Решение № 79 от 10.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Русе, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20254500900182 по описа за 2025 година п.то е по чл. 365 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от „Макс Инерт Трейд“ ЕООД гр. Русе, ЕИК 206615123, представлявано от Ц.С. – у., чрез адв. М. Х. – АК София, с която в обективно кумулативно съединение са предявени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, против „Русенска строителна компания“ АД гр. Русе, за изпълнение на парично задължение за заплащане на сумата 91 612,71 лв., от които 83 088,26 лв. главница, дължима по договори за доставени инертни материали – „речен филц“, свързани с работата на ответното дружество, за които са издадени четири броя фактури: № 265/030.09.2024 г., на стойност 23 955,36 лв. с ДДС, по която е останал дължим остатък в размер на 5608,68 лв.; фактура № 282/31.10.2024 г., на стойност 18 751,82 лв. с ДДС; фактура № 293/29.11.2024 г., на стойност 37 096,80 лв. с ДДС и фактура № 357/16.07.2025 г., на стойност 21 630,00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите, както и лихва за забава по всяка от фактурите, от момента на изискуемост на вземането по тях до предявяване на иска, в общ размер на 8 524,45 лв. Ищецът твърди, че между двете дружества са установени от повече от три години трайни търговски 1 отношения, като „Макс Инерт Трейд“ ЕООД гр. Русе е доставяло на „Русенска строителна компания“ АД гр. Русе инертни материали /речен филц/, за което са издавани данъчни фактури, като посочените в исковата молба не са му платени. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати претендираните по цитираните 4 бр. фактури суми, ведно със законната лихва, както и разноските по делото.

В срока за отговор ответното дружество оспорва основателността на исковете, като твърди, че не дължи в заявения размер претендираните от ищеца суми, цитираните фактури не са му изпратени и респективно получени в дружеството, както и че описаните в тях материали не са доставени и използвани. Не отрича наличието на трайни търговски отношения между двете дружества, но навежда доводи за това, че в края на 2024 г., с оглед настъпили затруднения в дружеството е намалял обемът на работа, поради което са намалени заявките за доставка на материали, като по отношение на някои от доставчиците дори са прекратени заявките. B първите месеци на 2025 г. всички р. в дружеството са подали заявление за прекратяване на трудовото им правоотношение на основание чл. 327, т. 2 от КТ, включително и г.с., к. и о.р.п.. При напускане на г. с., както и на о. р. п. не е имало предаване на намиращите се в тях документи, a от о. р. п. - и на материалите, намиращи се в дружеството. Признава, че от описаните в исковата молба фактури дружеството единствено получило и респективно осчетоводило фактура № 265/31.09.2024 г., по която има и извършено частично плащане на 11.12.2024 г., в размер на 7636,66 лв. и остатък за плащане в размер на 16 318,70 лв.

Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че е доставило описаните в процесните фактури инертни материали. Същевременно сочи, че ищецът има задължения към него общо в размер на 24 064.80 лв. по следните фактури: 1. фактура № 17609/31.01.2025 г., за сумата от 16 503.60 лв.; 2. фактура № 17614/10.02.2025 г., за сумата от 1843,20 лв.; 3. фактура № 17269 от 30.04.2024 г., за сумата от 5718 лв. След направено прихващане и приспадане с частичното плащане на задължението на „Русенска Строителна Компания“ AД по фактура № 265/31.09.2025 г., счита, че задължението по тази фактура е погасено изцяло, като ищцовото дружество остава да дължи сума в общ размер 7 746.10 лв. по издадените му 3 бр. фактури - № 17609/31.01.2025 г., № 17614/10.02.2025 г. и № 17269/30.04.2024 г. Предявява и претенция за лихва за забава по всяка от описаните фактури.

2

Прави процесуално възражение за прихващане, в условията на евентуалност при уважаване на предявените искове за вземането им срещу „Макс Инерт Трейд“ ЕООД, EИK 206615123, за сумата 9 071,92 лв., от които 7 746.10 лв. главница, п.а неплатена цена по фактури № 17609/31.01.2025 г., № 17614/10.02.2025 г. и № 17269/30.04.2024 г., и 1325,82 лв. лихва за забава върху глaвницата, считано от датата на настъпване на падежа за плащане до 05.11.2025 г.

