Решение № 4982 от 28.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4982 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20241100503898 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 12781 от 19.07.2023 г. по гр.д. №41594/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 37-ми състав, на основание чл. 51 ал.4 от СК е изменил определените с Решение № ІІІ-117- 11/12.06.2013г. по гр. д. № 1981/2012г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 117 състав, режим на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката по отношение на непълнолетното дете В.Х.К., като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на непълнолетната В.Х.К. на бащата Х. Д. К., при когото е определил местоживеенето на детето, а по отношение на майката Й. Л. А. е определил режим на лични отношения, както следва:

- Майката има право да вижда и взема детето при себе си всяка четна според поредния й номер в годината седмица от месеца, за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, с изключение на един месец през лятото, по време на платения годишен отпуск на бащата, а ако по здравословни причини свързани с детето, режимът не може да бъде осъществен, същият се компенсира в първата нечетна седмица след оздравяване, наред с първоначално определения режим. При ангажираност на детето в учебни и неучебни занятия и/или други мероприятия в дните определени за лични контакти на майката, последната следва да поеме задължението за водене и връщане.

- Майката има право да вижда и взема детето при себе си и за двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платеният годишен отпуск на бащата.

- Майката има право да вижда и взема детето при себе си и всяка четна година по време на зимната ваканция /определена от МОН за съответната година/, за времето от 10.00 часа на първия до 19.00ч. на последния ден от ваканцията, а всяка нечетна година по време 1 на пролетната ваканция /определена от МОН за съответната година/, за времето от 10.00 часа до 19.00ч. на последния на първия ден от ваканцията;

- Майката има право да вижда и взема детето при себе си и всяка четна година по време на Великденските празници, а всяка нечетна година по време на Коледните празници, ката под „празници“ се разбират официално обявените почивни дни, за времето от 10.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. от последния ден на съответния празник;

- Майката има право да вижда и взема детето при себе си и всяка година на рождения си ден от 10.00 ч. до 21.00 ч., а ако е учебен ден, без да пречи на учебния режима на детето майката има право да го взема след края на занятията до 21.00 часа, освен ако личния й празник не съвпада с определения й режим на лични отношения.

- Майката има право да вижда и взема детето при себе си и всяка нечетна година на рождения ден на детето от 10.00 ч. до 21.00 ч., а ако е учебен ден, без да пречи на учебния режим на детето майката има право да го взема след края на занятията до 21. 00 часа, освен ако личния му празник не съвпада с определения режим на лични отношения.

С решението съдът е осъдил Й. Л. А. да заплаща на непълнолетното си дете В.Х.К. чрез неговия баща и законен представител Х. Д. К., месечна издръжка в размер на 195.00 (сто и деветдесет и пет) лева.

С решението съдът е възложил в тежест на ответника да заплати сумата от 93.60 лева, представляваща държавна такса върху присъдената в полза на непълнолетното дете издръжка, както и на основание чл. 77 ГПК сумата от 800 лв. сторени по делото разноски за вещи лица.

С Определение № 43858 от 07.12.2023 г. по гр. д. №41594/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 37-ми състав, районният съд е оставил без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК, депозирана от ответника А. с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу Решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 270960/29.09.2023 г. по регистъра на СРС, депозирана от Й. Л. А.. Наведени са доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и при липса на доказателствена обезпеченост. Поддържа, че решението е необосновано. Прави се искане за отмяна на същото и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск за промяна на родителската отговорност да бъде отхвърлен, а вместо това да бъде уважен насрещния иск за увеличаване на издръжката от 400 лева на 900 лева.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. Д. К. чрез адв.

Б.. Поддържа становище за неоснователост на наведените във въззивната жалба доводи, като намира постановеното от районния съд за правилно. Отправя искане към съда да бъде потвърдено решението на СРС.

Постъпила е частна жалба от Й. Л. А. срещу Определение № 43858 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 41594/2022 г. по описа на СРС, 37-ми състав, с което е оставена без уважение молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 270960/29.09.2023г. на Й. Л. А., за изменение на Решение № 12781 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 41594/2022 г. по описа на СРС, 37-ми състав, в частта за разноските като неоснователна.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на постановеното определение, тъй като експертизата е била назначена служебно от съда, а не по инициатива на частния жалбоподател, който няма и материална възможност за заплащане на сумата. Моли за отмяна на определението и за изменение на решението в частта за разноските.

Постъпил е отговор на частната жалба, с който се оспорват доводите изложени в нея.

Отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

2

В хода по същество въззивникът поддържа въззивната жалба по изложените в нея доводи и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В хода по същество въззиваемият оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Между страните липсва спор относно това, че са родители на непълнолетната В.Х.К., родена на 22.06.2007г., което се установява и от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 330/09.07.2007г. на СО-Район „Надежда“. Липсва спор и че с Решение № ІІІ-117-11/12.06.2013г. по гр. д. № 1981/2012г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 117 състав, съдът е прекратил брака между страните. По силата на посоченото решение упражняването на родителските права над детето В.Х.К. е предоставено на майката, а на бащата е дадена възможност да упражнява режим на лични отношения. По силата на влязло в сила решение на СГС № 261709/12.03.2021г. бащата е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 400 лв..

