Решение № 80 от 10.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Варна, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600096 по описа за 2025 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №6/20.01.2025г. по нохд №1474/2024г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият Х. А. Р. е бил признат за виновен за това, че :

1.На 05.08.2024год. в гр. Варна в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1бр. безжични слушалки марка „Джей Би Ел" на стойност 108,00 лв., 1 бр.метална верижка от стомана на стойност 3,84лв., 1 бр. кръстче от стомана на стойност 3,60лв., 1 бр. портмоне на стойност 27,00 лв., 1 бр.мобилен телефон марка„ „Huawei" със СИМ карта на мобилен оператор „Виваком" на стойност 286,00лв., парична сума в размер на 13,00 лв. всичко на обща стойност 441,00 лева, от владението на Д. К. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1 т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.

„б" от НК и чл. 54 от НК съдът му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ изпълнението на което на основание чл. 57, ал.1, т.2 , б.а от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл. 304 от НПК бил оправдан в частта на обвинението да е отнел от владението на Д. К. Г. 1 бр. дебитна карта на банка ДСК.

1

2. На 05.08.2024год. в гр. Варна отвлякъл Д. К. Г., поради което и на основание чл.142, ал.1 и чл. 54 от НК съдът му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 57, ал.1, т.2 , б.а от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият бил оправдан в частта на обвинението да е извършил деяние наказуемо по чл.142, ал.2, т.2, вр. чл.20, ал.2 от НК в съучастие като съизвършител с подс.

Ж. Д. Ж..

3. На 05.08.2024год. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага принудил Д. К. Г. чрез сила и заплашване да претърпи нещо противно на волята му и с това му причинил имотна вреда в размер на 320,00 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.214, ал.3, т.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 29, ал.1, б."б" от НК и чл. 54 от НК му било таложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 57, ал.1, т.2 , б.а от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил на подс. Р. най-тежкото от така определените му наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 57, ал.1, т.2 , б.а от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, в негова тежест са възложени сторените по делото разноски. Налице е произнасяне и по веществените доказателства.

С присъдата подсъдимият Ж. Д. Ж. бил признат за невинен в това, на 05.08.2024год. в гр. Варна в съучастие с Х. А. Р., като съизвършител, д а е отвлякъл Д. К. Г., като деянието е извършено от две лица - престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по това обвинение.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се развиват доводи за нарушение на материалния закон, допуснато с оправдаването на подс.Ж. Ж.. Иска се отмяна на присъдата в нейната оправдателна част и постановяване на нова, с която подс.Ж. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.

Подадена е и въззивна жалба от частния обвинител Д. Й. чрез 2 повереника му адв.К. М.. В жалбата също се изразява недоволство от оправдателната част на присъдата, поради което и се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс.Ж. да бъде признат за виновен по предявеното по чл.142 ал.2 т.2 НК обвинение.

Постъпили са жалби и от подсъдимия Х. Р. - лично от него, както и от защитника му адв.Р. Ж., в които се акцентира върху явната несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Иска се тяхното намаляване.

В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло от представителя на Апелативна прокуратура-Варна. Настоява се за отмяна на оправдателната част на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Ж. Ж. да бъде признат за виновен по предявеното по чл.142 ал.2 т.2 НК обвинение.

Частният обвинител чрез повереника си адв.К. М. също поддържа жалбата си изцяло.

Защитата на подсъдимия Р. също поддържа подадената жалба, настоява се за намаляване на наложените му наказания. Загатва се и за липса на умисъл при деянието по чл.142 ал.1 НК.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид протеста и жалбите, както и становищата на страните, констатира:

Както протестът, така и въззивните жалби са неоснователни.

Установява се от фактическа страна по делото следното:

Подсъдимите поддържали приятелски отношения помежду си. Ж. живеел и работел преимуществено във Великобритания, като през лятото се връщал в България. На 05.08.2024г. в гр. Варна около 02,00 часа през нощта Х.

А. Р. и Ж. Д. Ж. били заедно. Р. помолил Ж. да го откара до ж.к. „Възраждане“ бл.37 където се намирала негова позната – св. И. В.а. Тя дължала на Р. сумата от 10 лева с която той и бил услужил преди време. Подс. Ж. бил със собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В 9190 РН. Той откарал Р. пред бл.37 и останал в колата да го изчака. Св. В.а слязла и отишла до подс. Р. като носела на ръце бебето на своя приятелка, за което в момента се грижела. Двамата разговаряли кратко, свидетелката върнала парите и видяла, че подс. Ж. стои в тъмна на цвят кола. Докато Р. и В.а разговаряли покрай тях минал пеш пострадалият Д. К. Г.. Р. и Г. се познавали от кв.“Възраждане“.

