Решение № 107 от 09.06.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500107 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 20765/26.11.24г., уточнена с допълнителна въззивна жалба вх.№ 9/17.02.2025г. и двете на БОС от „ЕИВ“ ООД, ЕИК: 200970046, със седалище: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, партер, представлявано от Ив.Киряков и Е.Георгиев, чрез адв.Т.Н., против решение № 879/23.11.2024г. по гр.д.№ 1497/2023г. на БОС, в частта, с която са уважени предявените от М. К. К., ЕГН: ********** от село Р., ул. „С. С. К. М.“ № **, против Община Несебър, ЕИК: 000057122, с административен адрес гр.Несебър, ул.

„Еделвайс“ №10, представлявана от кмета Николай Кирилов Димитров, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 с.з., съединени по реда на чл.219, ал.3 от ГПК с иск с правно основание чл.79 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени на 31.05.2022г. в резултат от неправилна организация и неспазени технически изисквания за обезопасяване при извършване на ремонт на улица „Св. Св. Кирил и Методий“ в с. Равда неимуществени вреди, вследствие претърпени една средна телесна повреда и няколко леки такива за размера от 40 000лв., ведно със законната лихва 1 върху сумата, считано от датата на деликта - 31.05.2022г. до окончателното изплащане и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3616.33лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на исковата молба на 25.08.2023г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, съобразно уважената част от претенциите. Решението се обжалва и в частта, с която е уважен по реда на чл.219, ал.3 ГПК предявеният от Община Несебър против „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас регресен иск за същите суми, които дружеството е осъдено да заплати на Общината, след заплащането им в полза на въззиваемата М. К., ведно със съдебно-деловодните разноски по обратния иск.

Твърди, че постановеното решение не е правилно. Поддържа неправилно възприета от съда фактическа обстановка по делото, довела до погрешни изводи и крайно разрешение на спора. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Излага подробни аргументи.

Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

По делото е надлежно депозиран отговор от Община Несебър, чрез ю.к.Р. Счита депозираната въззивна жалба на „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас против решение № 879/23.11.2024г. по гр.д.№ 1497/2023г. на БОС, в частта, с която с а уважени предявените от М. К. К. п р о т и в Община Несебър за основателна, а решението на Окръжен съд - Бургас – за неправилно в тази част. Също моли за отмяната му. В случай, че становището на Общината не бъде споделено от съда, поддържа правилност на постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е уважен предявеният от Общината против „ЕИВ“ ООД, гр. Бургас обратен иск. При условията на евентуалност моли за потвърждаването му.

Въззиваемата М. К. К. оспорва въззивните жалби в депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор, чрез адв. И. С. Счита обжалваното решение за правилно, справедливо и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Не ангажира доказателства, претендира разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и са допустими.

Предявените искове пред БОС са с правно основание чл.49, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съединени по реда на чл.219, ал.3 от ГПК с иск с правно 2 основание чл.79 ЗЗД.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по искова молба от М. К. К. против Община Несебър. Твърди, че на 31.05.2022г., придружена от съпруга си, пресичали ул.“Св.Св.Кирил и Методий“, с.Равда, общ.Несебър. пътното платно било в ремонт от м.януари, същата година, като се извършвал основен ремонт. Била извършена смяна на водопроводни тръби, а също се изпълнявало разширяване на пътното платно, с цел обособяване на паркоместа. По този повод улицата била дълбоко разкопана и засипана с едър чакъл. По цялото протежение на ремонта никъде не били обособени места за пресичане и преминаване за пешеходците, още по-малко обезопасени такива.

Нямало поставени и указателни табели. К. и съпругът й решили да посетят клон на банка, който се намирал в непосредствена близост до дома им. При излизане от сградата на банката, тя стъпила върху чакъла, подхлъзнала се и загубила равновесие. При падането почувствала остра болка в лявото рамо и в главата. След транспортирането й до болнично заведение в гр.Бургас се оказало, че е получила фрактура на горния край на лявата раменна кост.

Първоначално ръката й била обездвижена, а впоследствие – на 21.06.2022г. претърпяла и операция. Също се установило, че в резултат на инцидента има фрактура на носните костици, без разместване. Получила прорезна рана на челото и охлузване на носа. Около месец и половина след операцията посетила повторно лечебното заведение, в което била извършена манипулацията и били извадени поставените Киршнерови игли. След това, считано от 16.09.2022г. постъпила в Специализирана болница за рехабилитация - гр. Несебър за физикална терапия. Поддържа, че през цялото време, след инцидента, дори и в края на провежданата физиотерапия, приключила в края на м.ноември, 2022г., изпитвала болки, ръката й била обездвижена за дълъг период от време, като до края на м.септември, 2022г. била в невъзможност сама да се обслужва. Твърди, че и към завеждане на исковата молба ръката й е подута и продължава да провежда лечение с иновативни методи – остеопатия.

Позовава се на неспазване на правилата за безопасност от страна на 3 изпълнителя на ремонтните работи и липса на участъци, в които пешеходците да пресичат, както и на поставени пасарелки за преминаване. Твърди претърпени болки и страдания, както и извършени разходи по повод лечението. Моли за тяхното репариране, като с исковата молба претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 47 000лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 616.33лв., по конкретно изброени пера, ведно с лихвата за забава, от датата на деликта – по отношение на неимуществените вреди и от завеждане на исковата молба на 25.08.2023г. – за имуществените вреди, също и разноските по делото. Ангажира доказателства.

