Определение № 438 от 16.09.2020, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 930/2020
- Вид
- Определение № 438
- Подписан
- 16.09.2020
Цитирани разпоредби
- чл.64, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 438
Районен съд – Ямбол
15.09.2020 г.
Град Ямбол
V състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Д. Василев
Секретар: Е.Г.А.В като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20202330200930 по описа за 2020 година
ЯРП, редовно уведомена по телефона, не изпраща представител.
Нарушителят С. И. Т. , редовно уведомена, се явява лично и с адв. И.К. от АК – Я и адв. М.А. от АК - Я, редовно упълномощени.
Свидетелите К.К., П.Х., редовно призовани се явяват лично.
Свидетелят И.П., нередовно призован, не се явява, тъй като по данни от неговата съпруга работи в гр. Н..
Адв. А.: Уважаеми господин Председател, липсват пречки по хода на делото, но защитата има искане да бъдат разпитани всички свидетели в едно с.з., тъй като се касае за депозиране на данни по едно и също нарушение.
Адв. К.: Уважаеми господин Председател, аз също считам, че липсват процесуални пречки по хода на делото, но се присъединявам към казаното от колегата. Желаем всички свидетели да бъдат разпитани в едно с.з., най-малко с оглед на това да бъдат поставени в очна ставка с оглед твърденията на свидетелите и нарушителя.
Нарушителят: Поддържам казаното от адвокатите.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото и ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на нарушителя:
С. И. Т. , родена на 20.12.1987 г. в гр. С., живуща в с. Х., общ. Т., обл. Я, ул. „***, българка, български гражданин, неграмотна, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Сне се самоличността на свидетелите:
К. Ж. К. - 51 год., неосъждан, без родство със страните.
П. К. Х. - 37 год., неосъждан, без родство със страните.
Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност, която носят съгласно чл.290 от НК. Разяснени са им права и задължения съгласно НПК.
Същите обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.
На основание чл.274 и чл.275 от НПК, съдът разясни на страните правата им, по повод на което искания, бележки, възражения и отводи, не се направиха.
Адв. А.: По отношение на исканията, подновявам искането си тримата свидетели да бъдат разпитани в едно с.з. Имаме и доказателствени искания, но ще ги представим в хода на делото.
Адв. К.: Също държа и се присъединявам към казаното от колегата А., всички свидетели да бъдат разпитани в едно с.з.
Нарушителят: Поддържам казаното от адвокатите.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за продължаване на с.з., като свид. П. може да бъде разпитан и в друго с.з.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА. Свид. П. ще бъде разпитан в друго с.з., ако се наложи това.
2
Съдът РАЗЯСНИ правата и задълженията на нарушителя, които има съгласно НПК.
Нарушителят: Разбирам правата си.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ОСНОВАНИЯТА ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА
АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, а именно внесено ДП № 219/2019 г. по описа на РУ – Т., постановление на ЯРП за прекратяване на това досъдебно производство от 22.05.2020 г., акт за установяване на констатирана проява на дребно хулиганство от 14.09.2020 г.
Адв. А.: Заявяваме, че нарушителят ще даде обяснения.
Адв. К.: Присъединявам се към колегата А..
Нарушителят: Желая да дам обяснения.
На 02.10.2019 г., след 11 часа вечерта, ние си бяхме вкъщи, музика нямаше. Имаме уредба, но тя е развалена. Колата на полицаите спря при нас и ни искаха лични карти. Тогава, аз, мъжа ми и свекъра нямахме лични карти.
Бях ги загубила.
Адв. А.: Представям и моля да приемете НП № *** г., в което е посочена причината за съставянето му, а именно, че си е загубила личната карта.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото НП № *** г. от 03.09.2019 г.
Нарушителят: Моят мъж беше малко почерпан. Той действително се прибра от работа към 08.30-9 часа, , почерпан, а в 11.30 часа вечерта, дойде патрулката. Попитаха за музиката. Искаха ни лични карти. Аз им казах, че нямаме лични карти и че имам документ от полицията, с който да пътувам до Н.. И аз, и мъжа ми. Те настояват за лични карти. Аз им казвам, че моята щерка е оперирана, може ли да си тръгнете, нямаме музика. Те стоят. Почнаха да се дракат с нас. Да се перчат. Влязоха вътре в салона на къщата. Единият полицай. Той влезе, Кольо. Удари мъжа ми. И двете полицаи вземаха да се 3 перчат. Какво правиш, му казвам, човекът е пиян. Обръща се и другия полицай. Никой не излезе от комшиите. Човекът си седи на масата в салона.
