Определение № 625 от 20.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. София, 15.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901531 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „М. РАБОТОВА“ – М. Иванова Работова чрез процесуалния й пълномощник адв. М. М. срещу решение № 176/15.03.2023г., постановено по в.т.д.№ 492/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено постановеното решение № 65/22.10.2021г. по т.д. 155/2020г. по описа на ОС – Благоевград и е осъдена М.

И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М. Работова“, ЕИК 202551417, да заплати „Рожен пласт“ ЕООД, ЕИК 130216810, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 297 126,52 лв. – дадена по договор за заем от 09.09.2015г. в периода от 12.09.2015г. до 14.09.2015г., на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД - сумата 58 288,95 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на задължението за плащане на сумата 194 476,57 лв. – част от главницата по договора за заем за периода от 09.09.2017г. до 08.09.2020г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 08.09.2020г. до окончателното изплащане.

Касаторката поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че САС е допуснал съществено процесуално нарушение, като въпреки заявеното от ответницата още в отговора искане по чл. 183 ГПК за представяне на оригинала на договора за заем от 09.09.2015г. е игнорирал горното и в противоречие със закона е приел, че е налице преклузия. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че тя не е оспорила автентичността на документа, с което отново е допуснато 1 съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото й на защита. Счита, че въззивният съд е трябвало да изключи процесния договор за заем, а вместо това в нарушение на процесуалните правила, той е кредитирал записвания в счетоводни книги, които не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като представляват вторични счетоводни документи и са носител на преобразувана информация. Поддържа и че в нарушение на процесуалните правила, не й е допуснато искането за разпит на свидетели във връзка с твърдяната симулация и въпреки наличието на писмо от Я. Д.. С оглед горното счита, че въззивният съд е изградил решаващите си изводи по съществото на спора при неправилно установена фактическа обстановка, като така на практика служебно и недопустимо САС е подменил предмета на спора като е ограничил доказването. Твърди, че съдът е разгледал иска въз основа на факти, различни от въведените с исковата молба и релевантни за основанието на исковата претенция. Поддържа и че въззивният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 269 ГПК, тъй като той следва да се произнася по въведените в жалбата пороци. Сочи, че е налице нарушение, изразяващо се в ограничаване на доказването и необсъждане на доказателствата по делото. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, и твърди недопустимост и очевидна неправилност на решението, като поставя следните въпроси:

1. „При направено оспорване на автентичността на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за изследване от специализирана съдебнографологична експертиза, следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в соченото от касатора решение № 91/01.04.2015г. на ВКС, 4 г.о.;

2. „При липсващ доклад от първоинстанционния съд, въззивният съд следва ли да обезпечи правилното приложение на материалния закон като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и относно необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, вместо това сам да ограничава доказването, какъвто е настоящия случай?“, за който твърди разрешаване в противоречие с решение №247/05.10.2012г. по гр.д.№1644/2011г. на ВКС, 3 г.о. и решение №29/04.03.2015г. по гр.д.№5189/2014г. на ВКС, 2 г.о.

3. „За задължението на въззивния съд, съгласно чл. 271-272 ГПК вр. чл.

236, ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, както и всички доказателства, за което твърди, че е сторено от въззивния съд в нарушение на практиката на ВКС, а именно решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г., 4 г.о.; решение №40/04.02.2015г. по гр.д.№4297/2014г., 4 г.о., решение № 27/02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г., 4г.о. на ВКС и др.

2

4. „Когато въззивната инстанция е дала възможност на жалбоподателя да релевира всичките си доказателствени искания при съобразяване на определение на първоинстанционния съд, включително дадени указания по чл. 101 ГПК, респективно липса на произнасяне по представените по делото писмени доказателства, въззиваемата страна има ли право да прави доказателствени искания и/или да поддържа възражения и доказателствени искания, направени в отговора на исковата молба? Следва ли въззивната инстанция да разгледа тези възражения и искания на въззиваема страна и налице ли е за същите преклузия?“

5. „Когато ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение поради отхвърляне на предявените искове и при дадена възможност от апелативния съд на жалбоподателя да прави доказателствени искания и да представя доказателства, допустими ли са доказателствените искания и възраженията на въззиваемата страна, направени пред първа и втора инстанция?; Допустими ли са същите, в случай, че на ответника е нередовно връчено определението на първоинстанционния съд, така както същото е било нередовно връчено и на ищеца?“

Касаторът поддържа за последните поставени въпроса, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, т.е. наличието на основание за допускане до касационен контрол на решението по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Наред с горното в изложението се поддържа, че решението е очевидно неправилно и недопустимо.

Ответникът по касационната жалба – „Рожен пласт“ ЕООД е подал отговор от 28.06.2023г. чрез процесуалния си представител – адв. В. А., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения.

Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалби е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че в подкрепа на твърденията си за сключен договор за заем, съобразно дефиницията му по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ищецът е представил по делото договор от 09.09.2015г., който е оспорен от ответника, но е посочил, че оспореният подпис под договора е на пълномощник на търговеца - С.А. Р., с представено по делото писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа. Кредитирал е заключението на съдебно-графологичната експертиза, съгласно която положеният подпис за заемател по договора от 09.09.2015г. не е изпълнен от М. Работова, но е копие на подпис, който е изпълнен от Славчо Работов. Приел е, че изводът на вещото лице за автор на подписа е обоснован, въпреки работата въз основа на копие на документа. САС е приел, че едва 3 пред въззивния съд ответникът е направил искане по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи оригинала на документа, което като преклудирано е оставено без уважение и договора следва да е част от доказателствения материал по спора. САС е приел, че ответната страна не е оспорвала даденото пълномощно, нито е твърдяла оттеглянето на упълномощаването, поради което процесният договор обвързва страните, тъй като е сключен чрез упълномощения С. Р.. Въззивният съд е счел, че ответницата не е ангажирала никакви доказателства, подкрепящи тезата й за нищожност, евентуално унищожаемост на сделката от 09.09.2015г., като твърдяната симулативност не се извежда от представения договор за строителство от 15.10.2014г., с който ответникът възлага на трето за спора лице – „Каримпекс -1“ ООД извършването на СМР срещу задължение за заплащане на възнаграждение. Тълкувайки договора по описания начин, САС е приел, че в чл. 1, ал. 1 от договора е обективирана ясната воля на страните, заемодателят ищец да се задължава да даде на заемателя ответник сумата 297 126,52 лв., наричана заемната сума. Тълкувайки втората част на клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора ответникът „да върне заеманата сума в размер на 194 476,57 лв. след получаването от ДФЗ, без сумата 102 649,95 лв. – предмет на друг договор, и уговореното възнаграждение по реда и съгласно условията на настоящия договор, съдът е приел, че следва да разграничава цялата заемна сума от 297 126,52 лв. на две части - от 194 476,57 лв. и 102 649,95 лв., единствено с оглед на уговорения срок за връщането им, като първата сума от 194 476,57 лв. е дължима след получаване на плащане по договор за субсидия 01/312/03054 от 08.10.2014г. от Държавен фонд Земеделие, а разликата, доколкото излиза извън размера на вземането на ответника по този договор, е посочена като „предмет на друг договор“, т.е. за втората част страните не са уговорили срок за връщане.

САС е приел, че от представените неоспорени платежни нареждания, извлечения от банкови сметки и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че в изпълнение на договора за заем на дата 12.09.2015г. и на дата 14.09.2015г. ищецът „Рожен пласт“ ЕООД е превел по посочената в договора банкова сметка на ответната страна чрез три плащания общо уговорената по договора сума от 297 126,52 лв., като в счетоводството на ищеца по сметка 229/7 „Други предоставени заеми“ по партидата на ЕТ „М. Работова“ е отразено през 2015г. вземане на ищеца към едноличния търговец в размер на 297 126,52 лв. и липсват осчетоводени плащания за погасяване на дълга. Приел е, че и в счетоводството на ответника ЕТ „М.

Работова“ сумата е отразена през 2015г. по сметка 499 „Други кредитори“ по аналитичната партида на „Рожен пласт“ ЕООД в целия размер от 297 126,52 лв., както следва по 499/3 – отразена по кредита като задължение – 194 476,57 лв., и по сметка- 499/4 - дарение, отразено по кредита за сумата 102 649,95 лв., като записът като дарение съдът е намерил за нередовен. САС е приел, че от представените от Държавен фонд земеделие документи е видно, че ответникът е получил от ДФЗ две плащания – авансово на 10.12.2014г. за сумата 151 011,51 лв. и окончателно на 21.12.2015г. за сумата 148 390,98 лв. и следователно на 22.12.2015г. ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на 4 задължението си да върне на ищеца част от получената в заем сума в размер на 194 476,57 лв. САС е приел, че за разликата от сумата 102 649,95 лв. предвид липсата на уговорка между страните за срок, в който сумата следва да бъде върната, на основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД ответникът дължи връщането и в срок един месец от поканата, а такава е връчена на ответника на 26.01.2016г., предвид на което и ответникът е в забава за изпълнение на дълга си считано от 27.02.2016г. Въззивният съд е приел за неоснователен довода за изтекла погасителна давност, доколкото и от изискуемостта на дълга, и от датата на предаване на сумите от заемодателя – 12.09.2015г. и 14.09.2015г. до датата на изпращане на исковата молба в съда по пощата на 08.09.2020г. не е изтекъл установеният в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок. Предвид горното САС е отменил решението в описаната част, уважил е иска за главницата в целия претендиран размер, за лихва, съобразно установения от вещото лице размер, като е потвърдил отхвърлителното решение за разликата и е оставил без разглеждане евентуалния иск за присъждане на сумата като дадена без основание по чл.55 от ЗЗД.