Решение № 50 от 16.05.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Бургас, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600086 по описа за 2024 година С присъда №14 от 23.02.2024 г. по НОХД №1482/2023 г. Бургаският окръжен съд признал подс. Ф. Б. В. за виновен в това, че на 24.01.2023 г., в периода от 00:05:01 ч. до 16:22 ч. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта № 4402556228766181, издадена от банка „УниКредит Булбанк” АД, без съгласието на титуляра Н. Т. Б. и извършил дванадесет успешни и неуспешни трансакции на обща стойност 6000 / шест хиляди / лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца и глоба в размер на 6000 лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, наложено на подс. Ф. Б. В. по НОХД №64/2021 г. на Окръжен съд – Сливен, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.

Осъдил подс. Ф. Б. В. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас 1 сумата 161,60 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебното производство.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. Ф. Б. В. с оплаквания за незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалните правила. Защитникът твърди, че подсъдимият не е получил призовка за съдебно заседание, бил на работа и не успял да се освободи, за да се яви в съда, а когато се прибрал вкъщи, жената, с която живее на семейни начала, го уведомила, че са му изменили мярката за неотклонение в задържане под стража и са му наложили с присъда наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода. Изразява позиция, че в случая се касае за гражданскоправен спор, тъй като подсъдимият дължи връщане на суми съгласно ЗЗД, а не е извършил престъпление, поради което следва да бъде оправдан. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че въззивната жалба на защитника на подс. Ф. Б. В. е неоснователна. Приема, че макар и кратки мотивите към осъдителната присъда, съдържат изложение на правнозначимите за спора обстоятелства, които са изведени от събраните и приобщени по надлежния ред доказателствени материали, които ведно с обясненията на подсъдимия, дадени във въззивното производство, сочат на категоричност на крайния правен извод относно реализираното деяние и неговия автор в лицето на подсъдимия. Счита, че еднопосочните и допълващи се показания на пострадалата и нейната дъщеря редом със заключенията на техническата експертиза безспорно установяват извършването на престъплението именно от подсъдимия. Изразява позиция за неоснователност на оплакванията за неспазване на материалния закон. В тази насока излага убедителни съображения за титуляра на инкриминираната банкова карта Н. Б, и за липсата на дадено от същата съгласие за ползването на нейната карта за теглене на пари и за плащането с нея на парични суми от подсъдимия.

Обръща внимание, че върху картата са били написани имената на пострадалата, а не на нейната дъщеря Т., която е предоставила картата на подсъдимия, а същият е упражнявал владение върху картата достатъчно дълго време, през което е могъл да прочете имената на титуляра на картата и да 2 установи, че това не е Т.. Изтъква, че подсъдимият е направил проверка за наличието на парични суми и техния размер по картата преди да започне да използва картата, но не се поинтересувал за нейния титуляр, респективно за неговото съгласие за ползването на картата му. Приема, че конкретното престъпление е с висока степен на обществена опасност, която обосновава с броя на извършените трансакции – общо дванадесет, с размера на изразходената чрез картата сума - 6000 лева, надхвърляща повече от седем пъти минималната за страната работна заплата за 2023 г., както и с краткото време за осъществяване на продължаваното престъпление – в рамките на едно денонощие. Мотивира висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, като се аргументира с обремененото му съдебно минало и извършването на престъплението по време на изпитателен срок на предходно осъждане, както и с проявената дързост и упоритост при реализиране на престъпната деятелност. Намира наложените на подсъдимия наказания две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лева за напълно справедливи. Счита, че индивидуализираното наказание лишаване от свобода е близо до долната граница на предвиденото в закона, поради което е достатъчно снизходително. По тези съображения и намирайки обжалваната присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива, предлага въззивната инстанция да я потвърди.

Упълномощеният защитник на подс. Ф. В. заяви, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Изоставя оплакването за незаконосъобразност на осъдителната присъда и искането за оправдаване на подсъдимия. Не излага аргументи в подкрепа на възражението за допуснати нарушения на процесуалните правила. Релевира довод за несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лева и пледира да се измени присъдата, като се замени лишаването от свобода с пробация или се наложи само наказание глоба. Характеризира деянието на подсъдимия като „необмислено действие“ и допълва, че вероятно го е извършил „под влияние на някакви стимуланти“, които не посочва изрично.

Изтъква още, че към инкриминираната дата подсъдимият е работел и е смятал, че ще може да върне изтеглените пари. Мотивира искането за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия с начина, по който той е получил фактическа власт върху процесната дебитна карта, като подчертава, че същата му е била предоставена доброволно от дъщерята на 3 пострадалата заедно с написан ПИН код за ползването и без уведомление, че титулярът е друго лице. Обосновава претенцията за замяна на наложените наказания с по-леки с искреното съжаление на подсъдимия за стореното и направените от него признания пред въззивната инстанция, с родителските му задължения към 15-годишно дете и с недоброто здравословно състояние на майка му.

Подс. Ф. В. се присъедини към пледоарията и исканията на неговия защитник. Заяви, че се признава за виновен и съжалява за постъпката си, която намира за погрешна. Моли да бъде изменена постановената присъда, като се замени наложеното му наказание лишаване от свобода с пробация или глоба. Изразява готовност да възстанови похарчените пари на пострадалата.

Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК, от упълномощения защитник на подсъдимия, който като самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по доводите на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за 4 ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания.

Във въззивната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия е заявен изричен довод за нарушения на процесуалния закон, като в тази категория са отнесени разглеждането на делото и постановяването на присъда в отсъствие на подс. Ф. В., въпреки че същият е бил нередовно призован за съдебните заседания. Други такива конкретни нарушения, дефинирани като процесуални, не са посочени в жалбата, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа, нито се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, каквато е найчестата правна последица при констатация за нарушения от въпросната категория. В случая претенцията за отмяна на осъдителната присъда се свързва с оправдаване на подсъдимия.

Важно е да се отбележи, че при реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.

Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално 5 нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

Съобразявайки горното, въззивният съд следва да разгледа като оплакване за допуснато в съдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила разглеждането на делото и постановяването на осъдителна присъда в отсъствие на подс. Ф. В., който е бил, по твърдения на защитника, нередовно призован за съдебните заседания.

Доводът, свързан с проведеното задочно производство в първата инстанция, е неоснователен.

По повод жалба на пострадалата Н. Б, касателно процесното деяние на 26.01.2023 г. е било образувано досъдебно производство № 3292ЗМ - 49/2023 г. по описа на Четвърто РУ - гр. Бургас.

След получена от разпитаните свидетелки Н. Б, и Т. Б. информация за евентуалния извършител на престъплението по чл.249, ал.1 от НК – предмет на разследване на образуваното наказателно производство и след проведени от полицията издирвателни мероприятия, подс. Ф. В. е бил намерен и доведен принудително в сградата на Четвърто РУ – Бургас, където на 09.03.2023 г. той е бил разпитан като свидетел.