Определение № 4 от 19.03.2021, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Бургас , 18.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел А. Ханджиев

Иван А. Воденичаров

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно търговско дело № 20212001000036 по описа за 2021 година Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 220, пр. 2 ГПК

Образувано е по въззивна частна жалба на „В. И К." ЕАД гр.Бургас срещу Определение № 4/14.01.2021 г. на Окръжен съд - Бургас по т.д. № 20202100900364 по описа на БОС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за конституирането на негова страна като ответник на трето лице помагач - „А.В.Б." ЮЛНСЦ.

В частната жалба се твърди, че правен интерес от привличането съществува с оглед сключен между „В. И К." ЕАД гр. Бургас и „А.В.Б." ЮЛНСЦ договор по чл. 198п, ал 1 от Закона за водите, с който „А.В.Б." ЮЛНСЦ е задължила „В. И К." ЕАД гр.Бургас да осъществява дейността на ВиК оператор на процесната територия, като съгласно чл. 4.1 , б."а" от договора предоставя на Оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи Публични активи при спазване на изискванията и ограниченията на Закона за водите и Закона за опазване на околната среда и съгласно чл. 4.3.б."б", ако някоя от страните идентифицира Публични активи, съществуващи преди датата на влизане в сила на Договора, които са от съществено значение за предоставяне на Услугите и не са посочени в Приложение I към договора или още не са предоставени на Оператора, „А.В.Б." ЮЛНСЦ ги предоставя на Оператора във възможно най-кратък срок по своя собствена инициатива или след 1 получаване на писмена молба от Оператора и Операторът е длъжен да приеме тези Публични активи. Изрично според клаузата на чл. 4.6. - „Активи на трети лица" : „В случай че предоставянето на Услугите зависи от ползването на определени Активи на трети лица (например притежавани или стопанисвани от „Национална електрическа компания" ЕАД и „Напоителни системи" ЕАД и други), които се ползват от Оператора към датата на влизане в сила на Договора, в качеството му на действащ ВиК оператор в Обособената територия, „А.В.Б." ЮЛНСЦ и нейните членове полагат всички възможни усилия да гарантират, че Операторът ще продължи да ползва тези Активи при същите или по-добри условия за срока на Договора или до придобиването от Оператора на активи, с които да ги замести."

Предмет на делото са исковете на „С.Б." АД срещу „В. И К." ЕАД, за обезщетяване на имуществени вреди в резултат на продължило ползване на след прекратен наемен договор на наети вещи - ВиК мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях в територията на к.к. "С.Б.-изток", който ответникът – жалбоподател твърди, че ползва на валидно правно основание – посочения договор с ТЛ „А.В.Б." ЮЛНСЦ и ползва само публични в процесната територия по см. на чл. 4.1, б."а" и чл. 4.3.б."б" от договора, докато ищецът твърди, че се ползват негови активи.

При всички случаи с оглед сключения договор за „А.В.Б." ЮЛНСЦ бил налице правен интерес да участва в делото, защото ако активите са публична собственост или неидентифицирана такава, тя е била длъжна да ги предостави на ответника по силата на ЗВ и на чл. 4.1, б."а" и чл. 4.3.б."б" и обратно - ако активите са собственост на трето за договора лице - ищеца, тогава по силата на чл. 4.6 от договора „А.В.Б." ЮЛНСЦ пак има правен интерес да участва в делото, т.к. е длъжна да гарантира, че ответникът ще продължи да ползва тези Активи при същите или по-добри условия за срока на Договора, или до придобиването от Оператора на активи, с които да ги замести.

Ищецът претендира под формата на обезщетение и 50% от рентабилността за 2016 г. на общинската пречиствателна станция („ПСОВ Равда, к.к. „С.Б.", гр. Несебър"), която е собственост на „А.В.Б." ЮЛНСЦ и в случай , че ответникът бъде осъден да плати обезщетение на ищеца за 2 пречистването на отпадните води, то тогава за ответника и „А.В.Б." ЮЛНСЦ е налице правен интерес, да са обвързани от съдебното решение, с оглед вътрешните правоотношения между тях, породени от договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Интерес за „А.В.Б." ЮЛНСЦ бил налице и поради редуцирането на приходите му със сумата, която следва да се плати на ищеца при основателност на предявения иск.

Предвид изложеното се иска, БАС да отмени определението в атакуваната му част и да конституирате „А.В.Б." ЮЛНСЦ, като трето лице помагач на ответника - „В. И К." ЕАД гр.Бургас.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден , отговор на частната жалба от "С.Б." АД, с който същата се оспорва като неоснователна. Посочва се, че абсолютно необходимо условие за участие на трето лице в чужд за него съдебен процес е наличието на правен интерес за постигането на благоприятно решение в полза на подпомаганата страна, който е налице тогава, когато поради обвързващата сила на мотивите решението би било бъдещ повод за подпомагания да предяви иск срещу третото лице, което би се отразило на правното положение н апривлечения. Наличието на правен интерес в посочения смисъл се оспорва, т.к. разпоредбата на чл.198н и сл. от Закона за водите уредба касае ВиК системи и съоръжения, представляващи публична държавна или общинска собственос, каквато Процесната ВиК мрежа, се твърди, че не е, като в тази връзка са и твърденията на ответника, че не е имал възможност да извършва доставка на вода до гр. Св.влас, без да ползва ВиК мрежата на С.Б. АД, като включена в активите на това търговско дружество.

