Решение № 369 от 16.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Велико Търново, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234100100919 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от К. Г. Т. срещу Районен съд – Свищов иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. В исковата си молба ищецът развива съображения, че е подал искова молба пред Районен съд – Котел, по която е образувано гр.д. № 647/2022 година на 21.11.2022 година, което е висящо пред Районен съд – Свищов под гр.д. № 684/2023 година, като по делото не е проведено нито едно съдебно заседание. Отделно от това посочва, че многократно е подавал заявления за предоставяне на електронен достъп по делото в ЕПЕП, но такъв не му е предоставян въобще. Твърди, че в резултат на неразумната продължителност на производството е претърпял и продължава да търпи болки и страдания, които са дали отражение на неговото физическо, интелектуално, духовно, и здравословно състояние.

Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъда осъден да му заплати сумата в размер на 33 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са последица от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 684/2023 на Районен съд - Свищов, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2023 година до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Развити са съображения за неоснователност на предявения иск, доколкото производството пред 1

Районен съд – Свищов се е развило в рамките на 12 календарни дни, след което делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа предявения иск и не са допуснати никакви процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в срок, съобразно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, участващ в производството на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, заема становище за неоснователност на заявената искова претенция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по делото и от служебно извършена от настоящия съдебен състав справка в ЕИСС, производството по гр.д. № 684/2023 година на Районен съд Свищов е образувано по подадена на 21.11.2022 година искова молба от К. Г. Т. срещу „Централна Кооперативна Банка“ АД – град София. Последната е подадена в Районен съд – Котел, където е образувано гр.д. № 647/2022 година. С разпореждане от 25.11.2022 година на определения съдия-докладчик подадената искова молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, а въз основа на разпореждане от 29.11.2022 година препис от исковата молба е изпратен на насрещната страна за изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК. На 21.12.2022 година след преразпределение на делото на друг съдия –докладчик исковата молба е оставена отново без движение, с даване на конкретни указания към ищеца. След постъпване на отговор на исковата молба, в който се съдържа възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд - Котел, с разпореждане от 10.01.2023 година на ищеца е указано да заяви коя местна подсъдност избира – общата по чл. 108, ал. 1 ГПК или специалната по чл. 115 ГПК. С молба от същата дата ищецът е посочил, че избира специалната местна подсъдност по чл. 115 ГПК, поради което с определение от 11.01.2023 година производството по гр.д. № 647/2022 година на Районен съд – Котел е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Елена, като е предоставена на страните възможност за обжалването му. След влизане в сила на последното делото е изпратено в Районен съд – Елена, където е постъпило на 15.02.2023 година и е образувано гр.д. № 53/2023 година. След отвод на двамата съдии от състава на този съд, с определение от 17.02.2023 година делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. В Окръжен съд – Велико Търново делото постъпва на 22.03.2023 година, образувано е В.ч.гр.д. № 148/2023 година и с Определение от 01.03.2023 година е изпратено за разглеждане от Районен съд – Павликени, където постъпва на 09.03.2023 година и е образувано под № 171/2023 година. С разпореждане от 22.03.2023 година 2 определеният съдия-докладчик оставя без движение исковата молба, като дава на ищеца конкретни указания в какво се състои нередовността на същата, като след подаване на молба от ищеца, съдът е констатирал, че указанията не са изпълнени надлежно и с разпореждане от 12.04.2023 година исковата молба е оставена повторно без движение, а с разпореждане от 18.04.2023 година съдебният състав е разпоредил препис от постъпилата уточняваща молба и приложенията към нея да се връчат на ответника за становище в двуседмичен срок. След изтичането на последния с определение от 16.05.2023 година делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.07.2023 година, на което поради представен болничен лист и направено искане от страна на ищеца, не е даден ход на делото и същото е отложено за 21.09.2023 година. С молба от 12.07.2023 година и приложени към нея писмени доказателства ищецът е изразил съмнение в безпристрастността на съдебния състав, поради което с определение от 13.07.2023 година съдията-докладчик по делото се е отвел. Делото е преразпределено на друг съдия–докладчик на същия ден, който отново на 13.07.2023 година се е отвел от разглеждане на делото. След преразпределение на същото с определение от 17.07.2023 година определеният съдия-докладчик се е отвел от разглеждане на делото, доколкото в подадена от ищеца молба е изложил съображения за отвеждане от разглеждане на делото на всички магистрати от състава на Районен съд – Павликени, прекратил е производството по гр.д. № 171/2023 година по описа на същия и е изпратил делото на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд за разглеждането му. След постъпването му на 20.07.2023 година е образувано В.ч.гр.д. № 564/2023 година на ВТОС и с определение от 25.07.2023 година делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Горна Оряховица, където е постъпило на 04.08.2023 година и е образувано под № 1622/2023 година. В период от един месец всички съдии от състава на ГОРС са се отвели от разглеждане на делото и последното отново е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд за разглеждането му. По образуваното на 12.09.2023 година В.ч.гр.д. № 689/2023 година на ВТОС с определение от 14.09.2023 година е определен Районен съд – Свищов за разглеждане на делото, но поради подадена на 29.09.2023 година от ищеца, преди изпращането му на СвРС, молба с правно основание чл. 255 ГПК, делото е изпратено на ВТАС, където е образувано В.ч.гр.д. № 446/2023 година и с определение от 06.10.2023 година молбата е оставена без уважение. Делото е постъпило в Районен съд – Свищов на 13.10.2023 година и е образувано под №684/2023 година. Определеният на принципна на случайното разпределение съдия-докладчик се е отвел от разглеждането му с мотива, че гр.д. № 685/2023 година на Районен съд – Свищов е образувано по искова молба, по която се твърди наличието на забавяне по гр.д. № 684/2023 година и която към настоящия момент след изпращането й на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ подлежи на разглеждане в настоящото производство. На същото основание с определения от 3 една и съща дата – 20.10.2023 година, останалите трима съдии от състава на СвРС са се отвели от разглеждане на делото и с определение от 23.10.2032 година делото е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд за разглеждането му, а в последствие последното е изпратено на Районен съд – Велико Търново, където е приключило с Решение от 06.03.2024 година, влязло в законна сила на 27.02.2025 година.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 684/2023 на Районен съд - Свищов, в разумен срок съгласно чл.

