Определение № 143 от 18.05.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Монтана, 18.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно наказателно дело № 20231600600106 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.341, ал.2, във вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила частна жалба от В. В., чрез адв. К.

Б., срещу протоколно определение № 154/28.02.2023 г., постановено по НОХД № 1495/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана.

В частната жалба се поддържа становище за неправилност на определението. Сочи се, че подсъдимата В. е обвинена в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 НК. Твърди се, че в обвинителния акт липсва конкретика относно нарушения процесуален ред, който е предвиден за решаване на спора за правата на пострадалите. В тази връзка се поддържа, че непосочването в обвинителния акт на законовата разпоредба, която урежда начина за осъществяване на предполагаемото право, представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на подсъдимата. Моли се обжалваният акт да бъде отменен.

Окръжният съд намира частната жалба за допустима. Същата е депозирана срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект, в предвидения законов срок. Разгледана по същество, съдът приема същата за неоснователна.

В хода на разпоредително заседание защитникът на подсъдимата В. В. е релевирал доводи, че в обвинителния акт не са посочени кои разпоредби са нарушени с подмяната на патронника на вратата и поставянето на СОТ на процесния имот. Това ограничавало правото на защита, съответно В. не могла да разбере в какво престъпление е обвинена.

С атакувания съдебен акт, в проведено разпоредително заседание, първоинстанционният съд приел, че не е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване 1 правата на подсъдимата В. да разбере в какво е обвинена. Мотивите на районния съд са в насока, че непосочването на нормативен акт, който да забранява на подсъдимата В. да смени патрона на входната врата, да я заключи и да постави СОТ на процесната сграда не представлява допуснато нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК.

Настоящата инстанция, след преценката на данните по делото, намира следното:

Подсъдимата В.В. е обвинена в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 НК. Самоуправството е престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделните граждани, държавата или обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.323, ал.1 НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. В тази връзка в Решение № 421 от 20.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 435/2009 г., III н. о., НК е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът трябва да посочи фактите, релевантни за обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление и участието на обвиняемия в него - времето и мястото на извършване на престъплението, механизма на неговото осъществяване, пострадалото лице и причинения вредоносен резултат, когато последният съставлява елемент на престъпния състав, като по този начин определи ясно предмета на доказване и постави основните рамки на доказателствения процес. В настоящия случай в обвинителния акт е посочено кое е спорното право и на кого принадлежи.

Изложени са обстоятелства относно наличието на оспорване на правото и в какво се изразява то. Също така е посочено защо според държавното обвинение случаят не е маловажен. В обстоятелствената част на обвинителния акт е конкретизирано, че обвиняемата В. дори е входирала искова молба в Районен съд-Монтана на 04.05.2020 г., предвид което е образувано гражданско дело № 822 от 2020 г. по описа на същия съд.

Посочено е, че в цитираното дело В. и свидетелите С. П.и Ц.В. оспорват правото на собственост на св. К. и правото на ползване на свидетелите В.и С.П. по отношение на процесния имот. В тази връзка е посочено, че по същото дело К. е подала насрещна жалба, като делото и към настоящия момент е висящо. В обвинителния акт е описано хронологично, че след като е депозирана исковата молба и е образувано гражданско дело, на по-късен етап, обв. В. е сменила патронника на входната врата на имота и е сключила договор за охрана на обекта с технически средства и реагиране с автопатрули.

Предвид изложеното се явяват неоснователни твърденията на жалбоподателя, че при повдигане на обвинението е следвало да се посочат нормативните актове, които уреждат начина за осъществяване на предполагаемото право.

Това е така, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обв.В. е потърсила съдействието на съда за разрешаване на спора за правото на собственост върху процесния имот, а след това, докато делото е висящо, е осъществила действия, които на практика представляват завладяване на имота. Дали твърденията на държавното обвинение в 2 действителност са се осъществили, ще се реши в евентуален бъдещ съдебен процес. С оглед пълнота, следва да се изтъкне, че в случая фактите са описани от прокурора по обвинителния акт достатъчно ясно, подробно, конкретно и хронологически подредено, а непосочването на законова разпоредба в случая не е ограничило правото на защита на обвиняемата да разбере в какво е обвинена.

Предвид изложеното, определението на районния съд се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 154 от 28.02.2023 г., постановено по НОХД № 1495/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3