Решение № 250 от 02.07.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Козлодуй, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440100578 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. И. И. против „С.К.“ *** с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Ищцата твърди, че сключеният на 17.06.2025 г.

Договор за обезпечен потребителски кредит №1324*** е недействителен поради неточно посочен Годишен процент на разходите (ГПР). Поддържа се, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 587.75 лв. представлява прикрит разход по кредита, който не е включен в ГПР, с което се заобикаля законът и се нарушава ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ответникът „С.К.“ *** оспорва иска. Твърди, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК, а неустойката е санкция за неизпълнение на акцесорно задължение, която не следва да се включва в ГПР съгласно Директива 2008/48/ЕО.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическа обстановка

От представените доказателства се установява, че на 17.06.2025 г. страните са сключили договор за кредит за сумата от 1,500.00 лв. със срок на погасяване 8 вноски. В договора са посочени: фиксирана лихва 50%, ГПР 62.65% и обща дължима сума 1,880.10 лв. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от договора, кредитополучателят се задължава в 14-дневен срок да предостави поръчители, отговарящи на специфични критерии (доход над 2 или 3 минимални работни заплати), като при неизпълнение дължи неустойка от 587.75 лв. Видно от представеното Споразумение за консолидиране, тази неустойка е добавена към погасителния план, като общата сума за връщане е станала 3,144.00 лв.

1

Правни изводи

Относно характера на неустойката за непредоставяне на обезпечение съдът намира, че клаузата за неустойка в чл. 7, ал. 5 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД .

Изискванията за поръчители са формулирани по начин, който прави тяхното изпълнение практически невъзможно за средния потребител в рамките на 14 дни. Така уговорената „неустойка“ не изпълнява типичните си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна), а служи за изкуствено оскъпяване на кредита. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която неустойка, която цели единствено допълнителна печалба за кредитора извън ГПР, е нищожна (Определение № 463 от 28.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 455/2023 г.).

Относно недействителността на договора поради неточно ГПР Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита, които са известни на кредитора. В случая кредиторът е бил наясно, че при заложените тежки условия за поръчители, сумата от 587.75 лв. ще стане дължима в почти 100% от случаите. Този разход е пряко свързан с договора и е следвало да бъде включен в изчислението на ГПР.

Посочването на ГПР, който не отразява реалното оскъпяване, лишава потребителя от възможността да направи информиран избор. Съгласно практиката на СЕС (Дело C-714/22) и ВКС, неточното посочване на ГПР се приравнява на неговата липса и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК (Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г.). Когато в ГПР не са включени всички разходи, които потребителят реално ще заплати, договорът е недействителен (Определение № 3104 от 5.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1445/2025 г.).

Освен това, при включване на този разход, ГПР би надвишил значително законовия таван от петкратния размер на законната лихва, което е самостоятелно основание за нищожност по чл. 19, ал. 5 от ЗПК .

Последици от недействителността. При недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на главницата (1,500.00 лв.), без лихви, такси и неустойки.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Разноските по делото се състоят от държавна такса и адвокатско възнаграждение. Претендира се сумата от 64.30 евро, за която е представено платежно нареждане. Тази сума е дължима, тъй като искът е уважен съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, предвид правната и фактическа сложност на делото, наложила анализ на националното законодателство и практиката на ВКС и СЕС.

Размерът по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за иск с цена 1 607.50 евро (приблизително 3 144 лв.) е 400 лв. + 10% или 614.40 лева. Тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС, върху тази сума се начислява 20% ДДС, съгласно Решение на СЕС по дело C-744/23 и § 2а от ДР на Наредбата.

2

Адвокатско възнаграждение е 614.40 лв. + 122.88 лв. (ДДС) = 737.28 лв. ( или 376.91 евро).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.К.“ ***, ЕИК ********, че Договор за обезпечен потребителски кредит №1324*** от 17.06.2025 г., сключен с Д. И. И., ЕГН **********, Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , поради неточно посочване на Годишния процент на разходите (ГПР).

ОСЪЖДА „С.К.“ ***, ЕИК ********, да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, сумата от 64.30 евро, представляваща направените по делото разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА С.К.“ ***, ЕИК ********, да заплати на адвокат Д. Г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 376.91 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 3