Определение № 166 от 20.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503370 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано e по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *** чрез юрисконсулт Б. Д. против Определение №13361/17.10.2025 г., постановено по гр. дело № 7985/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, с вх. №64832 от 10.06.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение №2770/04.06.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да намали присъдените в тежест на жалбоподателя разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна С. Н. Я. чрез адв. С. Н..

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

С Решение №2770/04.06.2025 г., постановено по гр. дело № 7985/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр.с. е признато за установено в отношенията между страните, че С. Н. Я., с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 13209,34 лева главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-19450556/29.07.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и С. Н.

Я., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.02.2024 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете за главница за разликата над 13209,34 лв. до пълния претендиран размер от 15243,36 лв.; договорна лихва за сумата от 6919,02 лева – за периода от 01.01.2023г. – 15.02.2024 г. и обезщетение за забава върху главницата за сумата от 2090,59 лева – за периода 02.01.2023г. – 27.02.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1886/28.02.2024г. по ч.гр.д.№3642/2024 г. по описа на РС-Пловдив, XI гр.с.

В мотивите си съдът е приел процесния договор за кредит за недействителен на основание чл.22, вр.с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като е изложил подробни съображения в тази насока и е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид отхвърляне на част от исковете, с решението РС-Пловдив е осъдил ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на ответника С. Н. Я. разноски в общ размер на 728,56 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство. Съдът е приел за основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е посочил, че след като е съобразил фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и извършените процесуални действия дължимото адвокатско възнаграждение за исковото производство следва да бъде намалено на 1000 лева /от претендирани от ответника 1400 лв./, а за заповедното производство на 600 лева /от претендирани от ответника 1200 лв./.

С молба от 10.06.2024 г. по реда на чл.248 ГПК „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е отправила искане за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, като се отмени решението, в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски за заповедното производство, а в условията на евентуалност да се намалят същите до размер от 50 лв., както и да се намали размерът на присъдените разноски за исковото производство. С обжалваното определените РС-Пловдив е оставил молбата без уважение.

Въззивният съд, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за частично основателна, като мотивите за този извод са следните:

В случая пред първата инстанция е направено искане от ответника за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 1400 лв. и за заповедното производство в размер на 1200 лв. Представен е на л.69 от гр. дело № 7985/2024 г. на РС-Пловдив договор за правна защита и съдействие, сключен от ответника и адв. С. Н., с който е договорено за исковото производство адвокатско възнаграждение от 1400 лв., което е заплатено в брой, като вписването в договора за извършеното 2 плащане е достатъчно и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Представен е на л.32 от ч.гр.д. №3642/2024 г. на РС-Пловдив договор за правна защита и съдействие, сключен от ответника и адв. С. Н., с който е договорено за заповедното производство адвокатско възнаграждение от 1200 лв., което е заплатено в брой, като вписването в договора за извършеното плащане е достатъчно и има характера на разписка.

В конкретния случай няма спор, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено от ищеца още с исковата молба, както и с молба от 20.01.2025 г., депозирана преди провеждането на откритото съдебно заседание по делото на 03.02.2025 г. Същото е направено своевременно, поради което следва да се приеме, че правото на ищеца да оспорва размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, е упражнено надлежно.

По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство:

По направеното възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определяне на размера на адвокатското възнаграждението за защита в заповедното производство, изчерпваща се с депозиране на възражение по чл.

414 ГПК, съдът съобразява разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, актуалната съдебна практика на ВКС (напр. Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК), разпоредбите на чл. 26 – чл. 27 НЗПП, като приема, че в случая липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на производството, доколкото са претендирани вземания по договор за паричен заем, предявени по реда на силно формализираното заповедно производство. В заповедното производство упълномощеният представител на длъжника е извършил едно единствено процесуално действие-подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от ГПК изисква единствено подаване на възражение, като не се изисква каквото и да било обосноваване на същото, освен в хипотезата на чл. 414а от ГПК /частично или пълно изпълнение на задължението си по заповедта/, какъвто не е настоящия случай. Касае се за типично бланкова форма на възражението по чл. 414 от ГПК, която не само се връчва лично на длъжника като приложение към издадената заповед за изпълнение, а самото й съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и дава възможност длъжникът лично и без особени затруднения да се ориентира и да го попълни без всякаква помощ като всъщност се попълват личните му данни, номера на делото и се полага подпис. При отчитане на посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика и разпоредбите на закона, предвид, че разписаното в Наредба № 1/2004 г. не е задължително за съда при произнасянето по отговорността за разноските, съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК за 3 основателно и определя възнаграждение за депозиране на възражение по чл.

414 ГПК от името и за сметка на длъжника С. Н. Я. в размер на 50 лева.

Същото следва да бъде редуцирано на 22,77 лв. съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в исковото производство:

В установената практика на ВКС преценката за фактическа и правна сложност на делото се основава на обективни критерии, което налага водещо да се съобразяват процесуалните факти и данни по самото дело. Критерият, установен в практиката на ВКС по прилагането на чл.78, ал.5 ГПК е комплексен. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78,ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд (опр.№ 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, К, І т. о.,опр.№ 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о.,опр. № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., опр.№ 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т. о опр. №1640/2024г по ч гр.д № 3549/2023г на Трето г.о на ВКС. и др). Съгласно опр.№3408 от 03.07.2024г по ч.гр.д №1606/2024г, III г.о., наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл.36 ЗА/. Установената практика на ВКС съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ разбиране за връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати.

Съдът има правомощието да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение при нарушена пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. При нарушена пропорционалност, във всеки конкретен случай се съобразява нейната степен. В този смисъл е опр.№213 от 20.01.2025 г. по ч.гр.д №4424/2024г, III г.о.

Настоящият състав намира, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 1000 лв. е неоснователно. Както се посочи, в съобразителната част на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 4

6/2012 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Ако в резултат на тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В конкретния случай предоставената адвокатска услуга в първоинстанционното производство се изразява в изготвяне и подаване на отговор на искова молба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност, като аргументацията е подробна. Процесуалните действия, извършени от упълномощения адвокат Н., включват и подаване на писмено становище преди насроченото открито съдебно заседание. В случая са били разгледани три обективно кумулативно съединени искове с обща цена от 24 252,97 лв., като само първият иск е бил уважен частично. Предвид обема и съдържанието на предоставената адвокатска услуга, като отчита и защитавания материален интерес в общ размер на 24 252,97 лв., съставът на въззивния намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение от 1000 лв. не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявано. Предвид което са неоснователни доводите в тази насока на жалбоподателя в частната жалба. При прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал.