Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 339 от 13.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2248/2025
Вид
Решение № 339
Подписан
13.03.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20255300502248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ) против решение № 888 от 02.03.2025 г., постановено по гр. д. № 17109/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл.

79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че И. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. *****, следните суми: 5 890 лв., представляваща сбор от дължимите 38 броя неплатени ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 155.00 лв., с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г., а именно: 38 броя неплатени ежемесечни вноски за погасяване на закупено вземане (главница), с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г. вкл., възлизащи общо на 1 446,42 лв. и 38 броя неплатени ежемесечни вноски за възнаградителна лихва, начислена на основание т. 7.1. от споразумението, с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г. вкл., възлизащи на общо 4 443,58 лв., произтичащи от Споразумение от 16.04.2010 г., сключено, от една страна, от името на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, действащо чрез упълномощен представител „С.Г.ГРУП“ ООД, и за сметка на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ (със старо наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ), и от друга страна, от ответника И. Д. Ч., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл. 365 1 от ЗЗД за признаване и разсрочване на задълженията на ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит - Ваканция № 314212/05.08.2008 г., сключен между ответника и „АЛФА БАНК“ А.Е., чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2023 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2893/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради противоречие на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Оспорва се приетото от районния съд, че по делото не са събрани доказателства ищецът да е титуляр на вземанията, произтичащи от приетото като писмено доказателство споразумение от 16.04.2010 г.

Изразява се несъгласие с изводите на съда за липсата на материалноправна легитимация на ищцовото дружество, като в тази насока се излагат подробни аргументи. Навежда се довод за приложение на презумпцията на чл. 301 ТЗ, поради липса на данни ищецът „Делта Кредит“ АДСИЦ, в качеството си на търговец, да се е противопоставил на действията, осъществени от обслужващото дружество „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД и ангажираните от него подизпълнители. Поддържа се, че предприетите от страна на ищеца действия по сезиране на съда със заявление по чл. 410 ГПК, последвано от предявяване на установителни искове по чл. 422 ГПК сочели на категоричен извод за потвърждаване действията на „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД и подизпълнителите му във връзка със сключването на споразумение за разсрочване на придобитите от ищцовото дружество вземания срещу И. Д. Ч..

Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 365 ЗЗД, предявени от „Делта Кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ) против И. Д. Ч. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр. д. № 2893/2023 г. по описа на РС – Пловдив, както следва: 5890 лв., представляваща сборът от 38 2 броя неплатени ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 155 лв., с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г. вкл., дължими на основание сключено от името на „МТ Проджект“ ЕООД, но за сметка на ищеца, от една страна и от друга страна - от ответника Споразумение от 16.04.2010 г., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, за признаване и разсрочване на задълженията му, произтичащи от Договор за потребителски кредит - Ваканция № 314-212/05.08.2008 г., сключен между ответника и „Алфа банк“ А. Е., чрез клона си „Алфа банка – клон България“, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от „Алфа банк“ А. Е., чрез клона си „Алфа банка – клон България“, на „С. Г. Груп“ ООД, впоследствие прехвърлени с Договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от „С. Г. Груп“ ООД на „МТ Проджект“ ЕООД и с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от „МТ Проджект“ ЕООД на ищеца „Алфа Кредит“ АДСИЦ (с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ), както и законна лихва върху това вземане от 24.02.2023 г. - датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е титуляр на вземанията по споразумението от 16.04.2010 г., предмет на делото, поради липса на надлежно учредена представителна власт по отношение на „МТ Проджект“ ЕООД или „С. Г. Груп“ ООД да сключват от името и за сметка на ищеца, респективно като скрити негови пълномощници, договори за разсрочване на вземания или пък спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД във връзка с вземания по потребителски договор.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.08.2008 г. между „Алфа банк“ А. Е., чрез клона „Алфа банка – клон България“, като кредитор и ответника И. Д. Ч., в качеството му на кредитополучател, е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 314-212/2008 от 05.08.2008 г., по силата на който банката е предоставила на И. Ч. банков кредит, предназначен за текущи потребителски нужди в размер на 15000 лв. със срок на издължаване 8 години, при фиксирана годишна лихва от 12% и годишен процент на разходите в размер на 12,74%. В т.10 от договора страните са уговорили погасяването на кредита да се извършва на 96 равни месечни анюитетни вноски (от които последната изравнителна) с размер 243,88 лв., включващи главница и лихва, съгласно предоставен на кредитополучателя погасителен план.

С договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г., ведно с 3 приложението към него, „Алфа банк“ А. Е., чрез клона си „Алфа банка – клон България“ е прехвърлила на „С. Г. Груп“ ООД пакет от вземания, включително и вземането към И. Д. Ч. в размер на 16808.05 лв. (в т. ч.: 14719.41 лв. главница и 2088.64 лв. - възнаградителна лихва).

С Договор за продажба на вземания от 26.03.2010 „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлило на „МТ Проджект“ ЕООД портфейл от вземания, сред които е вземането към И. Д. Ч., видно от приложения Протокол от 30.03.2010 г. за предоставяне на кредитни досиета.

На 29.03.2010 г. „МТ Проджект“ ООД е прехвърлило на „Алфа Кредит“ АДСИЦ портфейл от вземания, включително и вземането към ответника в размер на 16 808.05 лв. (в т. ч.: 14719.41 лв. - главница и 2088.64 лв. възнаградителна лихва).

С Договор от 06.10.2006 г. ищцовото дружество „Алфа Кредит“ АДСИЦ (сега „Делта Кредит“ АДСИЦ), в качеството си на Възложител, е възложило на „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД (сега „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД), в качеството му на обслужващо дружество, да управлява придобити от „Алфа Кредит“ АДСИЦ вземания и да осъществява представителство от името и за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, вкл. при сключване на договори, анекси и споразумения за възлагане на дейности на трети лица. В допълнение към това „Алфа Кредит“ АДСИЦ е предоставило право на обслужващото дружество да ползва подизпълнители при изпълнение на задълженията си чл. 5 от договора.

По делото е представен договор от 29.03.2010 г., ведно с Приложение № 1 към него - Списък на длъжници и задължения, сключен между „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД в качеството му на обслужващо дружество по смисъла на ЗДСИЦ на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, и „МТ Проджект“ ЕООД, с което „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД е възложило на „МТ Проджект“ ЕООД да извършва от свое име, но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ извънсъдебното събиране на вземания на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с първоначален кредитор „Алфа банка – клон България“, в това число и вземанията срещу И. Д. Ч., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 314-212/05.08.2008 г., фигуриращи под № 397 от приложения списък.

От приетия като доказателство по делото договор от 29.03.2010 г., сключен между „МТ Проджект“ ЕООД, в качеството му на възложител, и „С.

Г. Груп“ ООД, в качеството на изпълнител, както и приложеното извлечение от списък към договора, се установява, че на „С. Г. Груп“ ООД е възложено да извършва извънсъдебно събиране на вземанията на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с първоначален кредитор „Алфа Банка“ А.Е., в това число и вземанията срещу И. Д. Ч., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 314-212/2008 от 05.08.2008 г., фигуриращи под № 44 от приложения списък.

По делото е представено подписано Споразумение от 16.04.2010 г., сключено от името на „МТ Проджект“ ЕООД, действащо чрез упълномощен 4 представител „С. Г. Груп“ ООД, но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, от една страна и от друга - от И. Д. Ч., според което ответникът признава, че дължи сумата от 16808 лв., представляваща неплатената част от задължението му съгласно сключения с „Алфа банка – клон България“, Договор за потребителски кредит № 314-212/2008 от 05.08.2008 г. Според това споразумение ответникът следва да изплати задължението си разсрочено за период от 20.05.2010 г. до 20.01.2036 г. вкл. на 320 ежемесечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2893/2023 г., по описа на Pайонен съд – Пловдив, със заповед № 5786/22.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено И. Д. Ч. да заплати на „Делта Кредит“ АДСИЦ сумата от 5890 лв., представляваща непогасена част от главница, формирана от падежирали вноски за периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г. по Споразумение от 16.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2023 г. до окончателното плащане, държавна такса в размер на 117,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на 05.08.2008 г. банката е превела по банковата сметка на И. Д. Ч. сумата от 15 000 лв. по Договор за потребителски кредит № 314-212/05.08.2008 г. На 04.08.2008 г. от тази сума е удържана еднократна такса за одобрение на кредита в размер на 30 лв. На 05.08.2008 г. е усвоена посредством еднократно теглене от сметката сумата от 14725 лв. Към 25.03.2010 г. по договора за потребителски кредит са погасени три вноски с падежи на 04.08.2008 г., 06.10.2008 г. и 04.11.2008 г., както и частично за сумата до 5,67 лв. е погасено вземането за лихва от вноската с падеж 04.12.2008 г.