Решение № 12 от 08.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Казанлък, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510100949 по описа за 2024 година

Предявени са седем осъдителни искове за заплащане на трудово възнаграждение, за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, за заплащане на обезщетение за срок на предизвестие с пр. осн. чл.

221, ал.1, чл.224, ал.1, чл.242, чл.270 от Кодекса на труда.

Ищецът И. М. Г., с ЕГН ********** от с. ***** моли съда да постанови решение, с което да осъди „П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя О.И.И. да му заплати 1300 лв. трудово възнаграждение /нетен размер/ за м. ноември 2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.12.2023 год. до окончателното й плащане; 1136,87 лв. трудово възнаграждение / нетен размер / за м. декември 2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.01.2024 год. до окончателното й плащане; 634,70 лв. трудово възнаграждение / нетен размер / за м. януари 2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.02.2024 год. до окончателното й плащане; 1300 лв. трудово възнаграждение / нетен размер / за м. февруари 2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.03.2024 год. до окончателното й плащане; 1179,67 лв. трудово възнаграждение / нетен размер / за м. март 2024 год., ведно със законната лихва върху тази с у м а от 10.04.2024 год., когато е прекратен трудовия договор до окончателното й плащане; 1675,30 лева, представляваща 1 обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 276,41 лв., представляващи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 4 дни неползван платен годишен отпуск за календарната 2024 г.

Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски по настоящото дело за адв. възнаграждение в размер на 1050 лева.

Посочва банкова сметка, по която да бъдат платени присъдените суми:

***** в „Т.б.“ АД.

Твърди, че работил по произтичащо от трудов договор № 92 от 08.03.2023 год. трудово правоотношение при ответното дружество на длъжност „Оператор металорежещи машини с ЦПУ“ с договорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 1675,30 лв.

От месец ноември 2023 год. не му е изплащано трудовото възнаграждение от работодателя, въпреки, че работил на пълен работен ден до преустановяване на работата в дружеството.

На 10.04.2024 год. изпратил на електронната поща на дружеството до ответника заявление за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ - поради забавяне изплащането на трудовите възнаграждения като поискал да му бъде издадена заповед за прекратяване на трудовия договор. На същия ден ответникът издал Заповед № 2024-1 за прекратяване на трудовия договор, считано от 10.04.2024 г., на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, в която посочил да му се изплати обезщетение по чл.221 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

Твърди, че не му е изплатено трудовото му възнаграждение за месеците ноември и декември 2023 год. и януари, февруари и март 2024 г., както и обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 4 дни неползван платен отпуск. За посочения период размерът на чистата сума за получаване възлиза на 5551,24 лева, като по месеци трудовото възнаграждение е в размер, както следва: за м. ноември 2023 г. - 1300 лева, за м. декември 2023 год. - 1136,87 лева, за м. януари 2024 год. - 634,70 лв., за м. февруари 2024 г. - 1300 лева и за м. март 2024 г. - 1179,67 лева. Приспаднати са дните, в които е бил в отпуск по болест през м. декември 2023 г. и м. януари 2024 г.

2

Дължимите данък и осигурителни вноски за този период са задължение на работодателя.

В чл. 5.3 от трудовия договор е уговорено, че трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно до последно число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение по банкова сметка на работника, като след таза дата ответното дружество изпада в забава и дължи законна лихва до изплащане на възнаграждението. Съгласно чл.221 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, работодателят дължи на работника обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, т.е. сума в размер на 1 675,30 лева.

Ответникът „П." ООД, ЕИК *****, не подава отговор на исковата молба, не взема становище по предявените искове.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

На 08.03.2023 година ищецът в качеството на работник и ответникът в качеството на работодател са сключили трудов договор № 92 от 08.03.2023 год., за заемане считано от 08.03.2023 година на длъжността „Оператор металорежещи машини с ЦПУ“ с договорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 1675,30 лв., допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % върху основното месечно възнаграждение. Договорът е сключен за 8 часов работен ден, срок – за неопределено време. В чл. 5.3 от трудовия договор е уговорено, че трудовото възнаграждение /основно и допълнително/ се изплаща ежемесечно до последно число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение по банкова сметка на работника, като след таза дата ответното дружество изпада в забава и дължи законна лихва до изплащане на възнаграждението.

