Определение № 4707 от 14.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4707 гр. Варна, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502284 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЛЕНО АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, бул.Цариградско шосе №96, ет.7, чрез ю.к.В.Т., срещу определение №9792/17.08.23г., постановено по ч.гр.д.№16825 по описа за 2022 година на ВРС, с което е спряно изпълнението на изп.дело №469/23г. по описа на ЧСИ С.Янкова, рег.№719, по отношение на длъжниците ЕТ АМБИТУС - Д. Щ., Д. И. Щ. и Н. А. Щ..

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение, като счита, че неправилно ВРС се е позовал на нормата на чл.420, ал.2, т.3 ГПК, която била приложима само за потребители. Счита, че не са налице доказателства, че вземанията не се дължат, тъй като длъжникът имал сключени два договора за заем от 18.05.18г. и 21.09.18г., по които бил в забава на плащанията, като представял платежни и за другия кредит. Излага, че поради допуснати просрочия в плащанията били начислявани неустойка за забава и такси, които се погасявали с постъпилите плащания. Сочи, че плащанията се отнасяли за период преди настъпване на забавата и не съответствали на текущия кредит. Излага, че настоящият договор бил търг.сделка, поради което и неправилно ВРС се позовал на неправилно изчисление на дълга. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна ЕТ АМБИТУС-Д. Щ., ЕИК 205107015, представлявано от Д. И. Щ., и Н. А. Щ., действащи чрез адв.П.Н., е подаден писмен отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, 1 който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбите на чл.269 от ГПК във вр. с препращащата норма на чл.278, ал.4 от ГПК, преди разглеждане на твърденията в частната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт, въззивният съд следва да се произнесе служебно по неговата валидност и допустимост.

Производството по ч.гр.д. №16825 по описа за 2022 година на ВРС, е образувано по заявление на ЛЕНО АД, ЕИК 203217465, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника ЕТ АМБИТУС-Д. Щ., ЕИК 205107015, представлявано от Д. И. Щ., по договор за заем Бизнес кредит –клиентски №5977/18.05.18г. с нотар.заверка на подписите за следните суми: сумата от 7491,90 евро, представляваща изискуема главница и 1120,88 евро – договорна лихва за периода 19.05.22г. до 18.11.22г. и разноски по производството. Въз основа на това заявление в полза на заявителя ЛЕНО АД е издадена заповед №7974/23.12.22г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу горепосочения длъжник като е допуснато и незабавното й изпълнение, и е издаден и изпълн.лист за гореописаните суми.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника, както и е подадена молба по чл.420 ГПК от ЕТ АМБИТУС-Д. Щ., Д. И. Щ. и Н. А. Щ., за спиране изпълнението по образуваното изпълнително дело №469/23г. по описа на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№719. С обжалваното определение ВРС е приел, че представените с молбата вносни бележки за периода 18.09.18г. - 27.09.19г. обосновават извода за неправилно изчисление на размера на дълга, поради което и е спрял изпълнението по изп.д.№469/23г. по описа на ЧСИ С.Янкова по отношение на длъжниците ЕТ АМБИТУС-Д. Щ., Д. И. Щ. и Н.

А.Щ..

Видно от приложения по делото договор за заем Н. А.Щ. е сключил същият в качеството си на солидарен и ипотекарен длъжник. Заявлението, инициирало производството по ч.гр.д. №16825/22г. на ВРС обаче не е насочено срещу Н. А.Щ., нито срещу него е издадена процесната заповед за изпълнение. Т.е. същият не е страна в заповедното производство, поради което и не е легитимиран нито да подава възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, нито да иска спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420 ГПК. С такова право разполагат единствено страните в заповедното производство. Обстоятелството, че Н. А.Щ. е страна в изпълн.производство като ипотекарен длъжник не променя горния извод, а като такъв същият може да търси защита на правата си по реда на самото изпълн.производство.

Предвид изложеното искането за спиране на изпълнението, подадено от Н. А.Щ., се явява недопустимо и като такова не подлежи на разглеждане. Ето защо, произнасяйки се по съществото на молбата по чл.420, ал.2 ГПК, подадена от Н. А.Щ., ВРС е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото в тази му част- прекратено.

2

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 и 2 ГПК уважаването на искането за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело предполага алтернативното наличие на следните предпоставки: представянето от длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД / което в случай, че длъжникът е потребител е в размер до 1/3 от вземането/ или наличието на писмени доказателства, обосноваващи извод, че вземането не се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител или че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител / ал.2/.

Действително с оглед на обстоятелството, че длъжникът – заемополучател по договор за заем от 18.05.18г. ЕТ АМБИТУС-Д. Щ. има качеството на търговец, то предпоставките на чл.420, ал.2, т.2 и 3 ГПК не намират приложение. Възраженията, наведени в отговора на частната жалба от последния за оспорване на търговския характер на договора и приложимостта на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП към него, не са предмет на изследване в настоящото производство, а ще подлежат на разглеждане в исковото производство по чл.422 ГПК.

Длъжникът може да обоснове твърдението си, че вземането не се дължи, с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти, подкрепени с писмени доказателства, които следва да са такива, че да разколебават удостоверителната сила на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. В настоящия случай длъжникът е представил доказателства за извършени в полза на кредитора плащания с основание договор 5977, като в по-голямата си част плащанията съвпадат с падежните дати по погас.план, приложен към процесния договор. В производството по чл.420 ГПК съдът дължи само формална преценка на представените доказателства и съответствието им с твърдяните от молителя факти и обстоятелства. Фактът на извършвани от длъжника плащания по договора, които същевременно се оспорват от кредитора, има релевантно значение за съществуването или не на процесното вземане, по отношение на което е допуснато принуд.изпълнение, а това от своя страна разколебава удостоверителната сила на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, като обуславя вероятността вземането да не се дължи изцяло или частично. Обстоятелството, наведено от жалбоподателя, че между страните е бил налице и друг договор, към който били относими тези плащания, не променя този извод, доколкото е посочен един и същ номер на договор, като доводите по оспорване на доказателствата, в т.ч. дали и в какъв размер са задълженията на длъжника, ще е предмет на изследване в исковото производство по чл.422 ГПК. Поради ограничения характер на установяването в заповедното производство не могат да се разглеждат и възражения за погасяване на други задължения, извън въведените със заявлението, които също следва да се преценяват в исковото производство. Що се касае до възражението, че плащанията се отнасяли за период преди настъпване на забавата, то следва да се отбележи, че в заявлението кредиторът не е 3 посочил конкретен момент на твърдяната забава, поради което и не може да се изключи вероятното несъществуване на процесното вземане.

С оглед изложеното съдът преценява, че съществува вероятност вземането да не се дължи, поради което и са налице предпоставките на чл.420, ал.2, т.1 ГПК за спиране на изпълнението. При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на ВРС в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение №9792/17.08.23г., постановено по ч.гр.д. №16825 по описа за 2022 година на ВРС, в частта, с която е спряно изпълнението на изп.дело №469/23г. по описа на ЧСИ С.Янкова, рег.№719, по отношение на длъжника Н. А. Щ..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за спиране на принудително изпълнение по изп.д.№469/23г. по описа на ЧСИ С.Янкова, рег.№719, на основание чл.420, ал.2 от ГПК, подадена от Н. А. Щ., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№2284 по описа за 2023год. на ВОС в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА определение №9792/17.08.23г., постановено по ч.гр.д.

№16825 по описа за 2022 година на ВРС в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е прекратено производството, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4