцяло законосъобразността, обосноваността и справедливостта на въззивното решение. Акцентира се върху липсата на мотиви на същото, като се сочи, че в него не са изложени фактите, приети от съда за установени, доказателствата въз основа на които е сторено това и не е отговорено на възраженията на защитата за отсъствие на такива, обосноваващи повдигнатите срещу подс. Х. обвинения. Въззивният съд не обсъдил оплакването на защитата за несправедливост на наложените санкции, определени без да бъдат отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността на подс. Х., както и неразумно дългия срок на наказателното производство.
Незаконосъобразно бил уважен и предявеният граждански иск, без да бъде изследван въпросът, дали данъчно - ревизионните актове са влезли в сила, което е предпоставка за приемането му за разглеждане в наказателния процес. С оглед на изложените съображения алтернативно се претендира за: оправдаване на подс. А. по всички обвинения; отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд; намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и отлагане на неговото изпълнение по реда на чл. 66 от НК; отхвърляне на предявения граждански иск, като неоснователен. В писмено допълнение към касационната жалба, подадено от подс. Х. в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК, се сочи, че по отношение на него е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила още в хода на досъдебното производство, тъй като не му е предоставена възможност да се запознае с материалите, събрани по делото, за да организира защитата си в пълен обем, такава му била осигурена едва десет дни преди първото съдебно заседание пред
2 първоинстанционния съд. Допълнително се сочат подробни доводи в подкрепа на твърдението, че обвиненията, в извършването на които е признат за виновен подс. А., са несъставомерни и недоказани, а наложените му наказания явно несправедливи.
В касационните жалби на подс. Х. и неговите защитници се сочат подробни доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 348, ал.1, т.1 – 3 от НПК. Твърди се, че въззивното решение не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като в него не са посочени фактическите обстоятелства, приети от контролирания съд, доказателствата, които ги подкрепят, като не е отговорено и на направените от страните възражения срещу законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда. Не бил извършен необходимият задълбочен и качествен анализ на доказателствената съвкупност; изобщо не били обсъдени обясненията на подсъдимите; съдилищата се позовали на ВДС, без да съобразят, че за престъплението по чл. 255 от НК не могат да се използват СРС; не били констатирани и изяснени противоречията между показанията, дадени от свидетелите пред съда и тези изложени в хода на досъдебното производство; не били съобразени заключенията на допуснатите и приети от въззивния съд заключения на ССчЕ и съдебно – икономически експертизи и писмените доказателства, установяващи реалност на фактурираните сделки. Излагат се подробни доводи обосноваващи твърдението за недоказаност на повдигнатите срещу подс. Х. обвинения, за неоснователност на уважения граждански иск и за несправедливост на наложените наказания. В заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция или на първоинстанционния съд за ново разглеждане, или за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и отлагане на неговото изпълнение за определен изпитателен срок.
В съдебно заседание пред ВКС защитниците на подсъдимите поддържат подадените касационни жалби и пледират за уважаването им по изложените в тях подробни съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, с оглед на което прави искане за оставянето им без уважение.
Процесуалният представител на гражданския ищец пледира за оставяне на касационните жалби без уважение, поради тяхната неоснователност.
Подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К. И. Х. в предоставената им последна дума заявяват, че не се считат за виновни и молят да бъдат оправдани.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 8 / 05.02.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 471/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд /СНС/, подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К.
И. Х. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.
2, вр. с ал. 2 от НК, като на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Подсъдимият Л. М. е оправдан по обвинението да е ръководил организираната престъпна група, а останалите трима подсъдими, че са участвали в ръководена от него такава.
Със същата присъда подсъдимите В. Г. А., Л. В. М., Н. Х. Х. и К. И. Х. са признати за виновни в извършване на две престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 за подс. А., М. и Х., а за подс. Х. вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
3 с чл. 26, ал.1 от НК. Четиримата подсъдими са оправдани за част от инкриминираната сума в размер на 18 904, 77 лева.
За всяко едно от престъпленията на четиримата подсъдими са наложени отделни санкции, като на основание чл. 23 от НК са им определени общи наказания за трите извършени деяния в размер на по четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване и конфискация на част от определено движимо или недвижимо имущество.
Първоинстанционният съд с присъдата си е уважил гражданския иск, предявен от Министерство на финансите срещу четиримата подсъдими, като ги е осъдил солидарно да заплатят сумата от 1 501 467, 96 лева, представляваща обезщетение за причинени на държавата имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският иск е отхвърлен за сумата от 18 904, 77 лева, като неоснователен.
Специализираната прокуратура останала недоволна от размера на санкциите, наложени на подсъдимите и подала въззивен протест срещу първоинстанционната присъда пред АпСпНС с искане за тяхното увеличаване.
Първоинстанционният съдебен акт е обжалван и от четиримата подсъдими с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост. Във всяка от въззивните жалби жалбоподателите изложили конкретни доводи, с които аргументирали твърденията си за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за несправедливост на определените от първостепенния съд санкции. Подсъдимите предявили пред АпСпНС алтернативни искания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на въззивна присъда, с която да бъдат оправдани; отмяна на присъдата на СНС и връщане на делото на същия за ново разглеждане или на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения на досъдебното производство; намаляване на наложените от СНС санкции и отлагане на тяхното изпълнение по реда на чл. 66 от НК.
По повод подадения протест и депозираните въззивни жалби в АпСпНС е образувано в.н.о.х.д. № 212/2019 г. С решение, постановено на 27.07.2022 г. по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, въззивният съд изцяло потвърдил първоинстанционната присъда, като осъдил подсъдимите да заплатят допълните разноски, направени във въззивното производство.
Депозираните срещу това въззивно решение касационни жалби са допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирани лица, в срока по чл. 350 от НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 от НПК.
Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b75f734-3642-46ac-b792-3d256ebdd670