Определение № 169 от 16.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Перник, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251700100757 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Д. А. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу „Лев инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, претърпени вследствие на пътен инцидент с лек автомобил „********“ с рег. № ******** на 05.07.2025 г. около 19:00 ч. в гр. Перник, ул. **********, ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното му изплащане. При извършена проверка на основание чл.

140, ал. 1 ГПК съдебният състав констатира, че исковата молба, ведно с молба от 10.12.2025 г., е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявеният с нея иск е допустим.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от молбата на ищеца от 10.12.2025 г., са получени от ответника на 12.01.2026 г. и в рамките на срока по чл.

131, ал. 1 ГПК (на 11.02.2026 г.) последният е депозирал отговор, с който е оспорил основателността на исковата претенция.

Предвид горното и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад, съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните, както и да напъти същите към медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба заверени преписи от документи следва да бъдат приети като писмени доказателства, доколкото са относими към спора и необходими за решаването му.

С исковата молба е отправено искане ответникът да бъде задължен на основание чл.

190 ГПК да представи заверено копие на застрахователна полица № **********. Същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото с отговора на исковата молба ответното дружество е признало изрично наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриваща отговорността на водача на лек автомобил „********“ с рег. № ******** към датата на настъпване на инцидента, съответно този факт подлежи на отделяне като безспорен на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, тоест представянето на документа не е необходимо за решаване на делото.

Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Община Перник, следва да бъде уважено, тъй като цели установяване на относими към спора обстоятелства.

Искането за издаване на съдебно удостоверение на ответното дружество, което да му послужи пред НЗОК, следва да бъде оставено без уважение, доколкото въз основа на начина 1 на формулирането му би се получила информация относно здравния статус, заболявания, лечение и манипулации на ищеца, надхвърляща нуждите на съдебния процес, чрез което да се засегне необосновано правната му сфера. Доколкото чрез това доказателствено искане ответникът цели да бъдат установени факти, относно които е направил възражения с отговора на исковата молба, съдът намира, че следва да му бъде указано да преформулира същото по начин, въз основа на който да бъде получена единствено относимата информация.

Искането на ответника за изискване и прилагане на материалите от досъдебно производство № 281/ 2025 г., по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Перник, пр.пр. № 2483/ 2025 г., по описа на Районна прокуратура – Перник, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е ясно какви материали се съдържат в преписката и дали са необходими и относими към предмета на спора. На „Лев инс“ АД следва да бъде указано да посочи конкретни документи, които иска да бъдат изискани, като уточни връзката им с настоящия спор.

Исканията на страните за допускане на свидетелски показания следва да бъдат уважени, тъй като обстоятелствата, за установяването на които са посочени, са включени в предмета на доказване по предявения иск и няма пречка да бъдат доказани посредством гласни доказателствени средства.

Направените с исковата молба и с отговора на исковата молба искания за допускане на съдебно-медицински и съдебно-автотехническа експертизи по формулираните въпроси следва да бъдат уважени, доколкото касаят установяване на подлежащи на доказване факти с оглед направените твърдения и оспорвания, по отношение на които са необходими специални знания.

Съдът намира, че доколкото към настоящия момент не е ясно какъв е предметът на образуваното досъдебно производство № 281/ 2025 г., по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Перник, пр.пр. № 2483/ 2025 г., по описа на Районна прокуратура – Перник, на какъв етап се намира, както и дали и кое лице е привлечено в качеството на обвиняем, следва да бъде изискано удостоверение от Районна прокуратура – Перник за установяване на тези обстоятелства, необходими за извършването на преценка дали настоящият съдебен процес подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Съгласно чл. 50, ал. 5 ГПК връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес. В случая ответникът е застрахователно дружество и връчването на съдебните книжа по делото следва да бъде осъществено по посочения начин. С разпореждане № 1490/ 11.12.2025 г. съдът му е дал указания да посочи електронен адрес за връчване и начин за връчване по чл. 38, ал. 2 ГПК, но същите не са изпълнени. Поради това следва да му бъдат дадени нови указания в този смисъл, като бъде предупреден за последиците от неизпълнение им.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.03.2026 г. от 10:00 часа, за която дата се призоват страните.

НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна такса подлежи на връщане.

2

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

2. Ищецът Д. А. Н. твърди, че на 05.07.2025 г. около 19:00 ч. пострадал при пътнотранспортно произшествие в гр. Перник. Управлявал мотоциклет „*****“ и се движел по ул.

