Решение № 60 от 10.05.2021, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 25/2021
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 10.05.2021
- В сила
- 10.05.2021
- Състав
- АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, пр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
10.05.2021
Град
Кърджали
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
Съд
Състав
На
14.04
Година
2021
В открито заседание и следния състав:
Председател
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
Членове
Айгюл
Шефки
Мария
Божкова
Секретар
Мелиха Халил
Прокурор
Георгиева като разгледа докладваното от
Ангел
Момчилов
КАН дело номер
25 по описа за
2021 година.
Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Депозирана е касационна жалба от пълномощника на Д.Ш.И. от ***, против Решение № 260018/14.01.2021 г., постановено по АНД № 1323/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1947-000518/28.10.2020 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.Ш.И. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 03.08.2020 г. в ***, ул.„***“, е паркирал неправилно лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ш.И.Ш. от ***, като автомобилът създавал пречки на останалите участници в движението, движещи се към ул.„***“, както и за включване в движението на правилно паркирани автомобили пред заведение „***“.
Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно.
Счита за неправилни изводите на първоинстанционният съд, че НП е издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в конкретния случай в обстоятелствената част на постановлениеот и АУАН липсвало конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение. В тази връзка сочи, че от разпитаните по делото свидетели се установило, че автомобилът не е пречел на движещите се МПС в посока ул.„***“, като в производството пред районния съд не се установило по какъв начин превозното средство е пречело на правилно паркирани автомобили пред заведение „***“, тъй като МПС не е било паркирано пред посоченото заведение.
Излага съображения, че в НП не били посочени всички необходими факти, които квалифицирали нарушението, т.е. посочено било едно нарушение, а била дадена квалификация по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която норма съдържала няколко фактически състав. Всички това водело до нарушаване правото на защита на лицето и опорочавало административнонаказателното производство.
Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260018/14.01.2021 г., постановено по АНД № 1323/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 20-1947-000518/28.10.2020 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.Ш.И. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал.
2, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание не се явява не се представлява.
Ответникът по касация – Началник РУ - Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата основание не били налице.
Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираните от касатора основания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1947-000518/28.10.2020 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.Ш.И. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал.
2, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 03.08.2020 г. в ***, ул.„***“, е паркирал неправилно лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ш.И.
Ш. от ***, като автомобилът създавал пречки на останалите участници в движението, движещи се към ул.„***“, както и за включване в движението на правилно паркирани автомобили пред заведение „***“. С оглед изхода на делото съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ОДМВР – Кърджали разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Налице било съответствие между словесната част на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Д.Ш.И. от ***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
За прецизност следва да се отбележи следното:
Въведените в жалбата твърдения, че при издаването на АУАН и НП били допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, поради което районният съд е следвало да отмени НП като незаконосъобразно, са неоснователни. В този смисъл ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на акта за нарушение и атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършеното нарушение, както и датата и мястото на осъществяването му, описано като: „на 03.08.2020 г. в ***, ул.„***“, е паркирал неправилно лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ш.И.Ш. от ***, като автомобилът създавал пречки на останалите участници в движението, движещи се към ул.„***“, както и за включване в движението на правилно паркирани автомобили пред заведение „***“, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което АНО е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
С други думи липсва каквото и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършил Д.Ш.И., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво му е наложено административно наказание, респ. въведените от касатора доводи за нарушение на правото му на защита се явяват неоснователни, като неподкрепени от фактическа и правна страна и не кореспондиращи със събраните в първоинстанционното производство доказателства.
В този смисъл неоснователни са и доводите за неяснота относно това, коя конкретна хипотеза на нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е нарушена. Фактът, че в обстоятелствената част на НП, а именно в 1), където е записано: „Спира или паркира на места, създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак, или сигнал“, наказващият орган е възпроизвел буквално текста на горепосочената разпоредба, по никакъв начин не създава неяснота относно начина на извършване на вмененото административно нарушение, правната му квалификация и коя хипотеза от нормата е осъществена.
Процесният АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като съдържа всички необходими реквизити, съгласно нормата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен за запознаване и връчен на нарушителя, който е подписал акта с възражения, които са бланкетни и неконкретизирани.
Разпечатката съдържа 60 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b6c93c2-29b0-4ba0-aaad-0fab403d1343