3

Подс. Р. повикал свидетеля – извикал му „Митко!“, но последният бил със слушалки в ушите, слушал музика и първоначално не го чул. След това Г. свалил слушалките (марка „JBL“) на врата си и се приближил до Р.. В това време св.В.а тръгнала да се прибира във входа на блока. Подс. Р. започнал да говори заплашително на Г. „Ей, внимавай", след което нанесъл първо един удар с юмрук в областта на лявата скула на свидетеля, след това удар в тила, а впоследствие и множество удари, някои от които попаднали в областта на тила и на лявото рамо на Г.. Р. дръпнал слушалките от врата на Г., при което ги счупил и те паднали на земята. Започнал да дърпа фланелката на Г. като я скъсал в областта на лявото рамо. Едновременно с това скъсал и металната верижка със стоманено кръстче, които последният носел и те паднали на земята. Г. също паднал на земята от ударите, бил уплашен и само се молел на Р. да не го удря повече. Подсъдимият виждайки че Г. е уплашен, докато той бил на земята бръкнал в джоба на дънковия му панталон и извадил портфейла му, в който имало една банкнота от 10 лв. и монети на обща стойност 3 лв. От страх Г. не оказал никаква съпротива. Р. извадил и прибрал парите от портфейла против волята му. Видял в портфейла и дебитната карта на Г. и решил да го принуди да изтегли пари от банковата си сметка, тъй като отнетата малка сума пари не му била достатъчна . Наблизо нямало банкомат и Р. се сетил, че такъв има на близкия магазин „Бурлекс“. Той наредил на Г. да стане и да отиде в автомобила, управляван от Ж. Ж.. Свидетелят се страхувал, но влязъл и седнал по средата на задната седалка, Р. също се качил в автомобила на предна дясна седалка. Подсъдимият Ж. се обърнал и погледнал Г., но той не казал нищо. След това Р. казал на Г. да му даде мобилния си телефон, взел го и го сложил на таблото на колата. Р. казал на Ж. да ги откара до банкомата на магазин „Бурлекс“ в кв. „Възраждане“ до бл.41. Ж. с автомобила си откарал Г. и Р. до магазин „Бурлекс“, който бил на около 100м и това отнело не повече от 1-2 минути. Р. и Г. слезли, а Ж. останал на място. Г. страхувайки се от подсъдимия изтеглил от дебитната си карта (обслужвана от банка ДСК) цялата налична сума от банковата си сметка - 320 лв. и ги дал на Р.. Впоследствие пострадалият предал доброволно разпечатка от тази транзакция, от която е видно, че тегленето на парите е извършено в 02:13 ч на 05.08.2024г. След като взел парите Р. отново започнал да удря Г. с юмруци и му казал да се маха. Г. си тръгнал, като преди това взел от банкомата дебитната си карта. След малко Р. му извикал да се приближи, след което му 4 върнал мобилния телефон. Г. си тръгнал и се прибрал в дома си. Портфейлът му останал у Р.. В него имало 3 лв. на монети. Р. и Ж. си тръгнали с автомобила на Ж.. На същата дата в 12,30 часа Д. Г. посетил отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД където съдебен лекар констатирал кръвонасядане, травматичен оток и ожулване на лицето в областта на лявата скула, кръвонасядания на шията и лявото рамо. Описаните травматични увреждания били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание. По-късно през деня в 14,15 часа Г. съобщил за извършеното престъпление в Трето РУ на МВР-Варна.

От заключението на СМЕ № 444/2024г. се установява, че на 05.08.2024г. при възникналия инцидент Д. Г. е получил кръвонасядане, травматичен оток и ожулване по лицето, кръвонасядания по шията и лявото рамо. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да се получат по начин съобщен в свидетелските показания, а именно при удари с ръце в областта на главата и лявото рамо, дърпане на „метална верижка" от шията, падане и удар в подлежащата настилка. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание. С протокол за доброволно предаване Г. предал счупените слушалки и скъсаната си фланелка. При извършен оглед на ВД в хода на д.п. е констатирано скъсване на фланелка в областта на лявото рамо, както и счупване на слушалки. Впоследствие чрез майка си подсъдимият Х. Р. възстановил отнетата парична сума в размер на 334 лв. В хода на съдебното следствие на Г. от близък на подс.Р. е предадена сумата от 155,44 лв., т.е. изцяло му е възстановена равностойността на предмета на престъпленията по чл.199 ал.1 НК и чл.214 НК.

Изложената от настоящия съд фактология (възприета и от първия съд) се установява по един сравнително категоричен начин от събраните по делото доказателствени средства :

1.Гласни

1.1.Обясненията на двамата подсъдими.

1.2. Показанията на свидетелите Д. Г. и И. В.а.

2.Писмени

5

2.1.Протокол за разпознаване на подс.Р. от пострадалия;

2.2.Протокол за доброволно предаване;

2.3.Протокол за оглед на ВД.

2.5.Свидетелства за съдимост, характеристика на подсъдимия Р., разписки за върнати суми и др.

3.Различни експертизи като вид способ за доказване

3.1.Съдебномедицинска експертиза – установява телесните увреждания, получени от Й. вследствие насенеия му побой (описани по-напред).

3.2.Съдебно-оценителна експертиза, която е определила пазарната стойност на движимите вещи, отнети от Д. Г. - 1бр. безжични слушалки марка „Джей Би Ел" на стойност 108,00 лв., 1 бр.метална верижка от стомана на стойност 3,84лв., 1 бр. кръстче от стомана на стойност 3,60лв., 1 бр. портмоне на стойност 27,00 лв., 1 бр.мобилен телефон марка„ „Huawei" със СИМ карта на мобилен оператор „Виваком" на стойност 286,00лв., парична сума в размер на 13,00 лв. - всичко на обща стойност 441 лева.

Всички тези доказателствени средства, анализирани в тяхната съвкупност дават категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване като не оставят никакво съмнение и у настоящия съд по отношение авторството на деянието. Всъщност авторството на деянието от страна на подс.Р. не се оспорва. Както се спомена и преди това защитата на Р. твърди явна несправедливост на наложените му наказания, загатвайки между другото и за субективна несъставомерност на деянието по чл.142 ал.1 НК.