Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1500 от 30.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1978/2020
Вид
Определение № 1500
Подписан
30.09.2020
Състав
Костадин Божидаров Иванов, Виолета Константинова Шипоклиева, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1500

30.09.2020 г.

Окръжен съд – Пловдив

Град Пловдив

IX състав

На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Виолета К. Шипоклиева

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20205300501978 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЮБЦ“ ЕАД с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, чрез адв. В. Г., против Разпореждане № 58801 от 11.08.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 8534 / 2020 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението с вх. № 41309/16.01.2020 г. по описа на РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр.

............., бул. „................“ № ....

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, като се отправя молба за неговата отмяна и произнасяне на съда по същество.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на подадено от „ЮБЦ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по 1 чл. 410 ГПК срещу длъжника А. С. Б. за вземане, произтичащо от сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна копания“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщитела услуга с клиентски номер ........................ от дата ..............., и обективирано в 4 бр. фактури. За да обоснове качеството си кредитор, заявителят се е позовал на два договора за цесия, по последния от които същия бил цесионер.

С разпореждане № 51447 от 17.07.2020 г., постановено по горепосоченото частно гр. дело, заповедният съд е оставил заявлението без движение и е указал на заявителя да представи заверен препис от посочените в заявлението фактури и договорите за цесия в тридневен срок от получаване на съобщението, като е указал и последиците от неизпълнение на разпореждането.

С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е констатирал, че горепосочената нередовност не е отстранена в указания срок, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК е отхвърлил заявлението.

Предвид горното следва да се отбележи, че по правило заявителят не е длъжен да представя доказателства към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за установяване на вземането си, доколкото целта на производството е да се провери дали вземането е спорно, или не. В този смисъл непредставянето на посочените фактури, не е нередовност на заявлението по смисъла чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК и не е основание за неговото отхвърляне.

С изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) се предвиди, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи договора и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Целта на въведеното изискване е да се осигури възможност на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор, съответно за наличие на обоснована вероятност за това. В настоящия случай претендираните вземания произтичат от потребителски договор, прехвърлени на заявителя с договор за цесия. В чл. 410 от ГПК действително не се съдържа изрично задължение за заявителя да представи договора за цесия или приложенията към него, но последното се предполага с оглед нуждата да се установи действителната материалноправна легитимация на кредитора по представения потребителски договор за предоставяне на далекосъобщитела услуга с клиентски номер 15665791001 от дата 07.03.2017 г.

Допълнително следва да се отбележи, че нередовност, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, също така се явява и непредставянето със заявлението по чл. 410 от ГПК на общите условия към потребителския договор, когато той е сключен при приложението на такива.

Видно от материалите по ч. гр. дело № 8534 / 2020 г. по описа на РС – Пловдив, процесния потребителски договор е сключен при приложението на 2 общи условия, екземпляр от които е връчен на длъжника, но копия от същите не е приложено към заявлението. Следователно последното се явява нередовно и на още едно основание.

По изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а атакуваното разпореждане, като правилно ще се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 58801 от 11.08.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 8534 / 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3