Решение № 209 от 02.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20205330110545 по описа за 2020 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) за установяването на задължение в размер на 239.80 лева- регрес за обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.06.2016г. и ликвидационни разходи.

Ищецът- „ОЗК-застраховане“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Г О “ е настъпило събитие– ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети от застрахован при него автомобил „***“ на лек автомобил „***“. Собственикът на увредения автомобил предявил претенция и му било изплатено обезщетение в размер на 224.80 лева. Твърди, че застрахованият при него водач управлявал автомобила без валидно СУМПС, поради което имал право да получи платеното обезщетение, ведно с лихвите и разноските. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Счита, че разпоредбата на КЗ не поставя регресното право с зависимост от валидността на СУМПС, а от това дали е налице правоспособност на водача. Ответницата имала правоспособност да управлява МПС такава категория и не се губела при изтичането на срока на валидност на свидетелството. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 6322/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

В срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С доклада на делото като безспорни са отделени обстоятелствата, че на 16.06.2016г. е било реализирано ПТП по вина на ответницата, за което ищецът носи риска по застраховка „ГО“ по договор сключен на 17.07.2015г., че ищецът е платил сумата от 224.80 лева обезщетение на пострадалия, както и че към момента на ПТП СУМПС на ответницата е било с изтекъл срок.

От приложената по заповедното производство справка от МВР се установява, че ответницата е имала СУМПС със срок от 13.03.2006г. до 27.02.2016г., категория В и АМ. Няма данни същото да е било отнето от органите на МВР, поради което следва да се приеме, че към датата на ПТП, ответницата е управлявал лекия автомобил със свидетелство с изтекъл срок.

Съгласно параграф 22 от ПЗР на КЗ (нов) за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането , освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ЗК отм. попада в част пета от кодекса, поради което приложение следва да намери новата норма, а именно чл. 500, ал. 2 КЗ. Според същата застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. В настоящия случай се установява, че ответницата е имала свидетелство за управление категория В, но същото е било с изтекъл срок. Поради това не е налице никоя от предвидените хипотези и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

За пълнота следва да се отбележи, че дори при редакцията на чл. 274, ал. 2 КЗ(отм.) предявеният иск е отново неосновател. Изразът „без свидетелство за 2 управление” по смисъла на чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) означава, че водачът въобще няма издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Изтеклият срок на свидетелството за управление на МПС не означава, че водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление по смисъла на чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.), за да се породи правото на регрес на застрахователя към делинквента.

Доколкото свидетелството за управление на МПС удостоверява придобитата правоспособност на водача, изтичането на срока, за който е издадено, не води автоматично до загуба на това негово право. В този смисъл Решение № 80 от 16.09.2014г. по дело № 897/2012г. на ВКС.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, в полза на адвокат П. следва да бъде присъдена сумата от 300.00 лева за адв. възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно акционерно дружеството ОЗКЗастраховане АД, ЕИК 121265177, срещу Т. Г. П., ЕГН **********, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Г. П. дължи на Застрахователно акционерно дружеството ОЗК- Застраховане АД сумата от 239.80 лева- регресна претенция за платено по застраховка ГО обезщетение за вреди от ПТП от 16.06.2016г. за МПС *******с рег. № **** и ликвидационни разноски, поради управление на лек автомобил без валидно СУМПС, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 05.06.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6322/2020г. на ПРС.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружеството ОЗК- Застраховане АД, ЕИК 121265177, да заплати на адв. С. Ж. П., АК-Пловдив, със служебен адрес – г*****, сумата от 300.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ Т. Г. П. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3