Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1146 от 18.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1028/2024
Вид
Определение № 1146
Подписан
18.10.2024
Състав
Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1146 гр. Благоевград, 17.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20241200501028 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 4961/05.08.2024г.,подадена от Й. Л. Т., с адрес: гр.**, против Определение № 431/03.07.2024г., постановено по гр.д.№589/2023 г. по описа на РС-Гоце Делчев. В жалбата се сочи, че атакуваният акт е незаконосъобразен и необоснован. В жалбата твърди, че съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация. И отново заявява, че на база отричане действителността на нотариалното удостоверяване, обективирано в процесните три броя нотариални актове ответниците не са станали собственица на описаните в исковата молба имоти.

Ето защо се прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като се запозна с жалбата и делото, намира следното:

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок, от правно - легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Ищецът с искова молба е заявил следния петитум: „Да обявите недействителността на нотариално удостоверяване на последователно, несмущавано и необезпокоявано давностно владение на описаните в обстоятелствената част на ИМ имоти, във формата на нищожност, поради противоречие със закона и добрите нрави - процесуалния закон - чл. 574ГПК във връзка с чл. 576 от ГПК, в противоречие с материалния закон - чл. 68 ал.1 от Закона за собствеността - че не е реализиран субективният елемент веща да 1 се държи като своя, и в противоречие на чл. 5 ал.1 от Закона за наследството – децата наследяват по равно“, което нотариално удостоверяване е обективирано в 3 бр. нотариални актове - Нотариален акт № 154/28.08.2014 г., том 4, per. № 7290, д. №654/2014 г. дв.вх. peг. № 2640/28.08.2014г. на СлВ при PC Гоце Делчев; 2.Нотариален акт № 169/23.04,2015 г., том 2, peг. № 3386, д.№ 17/2015; дв.вх.рег. № 1272/23.04.2015 г.; Акт № 127;дело 584 на СлВ при PC Гоце Делчев, 3.Нотариален акт № 152/21.12.2016 г. том 6, peг. № 11879, д. № 940/2016г, дв.вх.peг. № 5136/21.12.2016 г. на СлВ при PC Гоце Делчев .

Като правна последица от недействителността на визираното нотариално удостоверяване се иска, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК, поради засягане на интересите на ищеца като наследник на общите праводатели , да бъдат отменени посочените три нотариални акт.

Районният съд е приел, че отмяната на процесните констативни нотариални актове за собственост на недвижими имоти е обусловен от установяване по исков ред на претендираното от него право на собственост.

Атакуваният акт настоящата съдебна инстанция намира за правилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 576 ГПК нотариалното удостоверяване е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши, каквито твърдения не се сочат, както и когато при неговото извършване са били нарушени посочени разпоредби на процесуалния закон, каквито твърдения от ищеца също не са заявени.

В обстоятелствената част на исковата молба ищеца излага твърдения за това, че при съставяне на описаните констативни нотариални актове нотариуса е извършил нотариално удостоверяване на факти и обстоятелства, несъответни на действителното положение, в нарушение на изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 68 ал.1 от Закона за собствеността, както и че нотариуса е игнорирал факта, че за всеки един от цитираните имоти има документ за собственост, поради което нотариалните актове са издадени в нарушение на разпоредбата на чл. 586 ал.2 от ГПК. Сочат се също така нарушения на правовите принципи „Справедливост и равенство пред закона“, „Първи по време, първи по сила“, лишаване на един собственик за сметка на друг , нарушение на чл. 5, ал.1 от Закона за наследството, заобикаляне на закона - нотариалното удостоверяване е извършено в противоречие с чл.68, ал.1 от ЗС и др. , поради което и иска обявяване за недействително на самото нотариално удостоверяване, за което твърди, че е в противоречие със закона и добрите нрави и като последица от това – отмяна, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК, на процесните три нотариални.

Въззивната инстанция намира, че очертаният спорен предмет сочи интерес от предявяването на иск за собственост по чл.108 ЗС или 124 ГПК, а 2 не иск за отмяна на издадените в полза на ответниците констативни нотариални актове. По въпросите, свързани с правния интерес от воденето на иск за правото на собственост, когато последното е накърнено от правния спор, а ответникът се легитимира с констативен нотариален акт, както Върховният съд, така и Върховният касационен съд са имали случаи да се произнесат с указания по приложението на закона. С ТР № 178 по гр. д. № 150/1985 г., ВС, във връзка с приложението на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) се приема, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот, в който случай като последица от уважаването на иска нотариалният акт ще бъде отменен. В този смисъл е последователната съдебна практика, постановена както по стария съдопроизводствен ред (ГПК от 1952 г.) например решение № 220 по гр. д. № 761/2008 г., II г. о., така и по реда на чл.

290 от новия ГПК - в решение № 236 по гр. д. № 1215/2012 г., IV г. о., разрешавайки въпроса за допустимостта на обжалвано въззивно решение, касационният съд сочи, че само ако би бил уважен предявен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт следва да се отмени съгласно разпоредбата на 537, ал. 2 ГПК, като дори това разрешение се разпростира и в хипотезата на чл. 537, ал. 3 ГПК (по дадената на прокуратурата възможност да предяви иск за отмяна на нотариален акт в случаите, когато актът е издаден в нарушение на закона). Тълкуването на ВКС в този последен случай се основава на задължителните разяснения, дадени от ВКС в ТР № 3/2012 г.

ОСГК, ВКС, според които отмяната на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Същото разбиране е възприето отново от ОСГК и в ТР № 11/2012 г. - констативният нотариален акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, тъй като, за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Така съдът, без да ограничава възможностите и волята на титуляра на правото на собственост да го защити от посегателство, изразено чрез издаване на легитимиращ документ на друго лице, се придържа към точното изискване на закона, налагащо преодоляването на легитимиращото действие на документа да стане със съдебно решение, в което със сила на пресъдено нещо да се признае правото на собственост спрямо лицето, легитимиращо се с констативния нотариален акт като собственик. / Определение № 1 от 4.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5110/2016 г., IV г. о., ГК ; Определение № 1203 от 18.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1352/2023г., I г. о., ГК/.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира атакувания съдебен акт за 3 правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното по-горе, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 431/03.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 589/2023 г. по описа на РС-Гоце Делчев, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4