В предвидения двуседмичен срок е депозирана допълнителна искова молба. Във връзка с възраженията на ответното дружество и твърдението, че описаните в процесните фактури инертни материали не са доставени, приложени ищецът представя подписани к.ни бележки, от които е видно на коя дата, с кое превозно средство, какво количеството инертни материали са доставени и получени от „Русенска Строителна Компания“ AД по всяка от фактурите. Намира за неотносимо към правния спор обстоятелството дали ответното дружество е изпаднало в затруднения и е намалило заявките, както и дали р.те му са подали масово молби за напускане.

Относно изпращането и получаването на фактурите сочи, че същите не само са предадени на ответника, но и са изпратени повторно с поканата за доброволно изпълнение от 14.08.2025 г., връчена на 18.08.2025 г. и на 20.08.2025 г.

Относно направеното възражение за прихващане от процесуалния представител на ответника, счита същото за ненужно, тъй като първо, това вече е направено с връчената на 18.08.2025 г., от ищцовото дружество, покана за доброволно изпълнение, като същото е направено и с предявения иск.

По делото е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържат твърденията, изложените обстоятелства и направените възражения с отговора на исковата молба.

С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.

Съдът намира, че предявените искове са допустими.

Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – по чл. 327 ТЗ във вр. чл. 79 ЗЗД за претенцията за неизпълнение на договорно задължение и чл. 86, ал.1 ЗЗД за претенцията за мораторна 3 лихва.

Съдът след като проверени редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително и тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, както и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Страните не спорят относно наличието на трайно установени търговски отношения.

По делото са представени фактура № 265/30.09.2024 г., ведно със справка-декларация за ДДС за м. септември 2024 г. и дневник за продажбите за м. септември 2024 г.; фактура № 282/31.10.2024 г., ведно със справкадекларация за ДДC за месец октомври 2024 г. и дневник за продажбите за м. октомври 2024 г.; фактура № 293/29.11.2024 г., ведно със спpaвкa-декларация за ДДC за м. ноември 2024 г. и дневник за продажбите за м. ноември 2024 г.; фактура № 357/16.07.2025 г., ведно със справка- декларация за ДДC за м. юли 2025 г. и дневник за продажбите за м. юли 2025 г. Към процесните фактури са приложени к.ни бележки за доставена стока, п.а филц, ведно с товарителници с изпращач “Макс Инерт Трейд” ЕООД и получател “Русенска строителна компания” АД. Представени са и фактура № 17609/31.01.2025 г., ведно със справка- декларация за ДДC за м. септември 2025 г. и дневник за покупките за месец септември 2025 г. и фактура № 17614/10.02.2025 г., ведно със справкадекларация за ДДC за м. февруари 2025 г. и дневник за покупките за м. февруари 2025 г., сумите по които ищецът признава, че дължи на ответника, поради което заявява, че приспада същите от сумата, дължима по фактура № 265/30.09.2024 г. По делото е представена от ответника и фактура № 17269/30.04.2024 г. за сумата от 5718 лв. с доставчик “Русенска строителна компания” АД и получател “Макс Инерт Трейд” ЕООД, както и месечно извлечение от сметка на „Русенска строителна компания“ АД в „Алианц Банк България“ АД, разчети с доставчици за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. и разчети с доставчици за периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г.

Установено е, че ищецът “Макс Инерт Трейд” ЕООД е връчил чрез ЧСИ Васил Н. на ответника “Русенска строителна компания” АД Покана с вх.

№ 11847/14.08.2025 г. за доброволно изпълнение на дължимите суми за доставените количества инертни материали съгласно следните фактури, предмет на делото: № 265/31.09.20204 г., № 282/31.10.2024 г., № 4

293/29.11.2024 г. и № 357/16.07.2025 г.

