Решение № 662 от 26.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Анна Щ. Т.а в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно административно наказателно дело № 20221100602755 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на обвиняемата М. Т. М. адв. Г. срещу решение №928 от 16.03.2022 г. на СРС, НО, 109-ти състав по НАХД № 705/2022 г., с която обвиняемата е призната за виновна в това, че на 30.05.2019г. в сградата на МВнР с адрес гр.София, ул. **** е съставила неистински частен документ – трудов договор №122 от 30.05.2019г. между „Ц.Е.Г.Б.”ООД, ЕИК **** и Д.В.Н. ЕГН **********, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление (че е подписан) от Д.В.Н. в графата „работник” и го употребила пред М. А.К., представител на „ФСК К.**” ООД, което дружество има договор за счетоводно обслужване с „Ц.Е.Г.Б.”ООД, за да докаже че съществува трудово правоотношение между Д.В.Н. и „Ц.Е.Г.Б.”ООД – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като съдът на осн. чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност и и́ наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.

С решението обвиняемата М. е осъдена още да заплати направените 1 деловодни разноски по делото в размер на 56, 79 лв., платими в полза на държавата по сметка на СДВР.

Във въззивната жалба защитникът адв. Г. изразява несъгласие с първоинстанционния съдебен акт, като иска отмяната на решението и оправдаване на подзащитната и́ по повдигнатото обвинение, тъй като оспореното решение било постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Намира, че първостепенният съд не е обсъдил възраженията им и се произнесъл без дължимия доказателствен анализ.

Твърди, че показанията на свидетелката Д.Н. се основавали на тенденциозно отрицателно отношение, породено от раздялата на обвиняемата М. с бившия и́ съпруг и брат на същата свидетелка. Поддържа се, че обвиняемата не е съставила инкриминирания с обвинението трудов договор, който представлявал бланка подписана от нея след устното и́ упълномощаване.

Твърди, че деянието не било извършено виновно, тъй като било налице устно упълномощаване от страна на лицето, за което е поставен подписа. В подкрепа на последното се позовава на показанията на свидетелката Д.Н. за това, че същата доброволно предала личната си карта на обвиняемата с цел да се възползва от внасяните на нейно име осигуровки. Затова свидетелката Н. била открила сметка и предала на обвиняемата дебитната си карта, по която да бъдат превеждани парични суми, а също била упълномощила сина си да получи парична сума, която следвало да бъде внесена по сметка в НОИ.

Във въззивната жалба се изтъква липсата на нанесени щети както на държавата, така и на физически лица от деянието.

В съдебно заседание защитникът е поддържала изцяло изложеното във въззивната жалба. Допълнително излага доводи за противоречие на доказателствената съвкупност с мотивите, в които било прието, че свидетелката Н. узнала за ползването на личната карта от обвиняемата едва след като била установена временната нетрудоспособност. Твърди, че в случай, че подзащитната бъде призната за виновна, би била налице хипотезата на съучастие в престъплението със свидетелката Н., която се била възползвала от внесените ѝ осигуровки.

Обвиняемата М. е поддържала пред въззивния съд изложеното от защитника си, като в последната си дума поддържа, че е невинна и жертва на лично отмъщение.

2

Представителят на Софийска градска прокуратура предлага въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, считайки присъдата да правилна и обоснована. Намира, че районният съд е дал аргументиран отговор на въпросите, поставени от защитата и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение. В това отношение изтъква, че обвиняемата е прикрила пред свидетелката Н. обстоятелството, че ще ползва личната карта с цел да бъде съставен трудов договор, поради което нямало доказателства за съучастие в престъплението. В тази връзка счита показанията на свидетелката Н. за убедителен доказателствен източник за изясняване на обстоятелствата по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК и намери за установено следното:

За да постанови обжалваното решение, Софийският районен съд е приел за установена фактическа обстановка въз основа на нейното всестранно и пълно изясняване и задълбочен доказателствен анализ, в който въззивният съд не открива пропуски и грешки и с която се съгласява.

Обвиняемата М. Т. М. е родена на ****г. в гр.София, живее в гр.София, ж.к. „****, българка е, български гражданин е, пенсионер, неосъждана е, разведена е, ЕГН **********.

Към месец май 2019г. обвиняемата М. работила по трудово правоотношение с „Ц.Е.Г.Б.”ООД като хигиенист. Последното дружество имало сключен договор с Министерството на външните работи за почистване на помещенията в сградата. В това дружество работила свидетелката В.В.Х.А. като оперативен мениджър. Същата отговаряла за служителите в дружеството, които работили в сградата на Министерството на външните работи, явявайки се пряк ръководител на обвиняемата М.. През лятото на 2019г. се освобождавал район за почистване, като трябвало да бъде назначен служител от „Ц.Е.Г.Б.”ООД. Обвиняемата М. искала да поеме и освободения участък, но свидетелката Х.-А. и́ обяснила, че не може да бъде назначена на два района, тъй като вече работела на трудов договор към дружеството.

