Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1314 от 04.04.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 649/2022
Вид
Определение № 1314
Подписан
04.04.2022
В сила
04.04.2022
Състав
Жана Иванова Маркова, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75, т. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1314 гр. Варна, 01.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100500649 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 260754/20.01.2022 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Н. Вапцаров“, № 55, Бизнес център Експо 2000, срещу Решение № 262938/10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 15486/2020 г., на ВРС, XI с., с което е осъдено да заплати на К. СТ. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, сумата 7278.29 лв., представляваща стойност на извършени 39 бр. неразрешени платежни операции от банкова сметка IBAN ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 01.12.2020 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал.

1 ЗПУПС.

Въззивникът счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно, необосновано и при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че ищцата не е предприела всички разумни действия за запазване на средствата си за сигурност като е предоставила на трети лица персонализираните данни на банковата си карта, с която са извършени неразрешените операции, предоставила е на трети лица потребителско име и парола за достъп до интернет-банкирането си и е предоставила на трети лица защитен код, изпратен на мобилният й номер за промяна на средството за сигурност, с което се потвърждават трансакциите. Счита, че ищцата е нарушила чл. 75, т.

3 ЗПУПС, поради което и следва да понесе последиците предвидени в чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. Излага коментар на заключението на вещото лице и направените от съда изводи. По същество моли за отмяна на решението на ВРС и постановяване на решение в полза на въззивника.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззваемият депозира писмен отговор, в който настоява, че постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Счита, че оплакванията изложени във въззивната жалба са неоснователни като в решението е изложен анализ на всяко едно от събраните в хода на производството доказателства. По същество моли да бъде 1 постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения на съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 260754/20.01.2022 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Н.

Вапцаров“, № 55, Бизнес център Експо 2000, срещу Решение № 262938/10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 15486/2020 г., на ВРС, XI с., с което е осъдено да заплати на К. СТ. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, сумата 7278.29 лв., представляваща стойност на извършени 39 бр. неразрешени платежни операции от банкова сметка IBAN ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба – 01.12.2020 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

НАСРОЧВА в с. з. на 20.04.2022 г., 13:30 ч. , за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на въззивника ведно с препис от отговора на въззивната жалба. Уведомяването на страните да се извърши по телефон и ел. поща с оглед процесуална икономия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2