Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 547 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2093/2026
Вид
Решение № 547
Подписан
20.07.2026
В сила
13.08.2026
Състав
Николай Младенов, РАДИНА КАЛИНОВА КАЛЕВА, Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100602093 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 20.06.2018г., постановена по НЧХД № 9607/2017 г. на СРС, НО, 14ти състав е признал подсъдимия Ч. Б. С. на основание чл.304 от НПК за невиновен в това, че на 23.09.2015г. и 25.09.2015г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, в Технически университет – гр. София, бул. „********, да е разгласил позорни обстоятелства за В. К. П. и да е преписал престъпление чрез печатно произведение – листовки със заглавие „Заплашиха доцент, завел дело в съда срещу ТУ“ и „Афери тресат Технически университет. Зам.-ректор замесен в гей – скандал“ – престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявеният граждански иск за сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в следствие на деянието по чл. чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частния тъжител П., подадена чрез процесуалния му представител. В жалбата се твърди, че присъдата на СРС е неправилна както в нейната наказателна, така и в гражданско правната й част, като се иска от съда да я отмени и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен и да уважи предявения граждански иск. Срещу жабата е подаден отговор, в който се сочи, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, както и че е налице неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Иска се от въззивния съд да прекрати наказателното производство и да потвърди оправдателната присъда.

В проведено на 02.04.2026г. разпоредително заседание въззивният съд прецени, че 1 за изясняване на обективната истина по делото не е необходимо да бъдат събирани нови доказателства и доказателствени средства.

В хода по същество повереникът на частния тъжител в лицето на адв. Г. заявява, че с оглед изтеклата погасителна давност, изразяват съгласие наказателното производство да бъде прекратено.

Частният тъжител П. се присъединява към заявеното от процесуалния си представител.

Защитата на подсъдимия и самият подсъдим С. в правото си на лична защита на свой ред се присъединяват към заявеното от повереника на частния тъжител и желаят прекратяване на производството.

В правото си на последна дума подс. С. сочи, че делото следва да бъде прекратено.

Бил е оправдан от СРС, но с оглед настъпилата давност, то и съдът да вземе решение по вътрешно убеждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и за прекратяване на наказателното производство.

Настоящата инстанция констатира новонастъпило обстоятелство – изтекла абсолютна давност за престъплението, повдигнато на подсъдимия С. с внесената за разглеждане частна тъжба, за което с ъ щ и я т оправдан на първа инстанция. С оглед волеизявленията на подсъдимия и неговия защитник съдът в този си състав намира за необходимо на първо място да разгледа новонастъпилото обстоятелство. Давността е уредена в чл.79, ал. 1, т. 2 от НК като едно от основанията, изключващи наказателното преследване и изпълнението на наказанието. По своята същност тя представлява определен срок, с изтичането на който се погасява възможността да бъде ангажирана наказателната отговорност на конкретно лице за съответното деяние. В чл. 81, ал. 3 от НК е уредена абсолютна давност, при която с изтичането на срока по чл. 80 от НК, увеличен с една втора, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се погасява. Началото на срока съвпада с момента на довършване на престъплението и при изтичане на съответния срок наказателното производство следва да се прекрати, освен при изрично позоваване на подсъдимия на чл. 24, ал. 2 НПК за продължаването му.

В конкретния случай за престъплението по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК са предвидени наказанията „глоба“ от пет до петнадесет хиляди лева и „обществено порицание“, поради което срокът на абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е 4 години и 6 месеца. Доколкото обвинението е за две деяния, извършени в условията на продължавано престъпление (на дати 23.09.2015г. и 25.09.2015г.), то датата на второто деяние е моментът, от който е започнал да тече давностният срок, като същият е изтекъл на 25.03.2020г.. В разглеждания случай абсолютната давност е изтекла след постановяване на първоинстанционната присъда(20.06.2018г.). Делото е изпратено на въззивната инстанция едва на 26.03.2026г /!!!/ Същевременно подадената въззивна жалба е редовна и допустима, поради което поражда деволутивен ефект, с оглед на което и образуваното въззивно производство е допустимо.

Предвид изложеното, както и с оглед направеното изявление от подсъдимия и неговия защитник, че желаят производството да бъде прекратено, следва да се приеме, че към настоящия момент е погасена по давност възможността за осъществяване на наказателно преследване спрямо подс. С. за осъществен състав на престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК. С оглед обвързаността на съда от изтеклата 2 абсолютна погасителна давност и изрично направеното в този смисъл волеизявление на подсъдимото лице, въпросите по същество на делото, включени в обхвата на чл. 301, ал. 1 от НПК, с изключение на предявената гражданско - правна претенция, не следва да бъдат обсъждани. Проверяваният първоинстанционен съдебен акт следва да бъде отменен в частта му, касаеща наказателното преследване, на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а наказателното производство спрямо подсъдимия С. - прекратено.

Независимо от прекратяване на наказателното производство, обаче, въззивната инстанция, в съответствие с императивната законова разпоредба на чл. 307 от НПК и със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, дължи произнасяне по отношение приетия за съвместно разглеждане, в рамките на наказателния процес, граждански иск, заведен от частния тъжител и граждански ищец П. срещу подс. С., по който се е произнесла и първата съдебна инстанция.

За деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е необходимо виновно и противоправно поведение, настъпили вреди и причинна връзка между поведението и вредите. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните пред СРС доказателства не може да се направи категоричен извод, че елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са били изпълнени. За да формира изводи в този смисъл, СГС, в настоящия си състав съобрази, че по делото действително липсват доказателства, обуславящи съпричастност на подс. С. към инкриминираните изрази и тяхното разпространение.

Правилно СРС е заключил, че не са налице каквито и да е било доказателства, свързващи С. с разпространяване на клеветническа информация по адрес на тъжителя П..

В конкретния по делото случай гражданският ищец П. претендира обезщетение за причинените му в резултат на инкриминираното деяние, квалифицирано в тъжбата като клевета, неимуществени вреди. С оглед на установеното по делото от фактическа и правна страна, въззивната инстанция, подобно на контролираната, счита, че предявеният гражданският иск е неоснователен, поради обстоятелството, че ЧТ и ГИ не е доказал виновно и противоправно поведение на подсъдимия, довело до някакви неимуществени вреди за него, поради което първоинстанционната присъда в тази част следва да бъде потвърдена.

При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда от 20.06.2018 г., постановена по НЧХД № 9607/2017 г., на СРСр НО, 14-ти състав, в частта, с която подс. С. е признат за невинен и на основание чл.

304 от НПК е оправдан за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр., ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу Ч. С., образувано по повдигнатото с частната тъжба обвинение в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр., ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради изтекла абсолютна погасителна давност.

3

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението в частта, с която наказателното производство срещу подс. С. е прекратено, на основание чл. 346, т. 4 от НПК, подлежи на обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния касационен съд на Република България.

Решението в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4