Решение № 260525 от 13.10.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№……… 13.10.2020 година, гр. София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, VІ-ти брачен състав в публично заседание на тринадесети август през 2020 година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентина Ангелова секретар Мариана Ружина, след като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3201 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на О.К.А. за връщане на детето А. К. Г., родена на *** г., в държавата по обичайното му местопребиваване – Испания. Твърди, се че ответницата Я.Л.Г. е негова съпруга от 16.10.2017 г. и майка на детето А.. Твърди, че е поданик на Кралство Испания, като детето е с обичайно местопребиваване в Испания, където цялото семейство живеело на посочения адрес във

Валенсия, ул. „*******и където било родено самото дете, като молителят бил регистриран на този адрес от 10.02.2012 г., ответницата – от 13.10.2017 г., а детето от своето раждане. Твърди, че на 11.10.2019 г. ответницата излязла с детето от дома им, под предлог, че ще смени обувки в магазин, но повече не се прибрала в жилището. На същата дата, молителят подал жалба в полицията, като обяснил, че между него и съпругата му нямало спорове, а на 13.10.2019 г. бил информиран, че съпругата му и сина му са видени в хотел в Марибор, Словения в добро състояние, като вероятно са отпътували за България. На 28.10.2019 г. молителят подал молба по Хагската конвенция за връщане на детето А. в държавата по обичайното му местопребиваване – Испания, която постъпила в Министерство на правосъдието на Република България на 30.12.2019 г. Молителят бил подал и молба за развод с ответницата. Твърдял, че е налице родителско отвличане на малолетното дете А. от майката под формата му на незаконното му прехвърляне в Република България и задържането му там, които действия ответницата осъществила в нарушение на правото на упражняване на родителските права от бащата, произтичащо от закона.

Сочи се, че съгласно приложимия испански закон, правото да бъде определено местоживеенето на детето е пряка последица от упражняване на родителските права, което имат и двамата родители, съпрузи, съгласно чл. 156 от Испанския Граждански кодекс. Носители на родителските права са двамата родители, като и двамата имат право да вземат решения по въпроси, които засягат детето, а при липса на съгласие по въпросите, касаещи избор на училище и образованието на детето, избор на лекар, на вероизповедание или религиозно обучение, избор на държава, в която да живее детето, спорът се решава по съдебен ред. Твърди, че предвид съвместното живеене на страните и детето, до отвличането му от майката, налице е кумулативната предпоставка, той да упражнява ефективно родителските права по отношение на детето А., поради което също имал право да определя и местоживеенето на детето. По отношение на наличието на обичайно местопребиваване на детето в Испания, сочи, че раждането на детето е станало в Испания, като било адресно регистрирано в тази държава. Сочи също, че при подаване на молбата е спазен срокът по чл. 12, § 1 от Хагската конвенция, поради което съдът не следва да изследва адаптацията му в Република България, като твърди, че това налага предприемането на мерки за незабавното му връщане в Испания.

В хода на съдебното дирене, чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на централен орган по Хагската конвенция, както и чрез пълномощника си по делото, молителят поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето А. в държавата по обичайното му местопребиваване – Испания, като излага подробни съображения. Претендира разноски по представен списък. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 86714/25.08.2020 г.

Ответницата Я.Л.Г., в писмения си отговор, оспорва молбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Оспорва изложените от молителя фактически твърдения, като неотговарящи на действителното фактическо и правно положение. На първо място твърди, че двамата с молителя нямали намерение да се установяват в Испания, която посещавали за кратки периоди от време с цел гостуване на неговите близки. Поддържа, че при последното им гостуване, след изтичане на предвидения за това срок, молителят сам взел решение за установяването им там, като задържал нейните и на детето лични документи. Поддържа, че била принудена, поради изричното настояване на съпруга си, за да получават някакви доходи, с които да се издържат по време на престоя си в Испания, да се регистрира в Бюро по труда в Испания, като тя изобщо нямала намерението да се интегрира и на пазара в Испания. Не отрича, че раждането на детето станало в Испания, но непосредствено след това, тримата се върнали в България, където двамата с молителя работели. Детето също било български гражданин, като имало регистрирани постоянен и настоящ адрес в България, както и създадени трайни семейни и социални връзки с тази държава.

Поддържа, че от януари 2017 г. молителят живеел и работел в България, като намерението му било да се устроят в България, като в този смисъл било взетото от тях общо решение. По отношение на сключването на брака им, сочи, че това станало в Испания, предвид настояването на неговите близки, за техния брой и разходите, които биха направили ако пътуват до България. Твърди, че след сватбеното тържество, състояло се на 14.10.2017 г. двамата с молителя се върнали в България. Оспорва и твърденията, че двамата с молителя взели решение за установяването си в Испания, още докато тя била бременна в четвъртия месец.