********** в посока кв. Изток. Срещу номер 173 спрелият в насрещното платно за движение лек автомобил „********“ с рег. № ********, управляван от В.Д.Д., внезапно предприел маневра обратен завой на забранено за целта място при наличие на пътна маркировка М1, като препречил пътя му и се стигнало до сблъсък между двете превозни средства. Според исковата молба виновен за настъпване на инцидента е водачът на лекия автомобил, който нарушил чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, чл. 25, ал. 2 ЗДвП и чл. 38, ал. 2 ЗДвП, пресичайки пътна маркировка М1, въпреки забраната за това. Сочи се, че при завиване имал задължение да пропусне насрещно движещите се превозни средства, в случая управлявания от ищеца мотоциклет. Уточнено е, че последният нямал възможност да реагира, поради липса на достатъчно време за това. Вследствие на произшествието Д. А. Н. получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на тялото (диафиза) на лява бедрена кост, открита рана на окосмената част на главата, рана в дясната фронтална част на главата, контузия на гръден кош, загуба на част от зрителното поле на дясното око, наличие на атрофична дупка с тракции и силно пигментиран участък с големина 2 часови диапазона с наличие на тракционен синдром, дисторзио на предна кръстна връзка, реактивен бурсит и синовит. Бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ в изключително тежко състояние със силни болки в областта на ляво бедро и в лява гръдна половина, замъгляване на зрението с петна на дясно око и частична загуба на зрението. На 08.07.2025 г. била направена операция на лява бедрена кост, като била извършена репозиция на фрактурата и поставен интрамедуларен пирон, проксимално и дистално застопорен с по 1 АО-винт. На 11.07.2025 г. бил опериран отново, като били направени фасциотомия, дебридманд и лаваж. Ищецът излага, че на 22.07.2025 г. бил приет в Клиника по очни болести на УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, където се установило, че е налице зона с атрофична дупка с тракции и силно пигментиран участък с големина 2 часови диапазона с наличие на тракционен синдром на дясно око. Проведено му било лечение, изразяващо се в разер бараж около атрофичната зона в ретината на 11 ч. на дясното око. На 25.09.2025 г. бил направен ядрено-магнитен резонанс на лява колянна става, в резултат на който било установено, че има скъсване на кръстни връзки на лява колянна става. В исковата молба се сочи, че и към момента на подаването й състоянието на Д. А. Н. продължава да е тежко, налага се непрекъснато да приема обезболяващи медикаменти, обездвижен е и не може да стъпва на левия си крак, двигателната му активност е нарушена, непрекъснато изпитва болки, има постоянна нужда от чужда помощ в ежедневието си, зрението на дясното му око не е възстановено и все още не може да вижда с него, има неподвижна тъмна черта в центъра на зрителното поле поради наличие на атрофична зона, чувства се зле психически, качеството му на живот е силно влошено, страда от безсъние. Изложено е, че към момента на настъпване на инцидента отговорността на водача на лекия автомобил била покрита от ответника „Лев инс“ АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на тези съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното му изплащане.

3. Ответникът „Лев инс“ АД оспорва основателността на предявения иск. Признава наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между него и водача на процесния лек автомобил към датата на настъпване на инцидента. Оспорва твърдението на ищеца за осъществено от В.Д.Д. виновно и противоправно поведение при управлението на лек автомобил „********“ с рег. № ********. Изразява становище, че виновен за инцидента е Д. А. Н., който нарушил правилата на чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 2 и чл. 23 ЗДвП. Твърди, че последният се движел с скорост, надвишаваща 40 - 50 км./ч., несъобразена с характера и интензивността на 3 движението, с намиращия се пред него, навлязъл в пътната лента лек автомобил „********“, като по този начин се поставил в невъзможност да намали скоростта и да спре, без да настъпи произшествие. Счита, че ищецът носи изцяло вината за настъпване на произшествието, тъй като движението му с превишена скорост било решаващ фактор за удара. Превишавайки 40-50 км./ч., той значително намалил времето си за реакция и възможността да избегне сблъсъка с лекия автомобил. Освен това превишената скорост повлияла и върху възможността за извършване на маневра. Според ответника ако Д. А. Н. се движел със законовата скорост от 40 или 50 км./ч., би имал достатъчно време, за да спре или да избегне удара чрез маневра. В отговора на исковата молба се твърди, че последният не е спазил необходимата дистанция от движещия се пред него лек автомобил „********“.

Ответникът поддържа, че ударът не е настъпил при самото навлизане на лекия автомобил в пътя, а в момент, когато автомобилът вече се е установил в пътната лента и е започнал нормално движението си по нея. Твърди, че в случая ищецът не е спазил чл. 15, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е заемал крайната дясна част на платното, а бил позициониран по-близо до средата на пътя, без да са налице причини за това, поради което настъпил ударът между превозните средства. С отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване на вредите от страна на Д. А. Н. поради описаните действия, нарушаващи чл. 15, ал. 1, чл.