Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6785 от 14.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32416/2025
Вид
Решение № 6785
Подписан
14.04.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

**785 гр. **, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа доклад*ото от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110132416 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.

Образу*о е о т М. Й. М. ЕГН **********, с р е щ у Г. И. Г. ЕГН **********, иск с правно осно*ие чл.34 ЗС за делба на: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.**, община **, одобрени със Заповед **/15.07.2010 г.на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта - 1, находящ се в сграда **о кадастрална схема, който самостоятелен обект представлява АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в сграда с административен адрес: гр.**, ** община, район "***", жк. „***"***, състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ от 79.53 кв.м., при съседи по документ за собственост: апартамент **, двор,калкан, двор, стълбище, при граници по кадастрална схема самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж **, **, под обекта **, над обекта ***, заедно с

МАЗЕ **, с площ от 2.47 кв.м., при съседи по документ за собственост: мазе ** калкан, мазе ** коридор, заедно с 2.414% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо ПИ с идентификатор **.

Ищецът заявява, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение на СРС, 80 с-в, по гр.д. № **/ 24г. Твърди, че след прекратя*ето на брака, между него и ответницата е възникнала обикновена съсобственост върху имота. Поради това моли съда да допусне до делба описания имот при равни квоти за страните - по 1/2 идеална част за 1 всеки.

С исковата молба е предявена и претенция, която съдът приема за разглеждане в настоящето производство за постановя*е на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че към настоящия момент процесният имот се ползва от ответника, който с действията си ограничавал правото на полз*е на ищеца.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е реализирал правото си да депозира отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск за делба е допустим, но неоснователен.

Твърди, че имотът формално е бил придобит по време на брака с ищеца, но с парични средства дарени от нейния баща. Твърди се, че процесният недвижим имот е нейна изключителна лична собственост, тъй като е придобит в резултат на пълна трансформация на лично имущество .

В подкрепа на това излага, че имотът е закупен на 03.09.2014 г. за цена от 41 860 лв., заплатена изцяло от нея, като на 12.08.2014 г. (около 2 месеца след сключ*ето на брака) нейният баща, ** й е дарил сумата от 52 000 лв. по личната й банкова сметка, като в банковите документи е посочено осно*ие „дарение за покупка на жилище“. Твърди, че тези дарени средства представляват нейно лично имущество и използ*ето им за закупу*е на апартамента изключва възник*ето на съпружеска имуществена общност. Като допълнителен аргумент посочва, че в нотариалния акт като купувач е вписана единствено тя, тъй като ищецът не е отричал липсата на принос.

Поради което намира, че не е налице наличие на съсобственост, по отношение на процесния недвижим имот.

При условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме наличието на пълна трансформация, ответницата твърди, че имотът е нейна лична собственост поради пълна липса на принос от страна на ищеца за придоби*ето му. Посочва, че в краткия период между сключ*ето на брака (29.06.2014 г.) и придоби*ето на имота (03.09.2014 г.), ищецът не е имал доходи, които да му позволят да допринесе за покупката.

Относно искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, счита същото за допустимо, но неоснователно поради липса на съсобственост.

При условията на евентуалност, оспорва дължимостта на обезщетение за полз*е. Твърди, че с решението за развода е постигнато споразумение процесният имот да се ползва от нея и двете им деца безвъзмездно до 31.05.2025 г. Заявява, че след тази дата ищецът нито е искал да ползва имота, нито тя го е възпрепятствала.

Предвид изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Установява се безспорно от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак, че страните са сключили граждански брак на 29.06.2014 г. .

Същият е прекратен с Решение от 03.04.2025 г., постановено по гр.д. № **/2024 г. на СРС, 80 състав.

По време на брака, с Нотариален акт за покупко-продажба **, том VIII, рег. № **, дело № **/2014 г. от 03.09.2014 г. , ответницата Г. И. Г.-М.а е придобила правото на собственост върху процесния самостоятелен обект (апартамент ***). Продажната цена по сделката е в размер на 41 860,00 лева.

В нотариалния акт е изрично вписано, че сумата е получена от продавачите по банков път преди подпис*ето на акта.

Относно произхода на вложените средства по делото са ангажирани категорични писмени доказателства. От представените извлечения от банкова сметка с титуляр ответницата Г. И. Г.-М.а в "**", се установява, че на 12.08.2014 г. по сметката е постъпила сума в размер на 52 000,00 лева чрез вътрешнобанков превод от ***. Осно*ието за превода, отразено в банковите документи, е ясно и недвусмислено: „ДАРЕНИЕ ЗА ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ“. Качеството на прередителя на средствата като баща на ответницата се установява от приложеното Удостоверение за раждане № 116509, където И* Г* е вписан като баща на Г. И. Г..

Непосредствено след получа*е на дарението, средствата са разпоредени целево за придоби*ето на процесния имот. Видно от детайлната информация за трансакциите, на 08.08.2014 г. ответницата е превела сумата от 3 600,01 лв. към продавача ** с осно*ие „КАПАРО ЗА ПОКУПКА НА **“ . Впоследствие, на 03.09.2014 г. (датата на нотариалния акт), ответницата е наредила нов вътрешнобанков превод в размер на 34 819,00 лева отново в полза на продавача **, с изрично осно*ие „ДОПЛАЩАНЕ ЗА ЗАКУПУ*Е НА АПАРТАМЕНТ“.

