Решение № 1918 от 22.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1918 гр. София, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20231100103674 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.

Ищцата А. М. твърди, че на 12.09.2022 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от неустановен водач, управляващ неустановен автомобил. При настъпването на ПТП ищцата е вървяла в края на пътното платно, тъй като на мястото няма тротоар или банкет, през тъмната част на денонощието, а автомобилът се е движел срещу нея, като при разминаването с ищцата той е преминал през десния крак, след което не е спрял и е напуснал местопроизшествието. Вследствие на това ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания – счупване на кост на дясното стъпало, а същевременно както претърпяното ПТП, така и получените от него увреждания са довели и до отрицателно отражение върху емоционално състояние и върху начина на живот на ищцата. Тъй като процесното ПТП е причинено от неидентифицирано МПС ищцата иска ответникът да заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът Гаранционният фонд оспорва иска. Оспорва процесното ПТП да е настъпило, както и то да е причинено по начина, описан от ищцата. Твърди, че ако действително ПТП е настъпило, причина за него е изцяло поведението на ищцата, която е играела на улицата в тъмната част на денонощието. Възразява и че ищцата е допринесла за настъпване на процесното ПТП, тъй като се е движела попътно, а не срещу автомобила и то в лявата, вместо в дясната, част на платното за движение. Възразява също така, че с поведението си ищцата, която към момента на ПТП е на 12 години, и нейните родители, са допринесли за настъпване на процесното събитие, тъй като след 20,00 ч. ищцата е била без 1 придружител на улицата в нарушение на изискването на ЗЗДет. Ответникът счита и че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От показанията на свидетеля К.М. (брат на ищцата), който е очевидец на процесното ПТП, се установява, че на 12.09.2022 г. в гр. София е настъпило ПТП, при което неустановен лек автомобил е преминал с предната си дясна гума през стъпалото на десния крак на ищцата А. М.. Събитието е настъпило върху платното за движение на улица, на място, където няма тротоари, поради което в този момент ищцата се е намирала върху платното за движение. Според свидетеля ищцата е била възможно най-близо до близката стена, като е спряла на едно място, за да изчака преминаването на автомобила. Същевременно водачът на автомобила не е намалил скоростта си на движение, нито е спрял, след като е преминал през крака на ищцата. Точната дата на настъпване на събитието се установява от представения протокол за оглед на местопроизшествието, който е съставен в началото на следващия ден след събитието (протоколът е от 13.09.2022 г.), като сигналът за събитието е подаден вечерта на 12.09.2022 г. (видно и от представеното уведомление от разследващия полицай до прокуратурата). Следва да се посочи, че както фактът, че на посочената дата е подаден сигнал до полицията за пътен инцидент, при който е пострадала ищцата, така и това че тя е прегледана на същия ден (12.09.2022 г.) вечерта в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, видно от представения лист за преглед на пациент, като установените при прегледа увреждания на ищцата съответстват на такива, които са получени при ПТП, протекло по описания начин, потвърждават показанията на свидетеля относно времето и начина на настъпване на процесното ПТП. Освен това по делото липсват други доказателства, които да опровергават показанията на свидетеля или да предполагат друг начин, по който да е настъпила травмата, получена от ищцата.

Поради това следва да се приеме, че процесното ПТП е настъпило именно по описания начин. В случая водачът на автомобила е нарушил правилото на чл. 117 ЗДвП, като при приближаване към място, където върху платното за движение са се намирали деца (както сочи свидетелят очевидец К.М. ищцата и той самият са били в група от общо 5 деца, които са се прибирали към домовете си, след като са играли в близкия училищен двор), водачът не е намалил скоростта си за движение, нито е спрял, въпреки стеснението на пътя на това място (за което сочи и вещото лице по автотехническата експертиза и се установява от показанията на свидетеля), като по този начин с действията си е причинил процесното ПТП.

С оглед на възраженията на ответника следва да се посочи и че поведението на ищцата не би могло да бъде причина за настъпване на процесното събитие, тъй като тя се е намирала върху платното за движение поради липса на тротоар на мястото на улицата, където е настъпило ПТП (както се установява от показанията на свидетеля К.М. и от заключението на автотехническата експертиза, като вещото лице посочва, че е направил и оглед на място). При това ищцата се е движела в посока срещу движението на автомобила и 2 от лявата страна на платното за движение за нейната посока на движение, като се е движела възможно най-близо до намиращата се непосредствено до улицата стена и е спряла на място, за да изчака преминаването на автомобила (както сочи свидетелят, а конкретната обстановка на мястото се установява и от заключението на автотехническата експертиза). При това следва да се съобрази и обстоятелството, посочено от вещото лице, че макар и да е налице стеснение на улицата в тази част, платното все пак е достатъчно широко, за да може лек автомобил да премине безопасно покрай намиращите се върху единия край на платното пешеходци.

