Решение № 161 от 23.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. гр. Хасково, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640102086 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.200 от Кодекса на труда /КТ/ от Ф. Д. А. с ЕГН:********** и Г.

М. Х. с ЕГН:**********, двамата от гр.****, със съдебен адрес ****, Адвокатско дружество „****“, представлявано от адв.К. К. Г., са предявили против „ЕКО-ТИТАН ГРУП“ АД, ЕИК 200145389, със седалище и адрес на управление гр.Смолян, ул.„П.Р.Славейков“ №2А, представляван от В. Х. М..

Наследодателят на ищците работел в ответното дружество, по силата на Трудов договор № **** г. Професията, заемана приживе от Б. Х. била „****", с код по НКПД ****. Местоработата на Б. Х. била депото за твърди битови отпадъци — с. ****(ТБО-****). На ****г. наследодателят на ищците бил на обичайното си работно място и упражнявал професионалните си задължения като почиствал горната част на бункера на балиращата машина, чрез избутване или издърпване на натрупания найлон в него. Б. Х. се намирал на височина около 4.5 метра, когато загубил равновесие, политнал и паднал в работещата в този момент балираща машина, която го затиснала и буквално смачкала тялото му. Пристигналият на мястото на злополуката медицински екип на ЦСМП-Хасково, само констатирал смъртта на Б. Х., като съгласно съобщението за смърт, изготвено от д-р Х. Е., причината за смъртта на работника била „Разрушаване на тялото".

Злополуката била декларирана от ответното дружество, като с Разпореждане № **** г., по описа на ТП на НОИ - Смолян, същата била приета за трудова такава. Видно от представените с исковата молба Удостоверение за наследници с изх. № **** г., както и от Удостоверение за 1 съпруг/а и родствени връзка с изх. № **** г., единствените наследници на Б.

Х. се явявали неговата майка - Ф. Д. А., както и неговият брат - Г. М. Х..

Ищците преживели изключително тежко загубата на своя обичан, непрежалим и незаменим син и брат. Приживе загиналият, заедно със своите майка и брат, живеели под един покрив и в едно домакинство. Б. Х. нямал свое семейство, съпруга и деца и заедно със своите майка и брат, живеели заедно и били едно изключително задружно и сплотено семейство. И двамата братя в семейството работели и осигурявали доходи и помощ за своята майка, която се грижела за домакинството. Отношенията помежду им били изградени на основата на взаимна обич, разбирателство и взаимопомощ и между починалия и неговите майка и брат, била създадена и установена трайна и дълбока емоционална връзка, която трагичната му и неочаквана кончина прекъснала завинаги и безвъзвратно. Бащата на Г. и на Б. Х.и починал през ****г., когато двамата братя били в тийнейджърска възраст. Смъртта на баща им наложила двете момчета от малки да се оправят сами в живота и да бъдат отговорни глави на своето семейство, което още повече сплотило връзката помежду им. Поради ранната загуба на техния баща и съответно съпруг на ищцата, Ф. А. и нейните синове станали още по-задружни и неразделни един от друг. За своята майка и ищца в настоящия процес, Б. Х. като по-малкото дете в семейството, бил най-важният и обичан човек в живота й. След неговата трагична смърт, ищците загубили своята опора и изпаднали в изключително тежка депресия и непрежалима мъка. За тях животът коренно се променил, сякаш половината от сърцето и душата им ги нямало. Смъртта на Б. Х.рaланов била понесена по-тежко от неговата майка Ф. А., която след трагичното събитие не намирала сили и смисъл да продължи животът си без него. След непрежалимата загубата на своя син и брат, ищците останали без своя най-обичан човек, който приживе бил „душата" и стожерът на семейството и животът им оттук нататък не бил същият и никога повече нямало да бъде.

Предвид особено близката привързаност между ищците и техният наследодател Б. Х., загинал вследствие на процесната трудова злополука, загубата на морална и материална опора в живота, същите попадали в кръга на лицата, очертан в Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленумът на ВС, както и в Тълкувателно решение по ТД № 1/2016 г., на ОСНГТК на ВКС, които лица имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на техният родственик и наследодател. На следващо място и относно въпросът, свързан с определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 от KT от причинена смърт на техен близък при трудова злополука е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС. В съдебните решения, върховните съдии застъпвали и приемали следната трактовка на поставения въпрос : Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, 2 посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл. 200, ал. 1 от KT не се основавала на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото безспорно била трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определял от съда по справедливост, без оглед наследствените им права.

Преди подаване на настоящата искова молба пред РС-Хасково, ищците предявили извънсъдебна претенция пред застрахователя на своя наследодател по застраховка „Трудова злополука", сключена със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп". Застрахователното дружество изплатило на ищците обезщетение, който размер обаче не бил достатъчен да репарира в пълен обем претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие от загубата на техния син и брат — Б. Х..

Ето защо, и с оглед разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, за ищците бил налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие загубата на своя син и брат, настъпила в резултат на процесната трудова злополука, пряко от работодателя на Б. Х., а именно „ЕКО - ТИТАН ГРУП" АД.