Бременността си изкарала в България и предвид настояването на роднините на молителя раждането да стане в Испания, тя сама заминала за Испания, като преди това закупила необходимите й бебешки дрешки и принадлежности и ги изпратила по „Еконт“, предвид това, че същите били значително по-скъпи във Валенсия. През това време молителят останал в България, тъй като не могъл да си вземе отпуск, като сочи, че ако са имали намерение да се установят в Испания към този момент, логично би било той да прекрати трудовия си договор и да пътуват заедно. Когато му разрешили отпуск, молителят дошъл при нея в Испания, а скоро след раждането тримата се върнали в България. През цялото време, за което молителят твърдял да са живели в Испания, той имал регистриран трудов договор на територията на Република България, плащали необходимите данъци и осигуровки към българските данъчни и осигурителни служби, като молителят кандидатствал и му била отпусната еднократна помощ за раждането на дете. Твърди, че пред октомври 2018 г. майката на молителя ги поканила да им гостуват за Коледните и Новогодишните празници. Тримата заминали за празниците, като молителят й бил казал, че ще останат в Испания за около месец, след което ще се върнат в България. Скоро след това, намерението му се променило. След празниците, тя поискала да се върнат в България, но отстъпили пред молбите на родителите му да останат още малко. С течение на времето, близките на молителя започнали да говорят, колко ще е добре да останат за постоянно, за развитието на семеен бизнес с тяхно участие. Същевременно молителят също започнал да отлага връщането им, а скоро след това променил отношението си, като скрил документите й и тези на детето, като се ядосвал когато тя настоявала да се прибират, като й казвал да се прибира сама, че той няма да се връща в България, като детето ще остане при него, и я заплашвал с развод. След време, като се убедил, че тя няма да си тръгне без детето, й върнал документите й, но не и тези на детето. Предвид удължения им престой в Испания, останали без пари, като се издържали от получаваното от нея майчинство, когато молителят настоял тя да започне работа. Завел я и я записал в Бюро по труда, като целта му не била тя да започне постоянна работа, а да може да изкарва някакви средства, с които да се издържат. Твърди, че през октомври 2019 г. намерила документите на детето и на 13.10.2019 г. двамата с А. се върнали в България, а молителят останал в Испания. След връщането си подала молба за развод, като претендирала упражняване на родителските права по отношение на детето А.. Оспорва и твърденията да е във влошени отношения със собствената си майка, като твърди, че имала силна връзка и чудесни отношения със своите родители и техните възходящи, като разчитала на подкрепата им в отглеждането на детето. Твърди, че докато с молителя и детето живеели в България, ползвали предоставено им от собствената й майка жилище, като имали работа и доходи. Предвид това, счита, че молбата е неоснователна, като се позовава и на липсата на установено местопребиваване на детето в Испания, като сочи, че престоят им там имал временен характер, а неговата продължителност й била наложена в резултат на изричния отказ на молителя, който задържал документите им за самоличност, правейки пътуването им невъзможно. Моли съда да постанови решение, с което да остави молбата на О.К.А. за връщане на детето А. в Кралство Испания без уважение.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора становище, като моли съда да остави молбата без уважение. Излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище, като претендира присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 87809/27.08.2020 г.

Контролиращата страна Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на молбата. Счита, че по делото е установено местоживеене на детето в Испания, като се позовава на справка на ГД

„Гранична полиция“, според която за период от година и половина, на каквато възраст било самото дете към този момент, то пребивавало една година в Испания и само около шест месеца в България. Счита също, че ответницата не е установила, при условията на пълно и главно доказване, наличието на предпоставките на чл. 13 от Хагската конвенция, Поради изложеното пледира за уважаване на молбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и становищата на страните в производството, приема за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са съпрузи. Двамата сключили църковен брак на 14.10.2017 г., във Валенсия, провинция Валенсия, Испания, което обстоятелство било вписано в Гражданския регистър на Валенсия, Испания. Горното обстоятелство се установява и от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 3075/13.11.2019 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние при Столична община, Район „Люлин“, област София-град.

Раждането на детето А. К. Г. станало на 19.04.2018 г. във Валенсия, провинция Валенсия, Испания, за което на 23.04.2018 г. бил съставен акт за раждане, който бил вписан в Гражданския регистър на Валенсия, провинция Валенсия, Испания. Видно от удостоверение за раждане, извадено въз основа на акт за раждане № 0382/15.05.2018 г., за същото обстоятелство на 15.05.2018 г. бил съставен акт за гражданско състояние и в Република България. Считано от 15.05.2018 г., малолетният имал заявен постоянен адрес ***, ж. к. „******.

На 03.06.2019 г. ответницата била вписана в Агенцията по заетостта и професионалната подготовка на Валенсия, като следвало да поднови регистрацията си на 10.09.2019 г., а в случай, че не стори това, подлежала на санкции, които можели да се изразят в загуба на обезщетението за един, три или шест месеца, съгласно чл. 17, 24 и 47 от Кралски законодателен указ № 5/04.08.2000 г., а в случай, че не е подала молба и не бенефициент на обезщетение, санкциите ще се изразят в това, че няма да й бъде позволено да се регистрира като лице, търсещо работа за срок от един месец.

Съгласно представените удостоверения за местожителство-листове 34, 37 и 39 от делото, издадени от Община Валенсия, ответницата била регистрирана на адрес във Валенсия, ул. ******, п. к. 46007, район 9/25, на 13.10.2017 г., на който адрес на същата дата били регистрирани молителят, вписан в регистъра на 10.02.2012 г., и М.Е.К.Б., вписан в регистъра на 05.02.2014 г. на 19.04.2018 г. в Общинския регистър на Валенсия, както и на адреса бил вписан и малолетния А. К.