Акт от 15.03.2022, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 27/2022
- Подписан
- 15.03.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.135, ал. 1, т. 1, предложение трето · Закон за управление на отпадъците
- чл. 44, ал. 1, изр. 2 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 3 и ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 3 и ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Русе, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на 23 февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИАНА КАЛОЯНОВА
При секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия
АГУШ КАН дело № 27 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Сид грийн“ ЕООД, със седалище: гр.
Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник Н. Т., против Решение № 632 от 10.12.2021 г., постановено по АНД № 1669/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22 от 21.06.2021 г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на дружеството-касатор за нарушение на чл. 44, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 7, т.
6 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и на основание чл.135, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗУО е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и е осъдено дружеството да заплати на РИОСВ – Русе сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.
Претендира се и присъждането на направените в производствата разноски.
Касационният ответник не излага становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изисква чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Напълно обосновано и в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Описанието на вмененото на касатора административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението – там, където търговецът има свое седалище и развива стопанската си дейност, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушените законови разпоредби.
В допълнение следва да се посочи, че касационната инстанция не споделя становището на жалбоподателя, че в НП липсва реквизит, а именно – отразен момент/дата на извършване на нарушението. Като такъв е посочена датата, на която то е установено, тъй като на нея то продължава да съществува и не може да се счита за довършено. Нарушение, осъществено посредством бездействие, се счита за довършено не към момента, в който е възникнало противоправното поведение /датата, към която задълженият субект е следвало да съобрази поведението си с нормативното предписание, в случая – да заведе и завери отчетната книга/, а към момента на преустановяване на поведението, с което се нарушава съответната нормативна разпоредба. Според чл.
80, ал. 3 от НК, приложим във връзка с чл. 11 от ЗАНН, давността за преследване започва от довършването на престъплението, ... за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.
Противоправните деяния, които са осъществени чрез бездействие, са по вид продължени, т.е. такива, които „траят непрекъснато“ и те се считат за довършени с прекратяването на противоправното поведение. В настоящия случай този момент би бил завеждането и регистрирането на отчетната книга, за което обаче липсват данни по делото, макар и да се твърди от страна на дружеството, че такава книга е съществувала и след проверката е била надлежно заверена. Проверката и установяването на нарушението са реализирани на дата 11.01.2021 г., към която дата не е било възможно да се узнае, кога деецът ще преустанови противоправното си поведение. Достатъчно в този случай е да се посочи какво е то, къде е осъществено и към кой момент е било налице. По този начин деянието е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да е наясно в извършването на кое точно нарушение е обвинено.
Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно.
Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.
В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗУО, във връзка с чл.
44, ал. 1, изр. 2-ро от ЗУО, във връзка с чл. 7, т. 6 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Това е така, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че при извършена проверка на 11.01.2021 г. в деловодната програма и регистрите на РИОСВ – Русе е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си като регистриран търговец и брокер да води и притежава отчетни книги, съобразно Приложение № 5 от Наредбата, заверени от Директора на РИОСВ – Русе.
Не са налице предпоставки да се приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
За констатираното нарушение е наложена санкция в предвидения от закона минимален размер.
По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
632 от 10.12.2021 г., постановено по АНД № 1669/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.