Съгласно изискването, заложено в чл. 127, ал. 4 от ГПК, като начин за плащане посочват „по банков път", по следната доверителна банкова сметка със специално предназначение, а именно: IBAN: ****, открита при „Обединена българска банка" АД.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден „ЕКО - ТИТАН ГPУП" АД да заплати на Ф. Д. А. сумата в размер на 76000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие от загубата на нейния син Б. М. Х., починал на ****г. в резултат на трудова злополука от същата дата, ведно с лихва за забава върху горепосочената сума, считано от датата на настъпилото непозволено увреждане — ****г. до окончателното й изплащане /по арг. от чл.

42, ал. 2 от 33Д, вр. чл. 84, ал. 3 от 33Д/. Иска се постановяване на решение, с което да бъде осъден „ЕКО - ТИТАН ГРУП" АД да заплати на Г. М. Х. сумата в размер на 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие от загубата на неговия брат Б. М. Х., починал на ****г. в резултат на трудова злополука от същата дата, ведно с лихва за забава върху горепосочената сума, считано от датата на настъпилото непозволено увреждане - ****г., до окончателното й изплащане /по арг. от чл.

42, ал. 2 от 33Д, вр. чл. 84, ал. 3 от 33Д/. Претендират ответникът да им заплати всички сторени от тях разноски в настоящето производство, както и да заплати на Адвокатско Дружество „****" адвокатски хонорари, за оказаната им безплатна правна защита и съдействие по делото.

3

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който счита предявените искове за допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и размер. Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между втория ищец - Г. Х. и починалия му брат Б. Х..

С оглед разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ, прави възражение за прихващане на претендираните от ищците в настоящото производство обезщетения с изплатените застрахователно обезщетение от застрахователя ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по сключена от ответното дружество застраховка в полза на неговите работници и служители, както и на изплатено от НОИ обезщетение във връзка с процесната трудова злополука. В тази връзка представя писмо изх. № **** г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с което същото потвърждава, че по процесната застраховка „Трудова злополука“, сключена от ответника в полза на работниците си, в т.ч. и на починалия Б. Х., застрахователното дружество е заплатило на ищеца Ф. А. обезщетение в общ размер на 54 600 лв. Поддържа, че от размера на претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде приспаднато изплатеното й застрахователно обезщетение в размер на 54 600 лв., доколкото и двете обезщетения служели за репариране на вреди, претърпени от трудовата злополука. Твърди още, че е налице и изплатено от НОИ обезщетение на ищците във връзка с трудовата злополука и поддържа, че следва да се направи прихващане на претендираните суми от двамата ищци в размер от 76 000 лв. за ищцата Ф. А. и 30 000 лв. за ищеца Г.

Х., ведно с лихвата за забава, със заплатената от НОИ сума във връзка с процесната злополука.

На следващо място, ответникът прави възражение за наличието на съпричиняване по смисъла на чл.210, ал.2 от КТ, поради проявена от страна на починалия груба небрежност при изпълняване на трудовите му задължения, с което допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Оспорва твърдението в исковата молба, че починалият загубил равновесие, вследствие на което паднал в процесната машина и релевира довод, че на стр. 4 от представения с исковата молба протокол № **** г. на ТП на НОИ изрично било посочено, че причините довели до падането не са установени по безспорен начин.

Поддържа, че работодателят не е възлагал на починалия служител да почиства процесната машина в деня на злополуката и твърди, че същото е станало по инициатива на самия служител, който сам решил да извърши тази работа, което от своя страна допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В тази насока отбелязва показанията на свидетел И. И., който обслужвал машината /стр. 3 от протокола/, от които ставало ясно, че след като видял Х. качен на машината, същият го предупредил да се отдръпне, тъй като пак е трябвало да включи машината, което обаче същият не е сторил. Ответникът твърди, че Х. бил уведомен от колегата си и е бил наясно и с това, че машината е трябвало да бъде пусната и следователно трябвало да направи необходимото като се отдръпне или слезе от машината. Според него, неспазването на най-елементарна проява на грижа за собствените живот и здраве представлявало груба небрежност към собствените живот и здраве.

Поддържа се от ответника, че починалият служител е бил длъжен да спазва 4

ЗЗБУТ и наредбите относно изискванията за здравословни и безопасни условия на труд /тъй като работниците и служителите също са адресати на норми от това законодателство/, което обаче не било сторено от него и довело до съпричиняване от страна на починалото лице, в причинна връзка с настъпилата трудова злополука. При изпълнение на задълженията си и спазвайки законодателните изисквания към работниците и служителите за здравословни и безопасни условия на труд работникът е бил длъжен да избегне злополуката, но не положил дължимата грижа. Предвид това, че увреждането било настъпило поради извършени от пострадалия действия, поведението му трябвало да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, като допринесло за настъпване на вредата и в този смисъл отговорността на работодателя следвало да бъде намалена до размера на изплатеното на ищците обезщетение от застрахователя. Твърди се в отговора още, че работодателят е провел инструктажи на починалия служител - както начален, така и периодични, което било отбелязано в процесния протокол.