Решение № 726 от 08.12.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. Враца, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20221420102591 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. А. Д., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап. ** срещу „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В.

В исковата молба се твърди, че на 20.01.2015 г. между ищцата и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № 5011508178, по силата на който последното й предоставило в заем сумата от 3 000,00 лв., която ищцата се задължила да върне на 24 месечни вноски до 26.01.2017 г., при годишен лихвен процент 41,17 % и годишен процент на разходите 49,90 %. Размерът на всяка погасителна вноска бил 185,46 лв., а дължимата сума по кредита била 4 451,04 лв. В т. VI от договора било посочено, че по избран и закупен от ищцата пакет от допълнителни услуги, тя дължала 2 250,00 лв., която сума била разпределена на месечни вноски, всяка от които по 93,75 лв., като общото задължение на ищцата по кредита и по пакета допълнителни услуги било 6 701,04 лв., а общият размер на вноската – 279,21 лв. Съгласно погасителния план първата погасителна вноска била с падеж 26.02.2015 г., а последната – с падеж 26.01.2017 г.

Поддържа се, че ищцата е заплащала по кредита сумите, както следва: на 26.02.2015 г. – 282,00 лв.; на 06.04.2015 г. – 300,00 лв.; на 11.05.2015 г. – 280,00 лв.; на 22.06.2015 г. – 300,00 лв.; на 16.07.2015 г. – 280,00 лв.; на 21.08.2015 г. – 280,00 лв.; на 29.09.2015 г. – 500,00 лв., като за 2015 г. е изплатила общо сумата от 2 222,00 лв., с която счита, че е заплатила част от задължението си за главница в размер на 733,57 лв., за лихва – в размер на 738,43 лв. и по пакета от допълнителни услуги – в размер на 750,00 лв. Сочи се, че поради финансови затруднения ищцата спряла заплащането на вноските по кредита през 2016 г., което станало повод ответното дружество да образува арбитражно дело № 6975/2016 г. пред Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, ЕИК: 176193236, по което било постановено решение от 30.09.2016 г., влязло в законна сила на 10.10.2016 г. Твърди се, че през 2018 г. ищцата получила по пощата покана за доброволно извънсъдебно уреждане на задължението 1 по договора за кредит, с която била уведомена, че договорът бил едностранно прекратен, а дългът по него – незабавно изискуем в пълния размер на задължението, което към 12.04.2018 г. възлизало на 5 389,98 лв. В поканата се сочело, че при липса на контакт от страна на ищцата с ответника или плащане, ще се стартира процедура по принудително изпълнение от ЧСИ.

Твърди се в исковата молба, че към датата на подаването й задължението на ищцата по процесния договор за кредит е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност на 10.10.2021 г., считано от датата на влизане в сила на решението от 30.09.2016 г. по арбитражно дело № 6975/2016 г. на 10.10.2016 г. В условие на евентуалност, предвид, че последната погасителна вноска по договора за кредит е с дата 26.01.2017 г., се твърди, че от тази дата задължението по договора за кредит е станало изискуемо и от нея е започнал да тече давностният срок, който е изтекъл на 26.01.2022 г.

Предвид тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника процесните суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество е постъпил отговор, в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че искът е недопустим поради липса на правен интерес на ищцата от предявяването му.

Сочи се, че основание за наличие на правен интерес е наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист, а към настоящия момент ответното дружество не претендира каквото и да е вземане от ищцата. Твърди се, че концепцията на погасителната давност е, че в полза на длъжника се създава правоунищожаващо възражение, което възниква от факта на атакуване с исковата молба, като е недопустимо това право да се реализира активно чрез иск, след като законът е предвидил, че упражняването му ще става единствено чрез възражение.

На следващо място се излагат съображения, че с изтичането на давността вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение, като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния срок, така че съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че дължникът не дължи, след като той продължава да дължи и единствено би могъл да се защити едва след отправено искане от кредитора, което обуславя неоснователността на иска.

Навеждат се доводи, че на 13.02.2018 г. между ищцата и ответното дружество е сключено извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга по процесния договор за кредит, съгласно което ищцата се е съгласила, че дължимата сума по кредита е в размер на 5 614,97 лв., както и че ще погаси задължението на 25 равни месечни вноски в размер на 224,60 лв. всяка съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Сочи се, че с подписването на това споразумение ищцата е признала дълга, като давността се е прекъснала с признаването на вземането от длъжника и е започнала да тече нова давност. Твърди се, че в споразумението е налице изразено съгласие от ищцата за продължаване на срока на изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит, което е равнозначно на признание за наличие на вземане на кредитора. Посочва се, че съгласно погасителния план към споразумението първата дължима вноска е с падеж на 22.03.2018 г., а последната – на 25.03.2020 г., като още на 28.02.2018 г. ищцата е погасила първата вноска съгласно новия погасителен план, като е извършила плащане по кредита в размер на 225,00 лв.