Нямаме музика. Кольо хваща моя мъж и тогава моят мъж започва да го блъска. Двете полицаи го хващат и го натътрят навънка до мрежата и почват да го бият, за едни лични карти. Какви лични карти, казвам, нали Ви обясних, че нямаме лични карти. Другият полицай скача, не му знам името, и ми хваща косата с една ръка и ми скуби косата, и бой, бой, с юмруци на главата ми.
Моите деца викат крещът, писъци големи, те не ни пускат. Моят мъж му сложиха белезниците в салона и го изкарат, моят син, който е болният, Т., каза: „Остави ги господин полицай“, а той удари детето и го събори на земята. След като го видя това, си викам, утрепаха детето. Признавам се, нито пияна, нито заляна бях. Моят мъж вика, крещи, и аз взимам бутилката и замервам с бутилката. И той на какво отгоре ни застреля с пистолета. На дограмата в салона имам патрони. Защо стрелят? Вътре в къщата ни два пъти и един път нагоре. И моя брат, А.И. П., излезе и той вика: „Оставете ги“. С тази бутилка, аз видях да се спасявам, защото той стреля отгоре ми. Аз метнах срещу полицая, а не срещу колата. Той много ни би полицая.
Навсякъде бях посинена. Полицаите пред вратата. Качих се на таванското и избягах. Видях, че те много ни биха. Помислих. Мъжът ми го задържаха. От кой да търся помощ. Нямам никой. Може ли да ни утрепват вътре в къщата.
Вземах само най-малката ми щерка и я оставих на двора. Единия ми син, който е по-малкия, първия път го удариха с ритник и го събориха на двора.
Други полицаи дойдоха, но аз не ги видях. Тез полицаи ги познавам от боя.
От преди не го видях. Аз чувах какво си приказват. Затова знам как се казва.
Кольо е високия полицай. Преди това не сме имали вземане даване с него. Не са идвали друг път да ни задържат. За първи път идват у нас. Имам 6 лапета.
Четири мъжки и две женски. Най-малкото е на четири години. А найголямото е на 15 години.
Свид. К.: Познавам нарушителката от случая. Преди това с нея или с нейния мъж не сме имали вземане, даване. По служба може и да сме имали, но нищо съществено не е било, което да ми направи впечатление. На 02.10.2019 г. с колегата П.Х. бяхме дежурни. Получихме сигнал от оперативния дежурен за силна музика. Отидохме с колега към 23.15 часа на адреса в с. Х.. Констатираме силна музика, уредба на веранда, в къщата, в 4 която живее нарушителката. Казахме на съпруга й да спре музиката, и от там насетне стана кавга. Казахме на съпруга й, мисля, че Илия се казва. Той отказа, най-вероятно под въздействие на алкохола. Беше добре пийнал. От там нататък поискахме документи за самоличност, за да му съставим акт. Той каза: „Няма да дам“. Излязоха всичките при нас, и тя включително. И в момента, в който решихме да го задържаме, беше едно бутане и дърпане, от страна и на двамата. И на нарушителката, на мъжа й. Тя взе една тухла, за да ни замери, но я пусна. Сложихме белезници на мъжа й, за да можем да установим самоличността му, и в момента, в който понечихме да го вкараме в служебния автомобил, стъклото на задната врата гръмна. Замериха ни със стъклена бутилка, голяма, литрова, „***“, беше пълна. Видях я много добре, защото бутилката лежеше цяла на задната седалка на служебния автомобил.
Обърнахме се веднага с колегата и видяхме нарушителката на верандата, после тя се шмугна в къщата. Отвън имаше и други струпани роми. Те си бяха там, когато отидохме на адреса. Не по-малко от 15-20 човека, но те бяха понастрани. Вече, след като тя счупи стъклото и се видяхме в безизходица, колегата се принуди да стреля във въздуха. Само във въздуха стреляхме, не по тях, или в тях, или вътре в къщата. Ние в къщата не сме влизали изобщо.