6, § 1 ЕКЗПЧОС. Същият е процесуално допустим, доколкото към датата на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело – 13.10.2023 година, гр.д.

№684/2023 на Районен съд - Свищов е било висящо, респективно - провеждането на административната процедура пред ИВСС не е предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

За уважаването на така предявения иск, в тежест на ищеца, в условията на пълно и главно доказване, е да установи, че е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. както и размера на същите. От своя страна преценката за спазване на разумния срок за разглеждане и решаване на производството се основава на примерно изброените критерии в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, които са легално въведени стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ - общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведените на страните и техните процесуални представители, включително търсещата обезщетение страна, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. По иск с правно основание чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата се представлява от един или от повече съдебни органи, в които делото е разглеждано, като е без значение, в кой от тях се сочи да е осъществено забавянето.

Доколкото в настоящия случай производството по настоящото дело е образувано преди приключване на това, по което се твърди, че е нарушен разумния срок за разглеждане и решаване, за критерия „обща продължителност“ следва да се вземе предвид периодът от образуването му до датата на предявяване на настоящият иск, като настъпилите след това факти, които са от значение за спорното право, се вземат предвид от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, ако са наведени от страните и за тяхното установяване са представени съответните 4 доказателства. Ето защо и при съобразяване с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се произнесе въз основа на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, както и тези наведени от страните след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, но няма задължение да извършва проверка дали висящността на делото продължава, нито служебно да събира доказателства в тази насока. В тази насока е и разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството, т.е. при настъпването на допълнителните вреди за ищеца след подаване на исковата молба, последният има право на нов иск. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че доколкото след подаване на исковата молба не са наведени твърдения за настъпването на нови факти от значение за спорното право, следва да бъде извършена преценка за продължителността на разглеждане на гр.д. № 684/2023 година на Районен съд - Свищов в периода от образуване на производството – 21.11.2022 година, до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 13.10.2023 година, т.е. период от 10 месеца и 22 дни.