Решение № 459 от 20.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Бургас, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100500528 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез пълномощника му юрк. Цветелина Бочева, срещу Решение № 17 от 25.01.2024 г., постановено по гр. д. № 760/2023 г. на Районен съд – Карнобат, с което на основание чл. 22 ЗПК е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 766242 от 18.11.2022 г., и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Сити кеш“ ООД е осъдено да заплати на В. Ц. С. сумата от 2 300 лв., получена без основание по същия договор, ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. до погасяване на вземането.

Според въззивника решението е неправилно. Сочи, че без причина не е уважена молбата му за поставяне на допълнителният въпрос на вещото лице, а именно колко би бил ГПР без включена неустойка. В тази връзка прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на изрично формулирани въпроси. Изразява недоволство от това, че съдът е приел, че клаузата за неустойка е нищожна, но въпреки това е уважил предявения иск за нищожност на целия договор. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при необезпечени договори за кредит законната лихва следва да бъде в размер не по-голям от трикратния й размер. Развиват се съображения, че договорът може да се приеме за частично недействителен, в който случай длъжникът няма да дължи само 1 неустойка, но не и възнаградителната лихва. Според въззивника непосочването на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин само по себе си не е води до порок на клаузата от договора, уреждаща ГПР, тъй като смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на финансовата институция под формата на ГПР, което изискване в случая е спазено, видно от погасителния план към договора. Във въззивната жалба се изтъква, че изводите на съда са в пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО и чл. 19, ал 3, т. 1 ЗПК, според които в ГПР не се включват сумите, дължими от него за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от В. Ц. С., чрез адв. Антоний Димитров от Софийска адвокатска колегия. В него се сочи, че изводът дали неустойката е включена или не в ГПР е правен, а искането за експертиза е недопустимо и неаргументирано. Въззиваемият споделя изводите на първоинстанционния съд, че неустойката представлява скрито оскъпяване на кредита; че кредитодателят е прехвърлил риска от лошата си преценка на платежососпособността си на кредитополучателя; че нищожността на клаузата за лихвения процент и ГПР води до нищожност на целия договор, тъй като не е възможно заместването им по право от повелителни норми на закона. В отговора се изтъква, че посочването само с цифрово изражение на процента на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на чл. 11, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендират се деловодни разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 18.11.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД и В. Ц. С. е сключен Договор за потребителски кредит № 766242 към искане № 9142771 (по-долу „Договорът за кредит“), по силата на който дружеството е отпуснало на С. сумата от 1700 лв., а последният се е задължил да я върне на десет вноски заедно с възнаградителните лихви в размер на 404,60 лв., в срок до 19.12.2022 г. Общата сума за връщане, посочена в договора, е 2104,60 лв., лихвеният процент – 40,05 %, а годишният процент на разходите – 48,42 лв.

Според чл. 5 от Договора за кредит страните са се съгласили кредитът да бъде обезпечен в тридневен срок с поне едно от следните обезпечения: 1.

2 безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва; или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2. при двама поръчители – размерът на осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3. Да не е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с кредитора; 2.4 да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, които е налице неизпълнение; 2.5. да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочниците данни на ЗКР към БНБ; 2.6. да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл. 11 от Договора за кредит с подписването му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, заемателят дължи неустойка в размер на 1895,40 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение 1 към Договора за кредит.

Погасителният план към Договора за кредит съдържа разбивка на сумите по кредита, като от последната колона става ясно, че при непредоставяне на обезпечение кредитополучателят ще заплаща неустойката разсрочено заедно с редовните вноски. Общата сума за връщане при непредоставяне на обезпечение е 4000 лв.

На 31.05.2023 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № 871448 към искане № 921524, който е аналогичен на първия. Този договор не следва да се обсъжда, защото не е предмет на иска. Той е представен от ищеца само във връзка с твърдението му, че му се е наложило да сключи още един договор за кредит, за да върне сумата по стария.

Страните не спорят, че на 03.05.2023 г г-н С. е заплатил на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 4000 лв. по Договора за кредит.

В отговора на исковата молба ответникът изрично е признал, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена в годишния процент на разходите. Защитната му теза е, че законът не изисква включването й в този процент.

От назначената съдебно-счетоводна експертиза също се потвърждава по безспорен начин, че размерът на посочения в договора ГПР включва единствено договорената между страните главница заедно с възнаградителна лихва. Вещото лице е изчислило размера както заедно, така и без неустойката, 3 поради което с определението си от 24.04.2024 г. настоящият съд е оставил без уважение искането за допускане на допълнителна експертиза. Вещото лице е изчислило, че при включване в ГПР на неустойката годишният процент на разходите става 544,16%.

Основният въпрос по делото е дали неустойката е следвало да бъде включена в ГПР. Според настоящия състав отговорът е положителен. С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които макар и да касаят друг случай (допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер), имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по смисъла на Закона за потребителския кредит. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В случая неустойката, уговорена за непредоставяне на обезпечение, очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита. Кредиторът е бил убеден, че неустойката ще стане изискуема, затова я е включил в погасителния план още при сключване на договора и даже е предвидил разсроченото й плащане заедно с месечните вноски за възнаградителна лихва и главница. Няма логика да се уговоря неустойка за непредоставяне на обезпечение, при положение че такова може да се изиска още при сключване на договора. Кредиторът се е възползвал от затрудненото положение на длъжника, като му е поставил неизпълними условия за получаване на кредита. Ако можеше да предостави банкова гаранция за цялата сума по кредита или да осигури поръчители с доходи, надвишаващи многократно минималната работна заплата в страната, длъжникът едва ли щеше да иска отпускане на кредит. Освен това срокът за предоставяне на обезпечение е толкова кратък, че за длъжника е почти невъзможно да изпълни поставените условията, най-малкото поради нуждата от извършване на справки в повече от една държавна институция. Поради това съдът намира, че кредиторът е действал недобросъвестно при уговарянето на неустойката.

4

След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на СЕС то е следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя, тоест и в ГПР. С назначената в първата инстанция съдебносчетоводна експертиза е установено, че това не е направено.

Следва да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По българското законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b723e0a-d1f9-4c0c-b1f1-2dcab254247f