Същевременно, от представената Справка от Националната агенция за приходите (НАП) за лицето М. Й. М. за периода от 01.02.2001 г. до 30.09.2014 г . се установява, че в реле*тния период преди и непосредствено след сключ*ето на брака (до придоби*ето на имота през септември 2014 г.), ищецът е реализирал крайно ограничени доходи , а в продължителни периоди такива изобщо са липсвали. През месеците юли, август и септември 2014 г. ищецът е имал деклариран нетен осигурителен доход в размер на около 465,59 лв. месечно.

От приложеното бракоразводно Решение от 03.04.2025 г. е видно, че между страните е постигнато и утвърдено от съда споразумение по чл. 51, ал.

1 СК , съгласно което полз*ето на семейното жилище (процесния апартамент ***) се предоставя на майката Г. И. Г.-М.а. В същото споразумение е изрично уговорено, че тя няма да дължи никакви суми за наем на М. Й. М. до 31.05.2025 г.

При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

3

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба. За да бъде уважен същият и имотът да бъде допуснат до делба, ищецът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказ*е, че процесната вещ е съсобствена между страните и размера на притежа*ите от тях квоти.

Имотът е придобит по време на брака между страните чрез възмездна сделка (покупко-продажба), с което се активира законовата презумпция на чл.

21, ал. 1 от Семейния кодекс за съвместен принос и възник*е на съпружеска имуществена общност. Презумпцията за съвместен принос обаче е оборима.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК, вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лично притежание.

Ответницата надлежно е релевирала правоизключващо възражение за пълна трансформация на лично имущество. Съдът намира, че в настоящото производство тя успешно проведе пълно и главно доказ*е, оборвайки презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права /т. е. и право на собственост върху вещи/, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказ*е на противното. Следователно, за да се докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност /СИО/ следва да се представят доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели обор*ето й /чл. 154, ал. 1 вр., ал. 2 ГПК /. В тази връзка възраженито за трансформация има за цел установя*е придоби*ето на имущество по време на брака с лично имущество, което се явява правоизключващо по отношение на СИО и е осно*ие за призна*е на изключително право на собственост по отношение на цялата вещ или на части от нея, макар и придобивният момент да е настъпил по време на брака. Така чл. 23, ал. 1 СК гласи, че вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество са лично притежание на съпруга. Лично имущество е онова, при което по дефиниция е изключен съвместният принос. Меродавен момент за влагане на личното имущество е този на юридическото придоби*е на вещното право в зависимост от конкретния придобивен способ.

Съгласно практиката на ВКС, намерила израз в следните решения: решение № 581/02.08.2010 г., постановено по гр. д. № 1329/2009 г. на ВКС, I ГО, решение **9/27.12.2011 г., постановено по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, II ГО и решение № 72 от 07.07.2017 г., постановено по гр. д. № 3056/2016 г., І ГО, законовата презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като обратното доказ*е на имащите правно значение за трасформацията факти трябва да бъде пълно и пряко.

По възражението за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ответника 4 е да докаже следните факти: 1/. придобивната стойност на вещта /според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект/; 2/.размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 22, ал. 1, изр. 1-во СК произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3/. влагането на тези средства при придоби*ето на имота. Същите факти подлежат на доказ*е и при иска за делба на имущество, придобито в режим на имуществена общност, между бивши съпрузи, когато бракът е прекратен поради развод, а ответникът по иска е направил възражение, че имотът е лична негова собственост поради пълна трансформация

В разглеждания случай е налице недвусмислена времева и логическа връзка, както и пълно документално проследя*е на паричния поток. Установи се категорично, че на 12.08.2014 г. (след сключ*ето на брака и в процеса на придоби*е на имота) бащата на ответницата е дарил значителната сума от 52 000 лв., като волята на дарителя е изрично обективирана в платежните документи – „дарение за покупка на жилище“. Тази сума напълно покрива уговорената продажна цена от 41 860 лв. Установи се също, че плащанията към продавача са извършени именно от личната сметка на ответницата, по която е постъпило дарението.

Липсата на какъвто и да е финансов принос от страна на ищеца се индикира и от данните на НАП, които сочат невъзможност от негова страна да акумулира средства, съразмерни с пазарната стойност на имота, в краткия двумесечен период от сключ*ето на брака до сделката. При наличието на доказана пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК обаче, въпросът за съвместния принос е правно иреле*тен, тъй като вложените средства принадлежат изцяло и само на единия съпруг.

С оглед на приетата фактическа обстановка се налага изводът, че всички елементи от фактическия състав на трансформацията на лично имущество са установени по делото, като процесният апартамент е придобит изцяло с лични средства на ответницата Г. И. Г., поради което вещта е нейно изключително лично притежание. Съсобственост между страните, възникнала вследствие на прекратена СИО, не съществува. Липсата на съсобственост прави предявения иск за делба неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен в цялост.