Твърди се, че процесната територия не е в предметния обхват на сключения между „А.В.Б." ЮЛНСЦ и „В. И К." ЕАД гр. Бургас договор и правото на собственост не е предмет на настоящето производство, в който смисъл не е елемент от фактическия състав на иска. Подпечатва се, че помагачът участва в чужд съдебен процес, за да се защити срещу евентуални неблагоприятни последици на решението в собствената му правна сфера, както и когато съществуващите между него и привличащата страна 3 материално-правни отношения биха били повлияни от решението по делото между главните страни. Подобни правоотношения не се обосновавали от ответника според представения договор и в него липсват клаузи, от които да се предполага посоченото значение на решението за отношенията между страните по договора. За ответника с решението не възниква право да предяви иск срещу третото лице, интересът от привличане не произтича пряко от законова разпоредба и не е обосновано наличието на правен интерес с твърдения на ответника.

Бургаският апелативен съд, след като установи, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 220, пр. 2 ГПК, разгледа същата по същество и намира, че е основателна по следните съображения:

Предмет на делото са исковете на „С.Б." АД срещу „В. И К." ЕАД, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД - за обезщетяване на обезщетение поради продължило ползване на ВиК мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях в територията на к.к. "С.Б.-изток"след прекратен наемен договор между главните страни по делото.

Заедно с отговора на исковата молба ответникът „В. И К." ЕАД е представил и молба, с която е поискано привличането и конституирането в процеса на „А.В.Б." ЮЛНСЦ като трето лице – помагач на ответника с оглед претенцията на ищеца С.Б. Аде за заплащане на обезщетение за ползването на общинска пречиствателна станция – „ПОСВ Равда, к.к. С.Б. ,град Несебър“, за която ответникът твърди, че е собственост на посочената асоциация и е била предоставена за ползване на ответника през 2016 година от посочената асоциация. Посочено е че при уважаване на предявения иск съществувал интерес за ответника – собственика на пречиствателната станция да бъде обвързан с решаващите мотиви, с оглед вътрешните правоотношения породени от сключения между ВиК Бургас и е социалния ВиК Бургас договор.

С молбата за привличане е представен договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системи, съоръжения и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 25.02.2016 г., сключен на 4 основание чл. 198п, ал. 1 ЗВ между „В. И К." ЕАД и„А.В.Б." ЮЛНСЦ, в който последната действа от името и за сметка на собствениците на Публичните активи, намиращи се в обособената територия, които е следвало да се предадат на ВиК – оператора за стопанисване, поддържане и управление.

С обжалваното определение Бургаски окръжен съд е оставил искането по чл. 219, ал. 1 ГПК без уважение, като е прието, че липсва интерес за подпомагащата страна от привличането. Повдигнатия в производството по иска на основание чл. 236, ал. ЗЗД спор относно собствеността на ВиК – мрежата не обуславя не обуславя такъв интерес, като установителното действие на решението не би засегнало правната сфера на привличаната страна.

Бургаски апелативен съд в настоящия му състав намира, че изводът на първостепенния съд за липса на правен интерес за „А.В.Б." ЮЛНСЦ да встъпи в производството по предявения от „С.Б." АД срещу „В. И К." ЕАД, за обезщетяване на имуществени вреди в резултат на продължило ползване на след прекратен наемен договор на наети вещи - ВиК мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях в територията на к.к. "С.Б.-изток", е правилен и определението следва да се потвърди.

Привличането на трето лице е средство за защита на привличащата страна, която, при неблагоприятен за нея изход, цели да подчини привлеченото лице на обвързващата сила на мотивите към решението (чл.

223, ал. 2 ГПК) в бъдещ процес при упражняване на правата й спрямо това лице. Правният интерес, поради това е обусловен от необходимостта вътрешните отношения между привличащата и привлечената страна да са в такава връзка, че пряко да зависят от правоотношението, предмет на иска и на делото, по което се иска привличане. Тази връзка може да произтича от общи факти, или да е в казуална зависимост с тях, като установителното действие на мотивите се отнася само за общите факти, или тези, които са в казуална зависимост между разглеждания процес и процеса по бъдещия регресен иск, или правоотношението, което ще бъде негов предмет, но правните изводи на решението нямат обвързващо действие.

Разрешаването на спора във връзка с обезщетението за продължилото 5 ползване на процесната ВиК – мрежа след прекратяване на договор за наем, сключен между главните страни не обвързва „А.В.Б." ЮЛНСЦ помагач на някоя от страните. Наличието на задължение на „В. И К." ЕАД за заплащане на обезщетение, което е предмет на спора, с който съдът е сезиран, не засяга по никакъв начин отношенията между „В. И К." ЕАД и „А.В.Б." ЮЛНСЦ, възникващи от сключения на 25.02.2016 г. договор съгласно чл. 195п, ал. 1 ЗВ. Изтъкнатите задължения на „А.В.Б." ЮЛНСЦ по чл. 4.1, чл. 4.3 и чл. 4.6 от договора да гарантира, че ответникът ще продължи да ползва тези Активи при същите или по-добри условия за срока на Договора не са обусловени от наличието на задължение на ВиК – оператора към ищеца. Отношенията между подпомаганата страна и третото лице не биха се засегнали пряко от решението по предмета на делото и във връзка със сключения договор за ответника не възниква права спрямо третото лице с оглед изхода от процеса.

Твърдението, че при уважаване на предявения от „С.Б.“ АД иск по чл. 236, ал.

2 ЗЗД биха се редуцирали приходите на „А.В.Б." ЮЛНСЦ във връзка с договора не е обоснован с конкретни права на ответника и насрещни задължения на третото лице, произтичащи от този договор, поради което постигането на благоприятен за ответника правен резултат по делото е без значение за правната сфера на „А.В.Б." ЮЛНСЦ.

Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4/14.01.2021 г. по т.д. № 20202100900364 по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на „В. И К." ЕАД за конституирането на негова страна като ответник на трето лице помагач - „А.В.Б." ЮЛНСЦ.