Следователно налице е противоправно поведение на водача на неустановения лек автомобил, което е и виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД), вследствие на което ищцата, която се е движела като пешеходец по платното за движение, е получила телесни увреждания (видно и от заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетеля Р.М.). Поради това за ищцата е възникнало вземане за обезщетение на причинените неимуществени вреди.

От заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила представената по делото медицинска документация, както и от показанията на свидетеля Р.М. (баща на ищцата), се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила счупване на първа предходилна кост в областта на растежната част на костта – първа степен.

За лечение на счупването е поставена гипсова имобилизация, която ищцата е носила едни месец, през който период е и ползвала помощни средства за придвижване (патерици) и съответно е имала нужда и от чужда помощ. Възстановителният период при ищцата е продължил около месец и половина – два, като болките и страданията са били найинтензивни непосредствено след инцидента и в първите 7-8 дни от поставяне на имобилизацията, както и в началото на раздвижването на крака. Според вещото лице след това ищцата се е възстановила напълно, като няма остатъчен функционален дефицит в дясно ходило.

При това положение, следва да се съобрази, че възстановителният период при ищцата не е особено продължителен (около месец и половина), но същевременно трябва да се има предвид, че ищцата не е можела да се придвижва нормално и самостоятелно през този период, като това е попречило да посещава занятия в училище (както сочи и свидетелят Р.М.), а като се има предвид и възрастта (към момента на ПТП тя е на 11 години) времето, през което не е можела да се движи нормално е било особено неприятно за нея в личен план, тъй като я е лишило от възможността пълноценно да учи и играе със своите връстници.

Същевременно трябва да се съобрази и обстоятелството, че възстановяването на ищцата от получените увреждания е пълно. Следва да се съобрази и нормалният стрес, който преживява всеки човек, който пострада при ПТП, като при ищцата той може да се приеме и като по-значителен предвид малката възраст към този момент. Като се вземат предвид посочените обстоятелства, както и моментът на настъпване на процесното събитие през 2022 г., когато ищцата е на 12 години, обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 13 690,81 лв. (7 000 евро).

3

Неоснователно е възражението на ответника за това, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на вредите от процесното ПТП, тъй като се е движела попътно, а не срещу автомобила и то в лявата, вместо в дясната, част на платното за движение. Както се посочи, от показанията на свидетеля К.М., както и с оглед на анализа, направен от автотехническата експертиза, се установява, че ищцата се е движела срещу посоката на движение на автомобила и в лявата част на платното за движение спрямо нейната посока на движение (дясната – спрямо посоката на движение на автомобила), като така е спазила и правилото на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП. В случая съществено е и това, че ищцата е спряла на едно място, за да изчака преминаването на автомобила, като по този начин е намалила риска за настъпване на произшествие при разминаването, а водачът на лекия автомобил е имал видимост към ищцата и другите пешеходци, като е можел да мине покрай тях или да спре (движел се е с ниска скорост според автотехническата експертиза).

Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и нейните родители, поради това, че не са упражнили дължимия родителски надзор и са оставили ищцата, която към разглеждания момент е на 11 години, без надзор след 20,00 ч. в нарушение на изискването на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Действително съгласно чл. 8, ал. 3 ЗЗДет. след 20,00 ч. родителите са длъжни да придружават детето си, което не е навършило 14-годишна възраст, на обществени места, като в случая може да се приеме, че процесното ПТП е настъпило именно след посочения час, а ищцата не е била придружена от родителите си или от друго лице, което да се грижи за нея. Това поведение на родителите на ищцата обаче не представлява допринасящ фактор за вредоносния резултат. То няма отношение към настъпването на процесното ПТП, доколкото последното е причинено единствено от поведението на водача на неустановения лек автомобил. При разгледаната обстановка, при която е настъпило процесното ПТП, следва да се приеме, че дори и ищцата да беше придружена от свой родител, ПТП би настъпило и съответно ищцата би получила процесните увреждания със същата вероятност.

По делото страните не спорят, като това се установява и от представеното постановление на СРП за спиране на досъдебното производство от 10.11.2023 г., че лекият автомобил, причинил процесното ПТП, е напуснал местопроизшествието и не е установен.

Следователно налице е хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, при която ответникът Гаранционният фонд следва да заплати обезщетение, тъй като на ищцата е причинено телесно увреждане на територията на Република България от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Поради това предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 13 690,81 лв. (7 000 евро).

Срокът, в който следва да бъде изплатено дължимото от ответника обезщетение, съвпада с този, в който следва да изплати обезщетение и застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това следва от препращането на чл. 558, ал.

5 КЗ към срока по чл. 496 КЗ, в който следва да заплати обезщетение застрахователят, както и от препращането на чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ към разпоредбата на чл. 497 КЗ, уреждаща 4 момента, в който застрахователят изпада в забава за плащане на дължимото обезщетение (според чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ това става след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ).

Според чл. 496, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 КЗ срокът, в който следва да се изплати дължимото обезщетение, е до три месеца от предявяването на претенцията.