По указание на съда в първото проведено открито съдебно заседание на 19.04.2024г. ищцата е конкретизирала обстоятелствата, при които се твърди, че е претърпяла вредите – стр.165 и сл. по гр.д.№ 1497/2023г. по описа на БОС.

Процесуалният й представител е заявил, че К. е била в офис на банка, на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“. Излизайки от офиса, двамата със съпруга й предприели пресичане на улицата. Улицата не била разкопана в тази част по посока на движението им, но в края на улицата било разкопано, имало дълбок изкоп и стъпвайки там, въззиваемата паднала. Преди ремонта там била тревна площ и тротоар, но след ремонта станало пътно платно. Именно там, на пътното платно, стъпвайки върху камъните, тя загубила равновесие и паднала.

Самата ищца уточнява, че паднала в близост до срещуположната на банката страна, откъм жилищната сграда, където са нечетните числа.

Община Несебър е оспорила исковете в надлежно приложения отговор по реда на чл.131 ГПК. Заявява, че поради липса на конкретизация относно мястото на инцидента, не може да изложи правозащитните си твърдения, но счита, че К. е била в известност, че на улицата, където живее, се извършват ремонтни дейности и въобще не е следвало да пресича на това място. Ето защо, Община Несебър счита, че инцидентът е изцяло по нейна вина, следователно исковете й подлежат на отхвърляне, а в случай, че съдът не възприеме това – моли за намаляване на претендираните обезщетения.

Ангажира доказателства.

С отговора срещу исковата молба, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, Община Несебър е поискала конституирането на трето лице-помагач – „ЕИВ“ ООД, ЕИК: 200970046, със седалище: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, партер, 4 представлявано от Ив.Киряков и Е.Георгиев. За да обоснове правния си интерес от процесуалното действие, се е позовала на сключен договор с ответника по регресния иск - № 400/19.10.2021г. за възлагане на обществена поръчка. С него е възложено на дружеството да извърши СМР с предмет:

„Благоустрояване и ремонт на ул. „Кирил и Методий“, част от ПИ *** в участъка от О.Т.14 – 16 до О.Т.22, с.Равда, община Несебър“.

Твърди, че изпълнението на договора е започнало на 12.05.2022г., т.като на тази дата е открита строителната площадка. При одобряването на инвестиционния проект, бил изготвен и приложен План за безопасност и здраве, като част от мерките представлявали ограждане, сигнализиране и обезопасяване. Счита, че след като участъкът бил означен като такъв, в ремонт и сигнализиран, ищцата въобще не е трябвало да пресича там. Въпреки това, моли за ангажиране отговорността на „ЕИВ“ ООД, понеже това е лицето, което носи отговорност за вредите при произшествия, възникнали в резултат от неспазване на правилата за безопасност.

Молбата е удовлетворена от съда, като с определение № 2991 от 28.11.2023г. по делото, „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас е конституирано в качеството му на трето лице-помагач на Община Несебър и е приет за съвместно разглеждане предявеният по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен иск на Община Несебър срещу третото лице-помагач. Петитумът на иска е, в случай, че съдът уважи предявените против Общината претенции, да осъди „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас да й заплати всички суми, за които е ангажирана отговорността й.

Моли и за присъждане на разноски.

Ответникът по иска - „ЕИВ“ ООД, гр. Бургас не е депозирал писмен отговор на обратната искова молба. В съдебно заседание оспорва предявения против него иск. Заявява, че на 16.05.2022г. е издаден акт за установяване на състоянието на строежа, при спиране на строителството, който акт е подписан от Община Несебър. Заявява, че на датата на инцидента на обекта не е имало техни работници. По това време е имало работници на „ВиК“, които извършвали смяна на водопроводни тръби. Позовава се на твърдението по исковата молба, че към момента на инцидента, находящите се в близост работници се притекли на помощ, но това не били техни работници, понеже дружеството към този момент не изпълнявало ремонтни дейности.

Твърди, че след откриване на строителната площадка, определяне на 5 строителна линия и ниво на строеж на техническата инфраструктура на 12.05.2022г., на 16.05.2022 г. обектът бил спрян, за да се извърши подмяна на водопровод. При спирането обектът бил обезопасен с жълти ленти от работници на „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас. Твърди, че отговорността следва да бъде понесена от работниците на „ВиК“, понеже те работели там в момента.

Твърди, че „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас възобновило работата си около един месец след това – на 15.06.2022г. Позовава се на приложените от Общината писмени доказателства. Излага и други правозащитни доводи. Моли искът да бъде отхвърлен.

От ангажираните писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Не се спори, затова съдът приема фактът за установен по реда на чл.153 от ГПК, че приблизително от средата на м.януари, 2022г. в с.Равда, на ул.

„Св.Св. Кирил и Методий“ започнал ремонт.

Първоначално, според показанията на св. К. - съпруг на въззиваемата и св. С. - без родство със страните, започнали изкопни работи за направа на уличен водопровод. След приключването на тази дейност, започнали отстраняване на тротоарите и тревните площи. Цялата улица (има се предвид отсечката от ул. „Св.Св. Кирил и Методий, между ул.„Пирин и ул.“Свобода“) била разкопана. Тротоарът бил разкопан от край до край. След това от едната страна било изкопано пътното платно, бил изкопан ров, върху който впоследствие били обособени паркоместа. Ровът, според св. К., бил широк около 2.50 м и дълбок около 50 см. В него бил насипан трошен едър камък.