Към дата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд страните заявяват, че детето В. живее при своя баща от около две години, въпреки наличие на съдебно решение, че родителските права се упражняват от майката.

В хода на производството пред районния и въззивния съд са събрани медицински документи, както следва амбулаторен лист от 21.06.2022 г.,амбулаторен лист от 26.07.2022 г., амбулаторен лист от 16.08.2022 г., етапна епикриза от 22.08.2022 г., епикриза, издадена от Отделение по детски болести към УМБА „Софиямед“ от 05.10.2022 г., предписание за изолация в домашни условия за периода 20.09.2022 г.-26.09.2022 г., амбулаторен лист от 17.01.2023 г., амбулаторен лист от 23.03.2023 г,, амбулаторен лист от 20.10.2023 г., амбулаторен лист от 01.11.2023 г., етапна епикриза от 01.11.2023 г., лист от проведен профилактичен преглед от 16.10.2023 г., от които се установява, че непълнолтентата В. е диагностицирана със социална фобия месец юни 2022 г., към който момент обективното състояние на детето е емоционално-тревожно, споделяла страх от провал и критики, не се хранела пред други хора, със занижено самочувствие, с нарушение във вниманието и концентрацията, с притеснения при пазаруване, разходки в парка, училище, говорене по телефон, поръчки в заведение. Към този момент е предписана терапия на В., като тя продължавала да посещава лекар специалист. През септември месец 2022 г. се е разболяла от Ковид, поради което е била поставена под изолация, а октомври месеца е постъпила за лечение в Отделение по детски болести към УМБАЛ „Софиямед“, откъдето е изписана с окончателна диагноза други неуточнени неинфекциоозни гастроентерити колити, като към момента на постъпване за лечение е била с тегло 46 килограма. При преглед март месец 2023 г. е констатирано подобрение в психиатричното състоянието на детето, като е предвидена терапия до май месец същата година. През ноември месец 2023 г. е констатирано отново влошаване на състоянието и повишена тревожност поради възстановяването на редовна форма на обучение в училище. Дадена е препоръка за продължаване на обучение в самостоятелна форма. При проведен профилактичен преглед от октомври 2023 г. е установено, че детето е с тегло 51 кг.

По делото са приети медицински документи, от които се установява, че непълнолетната през 2019 г. е диагностицирана с атопичен дерматит, както и че страда от миопия (късогледство).

В хода на производството пред районния и въззивния съд са събрани писмени доказателства относно училището, което непълнолетната В. посещава, съответно относно училищния успех, а именно – училищен учебен план за учебната 2022/2023 г. за 9. клас, заповед № 172 от 18.11.2022 г., заповед № 256 от 16.12.2022 г., заповед № 671 от 06.05.2023 г., заповед № 10 от 18.09.2023 г. заповед № 111 от 10.10.2023 г.; заповед № 220 от 16.11.2023 3 г., заповед № 901 от 25.06.2024 г., служебни бележки от 03.02.2023 г., 22.02.2023 г., 16.06.2023 г., 30.06.2023 г., от 18.09.2023 г., 02.10.2023 г., 16.10.2023 г., от 24.06.2024 г., всички издадени от 9. Френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. При съвкупния прочит на посочените писмени документи се установява, че 9. клас В. е преминала в самостоятелна форма на обучение, въз основа на молба на баща въззиваемия К. от 05.10.2022 г..

Непълнолетната се е явила на няколко редовни и поправителни сесии при завършване на 9. клас, на които е положила изпити по следните предмети, като е получила и съответните оценки: Български език – много добър 5; Френски език – Среден 3; История и цивилизации – Добър 4; Биология и здравно образование – Среден 3; Философия - добър 4;

Информационни технологии – Отличен 6; Изобразително изкуство – Отличен 6; Математика – Отличен 6. Установява се, че детето В. е завършила 9.ти клас със добър успех и е преминала в 10. клас, като по молба на въззивника А. от 13.09.2023 г. тя е била записана в дневна форма на обучение. По молба на въззиваемия К. от 08.11.2023 г. В. отново е преминала в самостоятелна форма на обучение в 10. клас. Към приключване на съдебното дирене пред въззивния съд В. не е положила успешно всички изпити.

По делото е прието удостоверение от 30.01.2024 г., издадено от Консултативен център „Шанс“, от което се установява, че въззивникът е посещавала социална услуга за период от 3 месеца с цел подобрение на взаимоотношенията с дъщеря .

По делото са приети служебни бележки от Фондация „Анимус“, от които се установява, че детето В. и родителите (по отделно) са ползвали социални услуги.

От приетите в хода на въззивното производство удостоверения от НОИ от 07.06.2024 г., от НАП от 07.06.2024 г. се установява актуален доход на въззивника в размер на 738,66 лева

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Г.Ч., приятел на въззиваемия от повече от шестнадесет години, и С.Л.С., сестра на въззивника.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ч. относно споделеното от него, че към момента на разпита детето В. живее при баща си, защото имала проблем с майка си, че гостували заедно със собствената си дъщеря на въззивамия, като тя и В. си разговаряли на общи теми. Показанията на свидетеля възпроизвеждат лични възприятия и не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.