Решение № 23 от 10.02.2021, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Нова Загора , 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА С. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело № 20202220100613 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Е. М. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, И. Г. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, И. И. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Д. И. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Нова Загора, ул.“Патриарх Евтимий“ № 28, всички чрез процесуален представител и съдебен адресат - адв. Марияна Панайотова Михайлов, от АК- Сливен, със служебен адрес: гр. Нова Загора, ***, офис 2 против О. Н. З., с която се иска да се признае за установено по отношение на ответната община,че процесния имот, с площ от 3856 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Радево, общ. Нова Загора, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, вид територия: урбанизирана, стар номер: 000199, при граници на имота: имот с идентификатор ***, е собственост на ищците, на основание наследствено правоприемство от наследодател ***, б.ж. на гр.

Нова Загора, починала на 08.01.1998г., както и на основание давностно владение.

В исковата молба се твърди, че ищците били законни наследници на *** - майка на първия ищец, тъща на втория ищец и баба- на третия и четвъртия ищци.

Сочи се, че Злата Иванова е бивш жител на гр. Нова Загора, починала на 08.01.1998г., както и че тя била дъщеря на П.В.П., б.ж. на с. Радево, общ. Нова Загора, починал на 08.08.1950г. Твърди се, че П.В.П. е бил собственик на дворно място с площ от 3 900 кв.м., съставляващо парцел IV, в кв.27 по плана на с. Радево, общ. Нова Загора /действал към 1981г./, като в Разписната книга на О. Н. З. имотът бил записан на името на П.В.П. още към 1940г. Към същата година- 1940г., имотът е съставлявал парцел IV/65.

1

С исковата молба се твърди още, че на 24.10.1981г. законните наследници на П.В.П. към онзи момент – М.П.В., П.К.В., П.Д.М.а, М.П.В. и М.П.Д. били подписали декларация, с която на основание чл. 56, ал.3 от ЗТСУ били дали съгласието си сънаследникът им *** /общ наследодател на ищците/ да построи в процесния имот жилищна, стопанска, вилна сгради, лятна кухня и гараж, със собствени средства и за свои нужди. Твърди се още, че ***, заедно с останалите членове на семейството си била реализирала строеж на жилищна и стопанска сгради и била живяла в този имот до смъртта си. След нея имотът се владеел и ползвал от законните и наследници - ищци в настоящото производство. Така, в продължение на повече от 80 години, процесният недвижим имот бил собственост на бащата на ***, на нея самата и на нейните законни наследници, през който дълъг период от време те владели и ползвали имота, и никой по никакъв повод не им бил оспорвал собствеността.

Твърди се с исковата молба, че имотът не е бил включван в ТКЗС или в друга подобна организация.

Ищците били декларирали имота в О. Н. З. и редовно заплащали данък сграда и такса смет за него. При опит да се снабдят със скица за процесния имот, с оглед предстояща сделка, на ищците им станало известно, че имотът бил изключен от регулацията на селото и към момента се водел частна общинска собственост. Тъй като през целия си съзнателен живот ищците били владели и ползвали съсобствения си имот, лично и заедно с праводателите си и никой не им бил оспорвал това право, не били предполагали, че собствеността им се нуждае от установяване, по реда на ЗСПЗЗ. Поради тази причина те не с били подали заявление в ОС”З” гр. Нова Загора за признаване правото им на собственост.

Понастоящем процесният имот бил записан като частна общинска собственост и съставлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Радево, общ. Нова Загора, с площ от 3 856 кв.м., вид територия: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар номер: 000199. Ответната Община била записана като собственик на имота на основание Заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ № ОД32/17.06. 2008г., издадено от ОД „Земеделие“ Сливен.

Ищците твърдят, че били собственици на процесния имот, но не можели пълноценно да упражняват правото си на собственост, както и да се разпореждат с имота и за тях бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, който молят съда да образува в дело и след като докажат твърденията си, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната О. Н. З., че процесният имот с площ от 3856 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Радево, общ. Нова Загора, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, вид територия: урбанизирана, стар номер: 000199, при граници на имота: имот с идентификатор ***, е тяхна собственост, на основание наследствено правоприемство от наследодателя им ***, б.ж. на гр. Нова Загора, починала на 08.01.1998г., както и на основание давностно владение.

2

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответната О. Н. З. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че счита иска за недопустим, и неоснователен.

Твърди се, че след проверка в отдел „Общинска собстевонст, транспорт и туризъм“ се установило, че ням аданни поземелн имот с идентификатор *** по КККР на с.Радево, общ.Нова Загора или част от него да е собственост на О. Н. З.. От направената справка в Кадастрално-информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър действително се установило, че в информацията за обекта за ПИ *** било посочено следното=“Поземлен имот 5.61310.15.199, област Сливен, О. Н. З., с.Радево, п.к.