С оглед изясняване на механизма за доставка на речен филц по делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетели, както на ищцовата, така и на ответната страна.

Свидетелят Н. С. Н. заявява, че работи като ш. на т.к. в „Макс Инерт Трейд“ ЕООД, като през периода септември – декември 2024 г. е карал с к.а речен филц на фирма “Русенска строителна компания” АД - Русе. Тъй като там нямало постоянно човек, който да ги претегля, за да могат да разтоварят, имало телефонна кабинка на к. и трябвало да звъннат да дойде човек от „РСК“. Разтоварвали филца в определени клетки, където е речният филц и товарът се записвал в една тетрадка. Отивали на к. с к.на бележа, която трябвало да съответства на товара. к.ната бележка била в два екземпляра. Той отивал с бележка, с която е натоварен. На к. го теглели и к.ната бележка от „Макс Инерт Трейд“ ЕООД оставала в „РСК“. Другият екземпляр оставал при него към товарителницата, после ги отчитали с пътните листи. На излизане к.ът отново се претеглял. Ш. на „Макс Инерт Трейд“ Ц.С. и Н.й Р. им се обаждал по телефона и им казвал колко да натоварят и къде да отидат да разтоварят. Свидетелят сочи, че карал к. „Волво“ с рег. № **** една година, буквите не ги помнел, р. било Р ****. Нямало други документи, освен тези, които съпътствали товара - к.на бележка и товарителница. Оставял документите в „РСК“ на ч., който е на к.. На к. били различни хора, не помнел имена. По произволно предявена от съда на свидетеля бележка същият разяснява, че първата графа „бруто“ показвала колко тежи к.ът, когато е натоварен и подписът на тази графа бил на лицето, което е претеглило к.а на първия к. при натоварването. Датата и часът указвали кога е извършено претеглянето. За клиент се разписвал ш.ът, а третият подпис бил на лицето, което претегляло к.а в „РСК“. Третият подпис се полагал след като са разтоварили и се установяло, че тарата е толкова, колкото е вписана на к.ната бележка.

Свидетелят Н. Т. П. установява, че е ш. на к. в „Макс Инерт Трейд“ с рег. № Р **** КХ, като на р. не си спомнял номера. През 2024 г. започнал работа във фирмата и тогава взели к.а. В зависимост от заявката товарели от различни места - понякога товарели от К. или от В. и разтоварвали в “Русенска строителна компания”. На портала на „РСК“ имало к., който бил затворен в 5 самото „РСК“ след вратата – две железни порти – веднага в лявата страна.

Обаждали се на телефонния номер, ако е през деня, изпращали човек, който е на работа. Ако било след 17 часа – изпращали п.. След като ги изтеглят на к., отивали да разтоварват. Там ги отбелязвали в книга, те си носели транспортна бележка – едната остава в тях, а другата в „РСК“. Разтоварвали и се връщали на к. да ги претеглят отново. Същият човек ги претеглял и си заминавали.

Разписвали им се на тяхната транспортна бележка. Друг документ, който пътувал със стоката, била товарителницата. Човекът на к. се разписвал и на двете места. На транспортната бележка пишело кой е натоварил, какво е натоварено и колко тона. Самата к.джийка им издавала бележката. По предявена от съда к.на бележка свидетелят разяснява процедурата по издаване на същата.

Свидетелят Н. Д. Ш. сочи, че е работил в “Русенска строителна компания” АД от 17.06.1996 г до 17.03.2025 г., като последната му заемана длъжност е „о. р. п.“. На тази длъжност бил и през 2024 г. С „Макс Инерт Трейд“ ЕООД работели от 3 или 4 години и те им доставяли речен филц. Като “о. р. п.” в “Русенска строителна компания” г-н П. Д. и г-н М. М. го запознали с г-н Ц.С.. Представили му го като човек, който ще доставя филц на тяхното дружество. Установява, че последните година-две той правел заявките със знанието на двамата д., като нямало случаи да има заявка, а да не е доставено количество. Доставките се извършвали с к.и, като при доставянето в „Русенска строителна компания“ минавали през к., на който нямало назначен служител.