Видно от представената Заповед № 2024-1/10.04.2024 година издадена от ответника „П.“ ООД трудовият договор с И. Г. е прекратен считано от 10.04.2024 г., на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ във връзка с подадена от работника молба. В издадената заповед ответникът е посочил на И. Г. да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в случай, че се дължи такова и обезщетение по чл.221 от КТ в размер на едно брутно трудово 3 възнаграждение.

По искане на ответника съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза за установяване на размера на неплатените на ищеца възнаграждения, лихви за забава и обезщетения във връзка с трудовото правоотношение. Допуснатата експертиза е заличена като доказателствено средство поради отказ на работодателя да предостави достъп на вещото лице до счетоводството на дружеството и ведомостите за работни заплати и невнасянето на депозита за извършването й от ответника.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Исковете са основателни и доказани е следва да бъдат уважени изцяло.

Между ищеца и ответника съществува валидно трудово правоотношение, по което ищецът в качеството си на работник е изпълнявал поетите с трудовия договор задължения, но ответникът в качеството си на работодател не е заплатил на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2023 год. и месеците януари, февруари и март 2024 г., както и обезщетенията по чл.221 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен отпуск възникнали като задължение във връзка с извършеното със Заповед № 2024-1/10.04.2024 година прекратяване на трудовото правоотношение.

Доколкото ответникът не оспори по основание и размер претенциите на ищеца и създаде пречки да бъдат събрани доказателства за съществени за спора факти и обстоятелства, съдът намира за установено, че работодателят дължи и не е изплатил на ищеца сумата 1300 лв. трудово възнаграждение /нетен размер/ за м. ноември 2023 год. и законната лихва върху тази сума от 31.12.2023 год. до окончателното й плащане; 1136,87 лв. трудово възнаграждение / нетен размер / за м. декември 2023 год. и законната лихва върху тази сума от 31.01.2024 год. до окончателното й плащане; 634,70 лв. трудово възнаграждение / нетен размер / за м. януари 2024 год. и законната лихва върху тази сума от 29.02.2024 год. до окончателното й плащане; 1300 лв. трудово възнаграждение / нетен размер/ за м. февруари 2024 год. и законната лихва върху тази сума от 31.03.2024 год. до окончателното й плащане; 1179,67 лв. трудово възнаграждение /нетен размер / за м. март 2024 год. и законната лихва върху тази сума от 30.04.2024 год. до окончателното й плащане; 1675,30 4 лева, представляващи обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и законната лихва върху тази сума, считано от датата на поканата /подаване на исковата молба -18.04.2024 г./ до окончателното й изплащане; 276,41 лв., представляващи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 4 дни неползван платен годишен отпуск за календарната 2024 г.

Разноските направени от ищцата възлизат на 1050лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът няма направени по делото разноски.

Ответникът следва да заплати на Районен съд-Казанлък държавна такса в размер на 370,01 лв. за уважените седем осъдителни иска.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя О.И.И. да заплати на И. М. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***** във връзка с възникналото по трудов договор № 92 от 08.03.2023 год. и прекратено със Заповед № 20241/10.04.2024 година трудово правоотношение сумите:

- 1300 лв. трудово възнаграждение /нетен размер/ за м. ноември 2023 год. и законната лихва върху тази сума от 31.12.2023 год. до окончателното й плащане;

- 1136,87 лв. трудово възнаграждение / нетен размер / за м. декември 2023 год. и законната лихва върху тази сума от 31.01.2024 год. до окончателното й плащане;

- 634,70 лв. трудово възнаграждение / нетен размер / за м. януари 2024 год. и законната лихва върху тази сума от 29.02.2024 год. до окончателното й плащане;

- 1300 лв. трудово възнаграждение / нетен размер/ за м. февруари 2024 год. и законната лихва върху тази сума от 31.03.2024 год. до окончателното й плащане;

- 1179,67 лв. трудово възнаграждение /нетен размер / за м. март 2024 год.

5 и законната лихва върху тази сума от 30.04.2024 год. до окончателното й плащане;

- 1675,30 лева, представляващи обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2024 г. до окончателното й изплащане;

- 276,41 лв., представляващи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 4 дни неползван платен годишен отпуск за календарната 2024 г.

- 1050 лева, представляващи разноски за адв. възнаграждение.

ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат платени по банкова сметка, по следната банкова сметка с титуляр И. М. Г. : ***** в „Т.б.“ АД.

ОСЪЖДА „П.“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя О.И.И. да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД – Казанлък сумата 370,01 лв. /триста и седемдесет лева и 01 ст./ държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 6