Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 904 от 22.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10587/2023
Вид
Определение № 904
Подписан
22.01.2024
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Петя Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 904 гр. София, 22.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20231100510587 по описа за 2023 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 273 във вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по искане от вх.№119679/19.12.2023 г. на въззивника Й. И. Н. за изменение на Решение № 5815/14.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 10587/2023 г. по описа на СГС, ГО, ІІI брачен въззивен състав в частта му за разноските. Излагат се съображения, че решаващият съдебен състав неправилно е приел отсъствие на ангажирани доказателства за реално заплащане от възизвника на претендираното адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че при определяне на следващите му се разноски в производството пред първоинстанционния съд е приложима редакцията на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, актуална към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие (бр. 88 от 4.11.2022 г.). Също неправилно съдебният състав е намалил размера на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство. Отново неправилно съдът е приел, че за прекратената част от исковете разноски следва да се присъдят с окончателния съдебен акт. Желае се осъждане на въззиваемата да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 180,43 лева и на 600 лева за въззивното производство, както и да се намали размера на присъдените на въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение пред втората инстанция.

Въззиваемата страна и ответник по искането И. Й. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. П., не изразява становище по същото в предоставения от съда срок.

При съобразяване на становищата на страните съдът намира следното:

С Решение № 9841/09.06.2023 г. по гр.д. № 42458/2022 г. по описа на Софийския 1 районен съд, III ГО, 84-ти състав, поправено с Решение № 6618/21.12.2023 г., е отменнео Решение № 9841/09.06.2023 г. по гр.д. № 42458/2022 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав, поправено с Решение № 10704/21.06.2023 г., в частта, в която е уважен искът по чл.149 СК на И. Й. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Г. И.

П., срещу Й. И. Н. за заплащане на издръжка в размер на 300 лева месечно в периода 04.08.2021 г. – 31.10.2021 г., както и издръжка за месец 11.2021 г. за разликата над 200 лева до присъдения размер от 300 лева, в частта, в която Й. И. Н. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК за разликата над 536 лева до присъдения размер от 576 лева, в частта, в която Й. И. Н. е осъден да заплати на И.

Й. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. П., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски съразмерно с уважената част от исковете на разликата над 430,56 лева до присъдените 500 лева и първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част.

С въззивното решение въззиваемата И. Й. Н., действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. П., е осъдена да заплати на Й. И. Н., сторените пред въззивния съд разноски в размер на 20 лева и разноски в първоинстанционното производство в размер на 41,67 лева, а въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата сторените за въззивното производство разноски в размер на 430,56 лева.

Искането по чл.248 ГПК не е депозирана в изискуемия за това срок – месечен срок от постановяване на необжалваемото съдебно решение, чието изменение се желае.

Решението е постановено на 14.11.2023 г., а искането е депозирано не регистратура на съда на 19.12.2023 г. Липсват твърдения и доказателства /по делото и електронната папка на същото в Единна информационна система на съдилищата/ за изпращането му чрез куриер, по пощата или в електронна форма. Срокът за депозиране на молбата е изтекъл на 14.12.2023 г., който е присъствен ден /чл.60, ал.3 ГПК/. Поради това искането по чл.248 ГПК е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран и на основание чл. 273, във вр. с чл. 248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане искане от вх.№119679/19.12.2023 г. на въззивника Й. И. Н. за изменение на Решение № 5815/14.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 10587/2023 г. по описа на СГС, ГО, ІІI брачен въззивен състав в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд - София.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3