Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 187 от 09.11.2026, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
617/2026
Подписан
09.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. гр.Мадан, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100617 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „КРЕДИТ И.” АД против Е. Б. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 359.03 евро главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№*, ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че ищецът „КРЕДИТ И.” АД, с ЕИК ********* е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3 а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ). Основната дейност на "КРЕДИТ И." АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). С оглед изложеното Е. Б.

Ч. е кандидатствал/а за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, oдобрена от 1 управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Е. Б. Ч. данни, служител на ищцовото дружество се е свързал с нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от нас при условията на дружеството, кредит в размер на 409.03 евро (800.00 лева). След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ И.” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № * и желаната сума му/й е била преведена чрез системата Е-pay и получена от същия/същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от Е. Б. Ч. лична карта. В ИМ се сочи, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с Е. Б. Ч., който/която лично е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящият случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). В настоящия случай представяме договора, сключен между страните, в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на доверителите ми, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено 2 словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ.

Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл. 180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В ИМ се сочи, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него email адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ И.”, е поело задължение да предостави на

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 17.01.2026, 17.02.2026, 17.03.2026, 17.04.2026, 17.05.2026, 17.06.2026, 17.07.2026,

17.08.2026, 17.09.2026. Кредитополучателят е погасил част от вноската с падеж 17.01.2026. Общо платената сума е в размер на 50.00 евро. Към дата 23.04.2026г.Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 17.01.2026, 17.02.2026, 17.03.2026, 17.04.2026. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Е. Б. Ч.не е осъществил/а никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост.

Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски. На 04.05.2026г. ищецът подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС П. е образувал ч.гр. дело * и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ, с който не оспорва, че е сключила договор за потребителски кредит „Екстра“ № * и че по договора е получена сума. Не оспорва и че към настоящия момент има непогасено задължение. След възникването на финансовите й затруднения била извършила плащане в размер на 50 евро, което моли да бъде отчетено при определяне на действително дължимата сума. В момента работила по трудов договор и желае задължението й да бъде уредено доброволно и по възможност да бъде погасено. В същото време не може да приеме без проверка размера на всички претендирани от ищеца суми, поспециално 3 претендираните разноски. В исковата молба е посочена цена на иска 359,03 евро, както и разноски в размер на 410,86 евро за заповедното производство и още 410,86 евро като разноски по настоящото производство. Моли съдът да провери по основание и размер всяка претендирана сума и да не присъжда разноски, които не са доказани като действително направени, дължими и съразмерни. Изразява желание за доброволно погасяване на действително дължимото задължение и възможността за доброволно уреждане на спора.

Моли да бъде постановено решение съобразно действително доказаните по делото вземания и разноски.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Рег.№ * по ч. гр.д. № * по описа на РС П. е разпоредено длъжникът Е. Б. Ч.

ЕГН: **********, настоящ адрес *, да заплати на кредитора К. И.

ЕИК: *********, настоящ адрес гр. София, УЛ.ЛЪВСКИ РИД 3, ап.2, общ.

Столична, обл. София (столица), сумите: 409,03 евро (четиристотин и девет евро и 03 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 29.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 11,07 евро (единадесет евро и 07 цента), представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2026 г. до 30.04.2026 г., 5,69 евро (пет евро и 69 цента), представляваща законна лихва за периода от 18.01.2026 г. до 30.04.2026 г.

В законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, като съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечен срок от съобщението. Настоящият иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е процесуално допустим.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че между „КРЕДИТ И.” АД и Е. Б. Ч. е сключен Договор за потребителски кредит «Екстра» № *. Като доказателство по делото е прието заверено копие от процесния договор за потребителски кредит, от което е видно, че сключеният договор между страните е със следните условия: Размер на кредита - 800 лева; Годишен процент на разходите - ГПР: 49,7 %; Фиксиран лихвен процент: 3,60 %, срок на кредита 9 месеца, платим на 9 месечни погасителни вноски.

Съгласно чл. 5.3. от договора за кредит: „ В срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита със срок на валидност до една година от датата на сключване на договора.“

В чл. 7.1 от договора е посочено, че: „В случай че

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ не представи на КРЕДИТОРА гаранция по кредита по чл. 4, ал. 6 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, ДРУЖЕСТВОТО може да начисли неустойка в размер на 588. “

4

В погасителния план към процесния договор за кредит също е предвидена неустойка в общ размер за срока на договора на 588 лева. Като доказателство по делото е представена и разписка за извършено плащане от първоначалния ответник в полза на първоначалния ищец в размер на 800 лева.

Представени са и Общи условия към процесния договор.

В исковата молба се сочи, че заплатената от ищеца сума по процесния договор е в размер от 50 евро, което изявление съдът кредитира като признание на неизгоден за страната факт по реда на чл. 175 от ГПК, съответстващ на предтсавеното от ответника платежно нареждане за посочената сума, извършено на 28.04.2026 г.