Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 922 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 4127/2025
Вид
Определение № 922
Подписан
25.02.2026
В сила
25.02.2026
Състав
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. София, 25.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Частно касационно гражданско дело № 20258003104127 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Г. Р. Г. против определение №341/27.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 185/2025 г. от състав на АС – Пловдив.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение по делото в частта за присъдените разноски, представляващи присъден на пълномощника на ищцата по делото, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Съдът е приел, че сумата от 1925 лева съответства на обема на осъществената дейност на пълномощника, като е съобразил сравнително ниската фактическа и правна сложност на правния спор пред въззивната инстанция.

В частната жалба се твърди, че съдът е определил възнаграждение, два поти по-ниско от предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящия състав на ВКС споделя изводите на въззивния съд относно сравнително ниската фактическа и правна сложност на правния спор пред въззивната инстанция, като счита, че с оглед обема на осъществената 1 правна защита пред въззивната инстанция, сумата от 1925 лева е достатъчна като определено възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Позоваването на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като с оглед практиката на СЕС, приложението на наредбата не е задължително в настоящия случай и съдът разполага с правомощие да слезе под предвидения в тази наредба минимум, с оглед обема на осъществената защита и фактическата и правна сложност на правния спор.

Предвид изложеното, определението на съда следва да се потвърди.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №341/27.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 185/2025 г. от състав на АС – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2