8917, ул…//Неизвестна, м.----, вид собств.Общинска частна, вид територия – урбанизирана, НТП За друг вид застрояване, площ 3856 кв.м., стар номер 000199“-. В информацията за обекта в подраздел „собственик“ била посочена следната информация:“О. Н. З. – ЗАСТРОЕНИ ТЕРИТ.ЕГН/БУЛСТАТ 99275,с площ 3857 кв.м. от правото на собственост, заповед на директора на ОД“Земеделие“ по чл45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ№ ОД-32 от 17.06.2008г., издаден от ОД“Земеделие“-Сливен. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. В ал.2 било посочено, че определянето на имотите по ал.1 се извършва от комисия, назначена от директора на областна дирекция „Земеделие“. С посочената в Кадастралноадминистративна информационна система Заповед № ОД-32 17.06.2008г., издадена на основание чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ била назначена комисия, която да определи имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, имотите по § 26, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и имотите по отношение на които били допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земеделски земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Комисията била изготвила протоколно решение, като приложение № 1 към раздел първи, т.1 в което била посочила номерата на имотите, представляващи земи – общинска собственост на основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на с.Радево.

Процесният имот *** със стар номер 000199 не бил измежду имотите посочени в това приложение, съответно не бил предаван на О. Н. З. и за общината не било известно, че тя е била посочена като собственик на този имот. Обстоятелството, че О. Н. З. била посочена като собственик на имот ***, с. Радево било станало известно едва след получаването на исковата молба. Данните за правото на собственост обхванати от кадастъра имали само факултативен характер и записването им в Кадастралния регистър имало само информационно - оповестително действие. Записванията в Кадастралния регистър на недвижимите имоти не били източник за установяване на правото на собственост върху поземлените имоти. Те не пораждали, не погасявали или не изменяли вещните права и не били доказателство за тях.

В отговора на исковата молба се твърди, че не можело да се каже и че О. Н. З. била придобила процесния имот по давност. Обстоятелството, че с промяната на плана част от имота се оказал извън регулацията на селото не означавало, че на собствениците им е била 3 отнета собствеността върху тази част на имота. Собствеността на ищците не била отнемана, съответно за общината давността не била започвала да тече. О. Н. З. нито била собственик на процесния имот, нито била владяла процесния имот и с поведението си не била давала повод за завеждане на настоящия иск. В отговора на исковата молба ответната община твърди, че в случай че се установи, че О. Н. З. е станала собственик на поцесния имот по силата на закона то искът бил неоснователен. Дори и да се предположело, че ищците владеят имота, в случая не можели да придобият имота по давност, тъй като не можело да се придобиват по давност имоти – частна държавна или общинска собственост. Съгласно действалия материален закон давност по отношение на държавата или общината не течала и не можело да се придобиват по давност имоти държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ЗС с ДВ бр.33 от 1996г. в сила от 01.06.1996г. давността била изключена като придобивен способ само за вещите, които били публична държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС от ДВ бр.33 от 1996г., давностния срок започвал да тече от 01.06.1996г. десетгодишния срок на недобросъвестно владение изтичал на 31.05.2006г. На тази дата обаче, теченето на давностния срок било спряно с §1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането теченето на давностния срок било продължено до 31.12.2022г. Следователно вещното право върху имот частна държавна или общинска собственост не можело да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като дори да се предположи, че теченето на давностния срок е започнало на 01.06.1996г., то било спряно в последния ден от срока – 31.05.2006г. с §1 ДР ЗС за определен период от време, който към настоящия момент бил удължен до 31.12.2022г. С оглед изложеното в исковата молба, ответната Община счита, че искът е процесуално недопустим и неоснователен и моли да бъде оставен без разглеждане. Ответната Община в отговора на исковата молба заявява, че не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, като представя моли съда да приеме следните писмени доказателства: Заповед № ОД-32/17.06.2008г. на Директора на ОД“ЗГ“-Сливен, Приложение № 1 към раздел първи т.1 от Протоколно решение 2НЗ от 31.07.2008г., Заповед № ОД-48/23.09.2008г. на Директора на ОД“ЗГ“-Сливен. Моли съда да му даде възможност да ангажира доказателства за твърдените в отговора на исковата молба факти и предприемане на съответните процесуални действия, както и моли съда да му даде възможност да вземе становище и ангажиране на доказателства при посочване и представяне на нови доказателства, твърдения на ищците и направените от тях нови доказателствени искания.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 21/21.07.2020г. издадено от Кметство – с. Радево, общ. Нова Загора на П.В.П. б.ж. на с.Радево, общ.Нова Загора, починал на 08.08.1950г., същият е оставил за свои наследници: 1. П.Г.П.- съпруга, починала на 20.10.19883г., 2. М.П.В. – син, починал на 06.04.1995г.; 2.1.. Д.М.П., ЕГН 4

*** – син на М.П.В.; 3. М.П.В. – син, починал на 20.09.1965г.,3.1 П.Д.М. с ЕГН *** – дъщеря; 4. М.П.В. – син, починал на 15.12.1983г., 4.1.П.М.П. – син на М.П.В., починал на 02.10.1996г., 4.1.1. Е.П.М.,с ЕГН *** – дъщеря на П.М.П., 4.1.2. М.П.М., с ЕГН *** – син на П.М.П.; 5. М.П.Д. - дъщеря, починала на 08.02.2000г., 5.1.