Решение № 159 от 21.03.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр. Хасково, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640102494 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.138, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99, и чл.86 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания против

Д. Т. Д., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 404 от 26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1692 по описа за 2021г. на Районен съд Хасково, Шести граждански състав.

Ищецът твърди, че на 17.12.2020 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство, било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/1204856 от 18.01.2021 г., било изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което се върнало в цялост като неполучено. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите 1 лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставял със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно договора за цесия от 17.12.2020 г., ищецът в качеството си на цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което имал изрично пълномощно от цедента "Ай Тръст" ЕООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че на 28.12.2018 г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и ответника Д. Т. Д. /кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит № 1204856, съгласно който кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст" ЕООД и отв.Д.

Т. Д. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 1204856. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст" ЕООД. Заемополучателят не бил възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в деловодството на PC Хасково. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1692 по описа на РС Хасково за 2021г., 6 с-в била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславило правния интерес на ищеца от подаване на настоящата искова молба.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1483.33 лв., представляваща платена главница на „Кредисимо" ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 1204856; 439.82 лв. - възнаградителна лихва за периода 31.01.2019г. - 30.06.2020г., във връзка с договор за потребителски кредит № 1204856; 376.38 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Посочва, че съгласно чл.146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. Това обаче не означавало, че поръчителят продължава да събира същото вземане, 2 което е имал кредиторът, а означавало само, че поръчителят придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора. Вземането на поръчителя се различавало от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание и по момента на възникването, а в някои случаи и по размера си. То винаги имало за свое основание изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхващал само действително заплатеното от поръчителя. Вземането възниквало в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. До този момент между длъжника и поръчителят не е съществувала правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниквало правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той ставал кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника възниквало задължението да му плати онова, което поръчителят е заплатил за негова сметка. По делото обаче липсвали доказателства "Ай тръст" ЕООД да е изпълнил задължението си към "Кредисимо" АД по сключения помежду им договор за поръчителство. Нямало ангажирани доказателства за погасяване на паричното задължение, доколкото липсвали банкови или счетоводни платежни документи, които да удостоверяват размера на заплатени суми.

Ответникът твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между него и „Ай Тръст" ЕООД бил сключен в противоречие с добрите нрави и бил нищожен.

Посоченият от „Кредисимо" АД поръчител „Ай Тръст" ЕООД бил финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки, като основна дейност и той бил свързано с кредитора лице.

От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налагал извод, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се имало предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството - заявител бил кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител /което било предварително одобрено от кредитора/ се явявал и свързано с него лице. Това водело до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаряло на изискването за добросъвестност, като лишавало длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.

Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят искал такова, водел като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените материали, ч.гр.д. № 1692 по описа за 2021г. на Районен съд Хасково е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София бул.” Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, 3 ет.2, офис 4 и длъжник Д. Т. Д., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сума в размер на 1483.33 лева - главница; сума в размер на 439.82 лева възнаградителна лихва за периода от 31.01.2019г. до 30.06.2020г. и сума в размер на 376.38 лева - обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до 22.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.07.2021г. до окончателното й изплащане. В заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане представлява неплатени суми по Договор за потребителски кредит № 1204856 от 28.12.2018г., сключен между „Кредисимо" ЕАД и длъжника, както и по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., сключен между «Ай Тръст» ЕООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1/17.12.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020г. от „Ай Тръст" ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Съдът е уважил това заявление като е издал за всички претендирани суми заповед № 404 от 26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, а длъжникът Д. Т. Д. е депозирал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.

В настоящото производство ищецът е представил договор за потребителски кредит № 1204856 от 28.12.2018 г. и приложение № 1 към същия, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, по който „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на кредитополучателя Д. Т. Д. потребителски кредит въз основа на приложени към него Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение между страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е потребителски, със срок на кредита - 18 месеца, брой погасителни вноски - 18. Общият размер на предоставеният кредит е 1700.00 лв., при лихвен процент по кредита - 41.24%.

Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити.

Не е представено по делото заявление, изходящо от кредитоискателя, съдържащо изявление, че желае да предостави обезпечение.

Представен е и договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2018 г., а не както се твърди в исковата молба и по ч.гр.д. № 1692 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково от 29.12.2016 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД в качеството на поръчител и Д. Т. Д. в качеството на потребител, по който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 124.42 лв. не месец за периода на действие на договора за кредит. Този договор за поръчителство е сключен от Д. Т. Д. с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно задължението му по договора за кредит /чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № 1204856/ да предостави 4 обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя, а според ал. 2 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане най – късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената от „Кредисимо“ информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на задължението по пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи информация за същото.