Тогава обвиняемата М. предложила на свидетелката Х.-А. да назначи свидетелката Д.Н., сестра на съпруга и́, обяснявайки и́ че тя нямала нищо 3 против да се води на трудов договор. Обвиняемата представила на свидетелката Х.-А. изискуемите документи: копие от лична карта на свидетелката Д.Н., нейна банкова сметка, предоставени и́ от Н. по молба на обвиняемата, и нейна снимка. Свидетелката Х.-А. изготвила трудов договор №122 от 30.05.2019г. между „Ц.Е.Г.Б.”ООД, ЕИК **** и Д.В.Н., който бил написан по бланка и го представила на обвиняемата М., която го подписала вместо свидетелката Д.Н. в графата „работник”, след което свидетелката Х.А. представила договора за подпис на управителя на дружеството работодател свидетеля А.. След това договорът бил представен на „ФСК К.**” ООД, което дружество има договор за счетоводно обслужване с „Ц.Е.Г.Б.”ООД, за да докаже че съществува трудово правоотношение между Д.В.Н. и „Ц.Е.Г.Б.”ООД. Първоначално възнаграждението за извършената дейност обвиняемата получавала на сметка, разкрита на името на свидетелката Д.Н.. Свидетелката Н. лично предоставила достъп до банковата си сметка на обвиняемата, която обяснила, че това и́ било необходимо, за да и́ преведат парични суми. Впоследствие обвиняемата започнала да получава паричните суми на ръка, като е полагала подпис на съответните фишове.

Свидетелката Н. научила за сключения трудов договор след като ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност и към нея била предявена претенция от НАП за възстановяване на изплатени и́ парични суми, тъй като било установено, че била назначена и на друго трудово правоотношение. В тази връзка свидетелката направила справки, като открила, че се води назначена на трудов договор с „Ц.Е.Г.Б.”ООД. Свързала се със служители на дружеството, които и́ съобщили, че ще бъде внесена дължимата сума към НОИ, което било сторено.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: В. Х.-А., Д.Н., Л. А., М.К., обясненията на обвиняемата М., заключението на изготвена съдебно техническа и графическа експертиза – л. 56 и останалите писмени доказателства, приобщени по предвидения процесуален ред: Разпореждане №РВ-3-21-007420087/08.04.2020г. на НОИ ТП София-град – л. 12, договор за откриване на сметка от 19.05.2020г. – л. 13, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 31.05.2019г. с работодател 4

„Ц.Е.Г.Б.”ООД – л. 25, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.

62, ал. 5 от КТ от 28.04.2020г. с работодател „Ц.Е.Г.Б.”ООД – л. 26, Заповед №110 от 27.04.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение – л. 27, молба от Д.Н. до управителя на „Ц.Е.Г.Б.”ООД от 27.04.2020г. – л. 28, трудов договор №122 от 30.05.2019г. между „Ц.Е.Г.Б.”ООД, ЕИК **** и Д.В.Н. – л.

50, допълнително споразумение към същия от 12.02.2020г. – л. 29, декларация за съгласие за обработване на лични данни от 30.05.2019г. – л. 32, длъжностна характеристика на чистач-хигиенист, подписана за Д.Н. на 30.05.2019г. – л. 33, служебна бележка за проведен начален инструктаж на Д.Н. от 30.06.2019г. – л. 34, протокол за първоначално обучение от 02.07.2019г. – л. 35, удостоверение за банкова сметка на Д.Н. от ОББ АД – л.

36, ксерокопие от лична карта на Д.В.Н. – л. 37, фишове за работна заплата – л. 38 – 49, вносна бележка от 28.04.2020г. с вносител В. Х.-А. – л. 55, разписка/протокол от 28.04.2020г. съставен между М. М. и П.Р. – л. 56, разписка за внесена сума от 28.04.2020г. – л. 57, писмо от ОББ АД рег. №ИД – 16830/06.07.2020г. – л. 65, извлечение от движение по сметка – л. 69, намиращи се по досъдебно производство №ЗМ 15328/2020г. по опис на 01 РУ СДВР.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите си кои от съответните обстоятелства на инкриминираното деяние от кои от гласните и писмените доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници.

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд 5 не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата.

Не се оспорват по делото ангажираността на обвиняемата М. с трудов договор към „Ц.Е.Г.Б.”ООД като хигиенист и представянето от същата пред свидетелката Х.-А., служител на дружеството, на следните документи: копие от лична карта на свидетелката Д.Н., удостоверение за нейна банкова сметка и нейна снимка, а също изготвянето от свидетелката Х.-А. на трудов договор №122 от 30.05.2019г. между „Ц.Е.Г.Б.”ООД, ЕИК **** и Д.В.Н. по бланка и представянето му на обвиняемата М., която го подписала вместо свидетелката Д.Н. в графата „работник”, както и представянето на договора за подпис на управителя на дружеството работодател свидетеля А. и впоследствие на „ФСК К.**” ООД, което дружество има договор за счетоводно обслужване с „Ц.Е.Г.Б.”ООД. В тази връзка са преценени показанията на свидетелите Х.-А. и Л. А., като последователни, пълни, ясни, непротиворечиви и депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица. Същите напълно съответстват на съдържанието на трудов договор №122 от 30.05.2019г., Заповед №110 от 27.04.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение с Д.В.Н., справките за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 31.05.2019г. и от 28.04.2020г. с работодател „Ц.Е.Г.Б.”ООД, отразяващи отчитането към НАП на тези обстоятелства, а и съставените във връзка с трудовия договор декларация за съгласие за обработване на лични данни от 30.05.2019г., допълнително споразумение от 12.02.2020г., длъжностна характеристика на чистач-хигиенист, подписана за Д.Н. на 30.05.2019г., служебна бележка за проведен начален инструктаж на Д.Н. от 30.06.2019г., протокол за първоначално обучение от 02.07.2019г., удостоверение за банкова сметка на Д.В.Н. и ксерокопие на нейна лична карта. В обясненията си обвиняемата е подкрепила изложеното от свидетелите Х.-А. и Л. А. във връзка с въпросните обстоятелства.