С оглед на тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Приет като доказателство по делото е процесният Договор за потребителски кредит 2

Профи Кредит Стандарт № *******, сключен на **.**.** г. между ищцата А. А. Д. и ответника „Профи Кредит България” ЕООД, както и погасителен план към него, от които се установява, че ищцата е получила паричен кредит в размер на 3 000,00 лв.

Кредитополучателката се задължила да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 185,46 лв. за период от 24 месеца. В договора е уговорен годишен процент на разходите 49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо задължение по кредита 4 451,04 лв. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 2 250,00 лв., който се заплаща разсрочено по 93,75 лв. на месец. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 6 701,04 лв., а общият размер на месечната погасителна вноска – 279,21 лв. Като падеж за изпълнение на последната вноска по кредита, съгласно погасителния план, уговорен в договора, е определена датата 26.01.2017 г. Между страните е подписано и допълнително споразумение за пакета от допълнителни услуги от 20.01.2015 г.

Представени са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договори за потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитора и ответника.

Прието като доказателство по делото е и Извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга 100 % № *****, сключено на **.***** г. между ищцата и ответното дружество, с което между страните е уговорено, че към датата на подписването му дължимата сума по договор за кредит № 5011508178 е в размер на 5 614,97 лв., която сума А. А. Д. се задължава да заплати на 25 равни месечни вноски в размер на 224,60 лв., платими на 25-то число от месеца съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от споразумението. Като падеж за изпълнение на последната вноска съгласно погасителния план, уговорен със споразумението, е определена датата 25.03.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите, произтичащи от Договор за потребителски кредит Стандарт № *******/**.**.**г., както следва: 2 266,43 лв. – главница; 712,61 лв. – договорна лихва за периода от 26.09.2015 г. до 26.01.2017 г.; 1 500,00 лв. – сбор от неиздължени вноски по закупен пакет допълнителни услуги за периода от 26.09.2015 г. до 26.01.2017 г.

По допустимостта на предявения иск:

По настоящото дело спорното право (вземане) има облигационен характер и поради това може да бъде погасено по давност, а ищцата има правен интерес от предявяване на такъв иск. Действително не се твърди ответникът да е предявил вземането си по съдебен ред, но това не изключва възможността за позоваване на изтекла давност. Според Решение № 331 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г. о., ГК нуждата от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор – оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от ищеца право. В случая в исковата молба са наведени доводи, че ответното дружество е изпратило до ищцата покана за доброволно извънсъдебно уреждане на задължението по договора за кредит, с която тя била уведомена, че договорът бил едностранно прекратен, а дългът по него – незабавно изискуем в пълния размер на задължението, което към 12.04.2018 г. възлизало на 5 389,98 лв., като се сочело, че при липса на контакт от страна на ищцата с ответника или плащане, ще се стартира процедура по принудително изпълнение от ЧСИ. С извънсъдебната покана за плащане ответникът е заявил намерението си да се ползва от съдебна защита на процесните вземания. Именно отричането на тази възможност от ищцата обуславя наличието на правен спор, а с това – и правен интерес от предявяване на настоящия иск. С разрешаването на спора, със сила на пресъдено нещо се внася яснота и определеност в материалноправните отношения между страните и се признава или изключва възможността за бъдеща защита на правото на кредитора пред правозащитни органи.

3

Следва да се има предвид и обстоятелството, че дори и да не е имало твърдения за дължимост на суми от страна на ответника по един отрицателен установителен иск преди започването на съдебния процес, интересът на ищеца да предяви такъв иск може да се установи и в хода на самия процес. Това е така, тъй като интерес от завеждане на отрицателен установителен иск съществува винаги, когато едно лице твърди, че ищецът му дължи пари. Оспорването на иска с отговора на исковата молба представлява именно въвеждане на такова твърдение от страна на ответника и при това положение, дори и да липсват всякакви други доказателства, процесът би станал допустим, защото страните ще потвърдят наличието на спор помежду си с изявленията си пред съда. В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск, посочвайки включително и правни доводи за отхвърлянето му – че вземанията съществуват и не са погасени по давност.

Поради гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим, като наведените от ответника доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземане на основание изтекла погасителна давност са неоснователни.

По основателността на предявения иск:

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.