Решение № 597 от 27.11.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. K., 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р. Г. Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100380 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.266, във вр. с чл.258 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е вписан в списъка на експертите към Окръжен съд С. като автотехнически експерт в продължение на повече от 15 години.

Ответникът бил основна структурна единица на МВР, с отделен статут и съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР е юридическо лице. Бил назначен като вещо лице по Досъдебно производство -*** зм ***г. по описа на ОД на МВР.

Досъдебно производство - *** зм ***г. било прекратено от РП-С. и архивирано. Отношенията му като вещо лице с ответника намирала приложение Наредба №2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Механизъм, по който принципно протичали взаимоотношенията му с ответника, когато го ангажирали като в.л. по конкретно пътно-транспортно произшествие чрез телефонно обаждане, разследващ полицай го известявал и ангажирал да посети настъпило ПТП, след което с личен или служебен транспорт го посещавал и участвал в оглед, след което се завръщал; най- често в следващ ден, разследващият полицай по телефона го призовавал и той го посещавал на работното му място - в индустриалната зона на града, за да му съдейства да довърши изготвянето на протокол за оглед, като ако има посетители, неопределено време го изчаквал, докато тече иначе служебното за него и лично за ищеца време; -в друг ден, пак по телефон бил призоваван, в удобно за разследващия полицай време, посещавал го за връчване на постановление за назначаване на АТЕ, след това обсъждали въпросите, а след изготвяне на АТЕ и в удобно за разследващия полицай време му предоставял АТЕ, заедно със задължителната по чл.23, ал.2 1 и чл.24, ал.2 от Наредбата и чл.43, ал.5 от ЗДЦФЛ, справка-декларация подробен отчет на работата по: дати, дейности и времетраенето им; крайна сума за изплащане, след което разяснявал съдържанието на АТЕ. На основание справката декларация, разследващият полицай изготвял постановление за определяне на възнаграждение, въз основа на което в счетоводството на ОД издавал фактура. Стриктно спазвал Наредбата. От известно време ответникът тенденциозно прилагал предоставеното му по Наредбата право за коригиране сумата, посочена в справка-декларация и напълно неоснователно оспорвал дейности, ефективно извършени по възложените експертизи, без които действия АТЕ-зи не биха били факт в своята завършена цялост. В случая ответникът отказвал да заплати стойността за реално положения труд по досъдебно производство -*** зм ***г. по описа на ОД на МВР като с ново постановление за определяне на възнаграждение разследващият полицай намалил възнаграждението му от 525.46 лв. на 500 лв. с мотиви, че някои от дейностите посочени в Справка декларация според Наредбата били несъстоятелни: действия „получаване" и "предоставяне" на материалите, …не били включени между изброените в Наредбата...и не можели да бъдат заплатени..."; ... "известяване", "връщане“ … - и „.. участие в изготвяне на протокол за оглед", защото това било действие на разследващия...". Според юридическо тълкуване на чл.29 от Наредбата всеки възложител имал право да намали възнаграждението, с конкретни мотиви.

Счита, че в случая ответникът без основание упражнил формално право.

Съгласно чл.19 от Наредбата „Вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи.“ Въпреки, че дейностите, които разследващият полицай отказвал да заплати, не били отразени конкретно в чл.19, те напълно основателно се вписвали в смисъла на предвиденото от законодателя като необходими, защото изготвянето и предоставянето на АТЕ се случвало поради отзоваването му на указанията на разследващия полицай: да посети и се върне от оглед; съдействал в писмено оформяне протокол за оглед, което било по негова инициатива;-получавал постановление за назначаване на АТЕ, а отделно и да я предаде. Такива безспорно извършени дейности следвало да се възмездяват, защото са били фактически разход на време за в.л., което е призовавано и се е отзовавало, а не разследващия полицай да го е "телепортирал". От дейностите изброени в приложената справката-декларация било и "посещение" мястото на ПТП, което разследващият полицай не оспорвал в Постановлението, а "връщане" от мястото на ПТП се оспорвало като разход на време, още повече въпросното ПТП било извън града. В периоди, през които относно визираните дейности не са настъпвали изменения в Наредбата, те били заплащани от ОД МВР С., без оспорване. Не професионално отношение на ответника било и драстичното разминаване сумарната стойност на оспорвани в Постановлението дейности с удържаната сума от 25.46 лв. при определяне възнаграждение 500лв. Ответникът пряко признавал, че коментираните дейности са факт, след като основателно преценил, че не е налично никакво основание, в случая по чл. 313 НК да сезира държавното обвинение, каквото служебно бил длъжен незабавно да стори. С писмена молба от ***. поискал преразглеждане, на която получил писмен отказ поради неоснователността й.

2

Това го мотивирало и след сигнализиране Прокуратурата, получил отговор за търсене правата си по ГПК. Ответникът не изпълнил разпорежданията на прокуратурата при определянето на възнаграждението, че злоупотребил с материални права и ползвал процедура за определяне на възнаграждението му по методика противоречаща на Наредба №2 за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Областна Дирекция на МВР С., с ЕИК:*** и адрес гр.С., ***, да му заплати сумата от общо 525.46 лв. посочена в подадената справка декларация, която сума представлява реално дължимата цена на възнаграждението му като вещо лице по възложената от ответника и изготвена автотехническа експертиза по ДП *** зм ***г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира съдебни разноски. В настоящото заседание, ищецът въвежда доводи във връзка с отговора на исковата молба, че ответникът не е изпълнил разпорежданията на прокуратурата, при определянето на възнаграждението, че е злоупотребил с материални права и че ответникът ползва процедура за определяне на възнаграждението му по методика противоречаща на Наредба №2 за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. С постановление от *** г. по Досъдебно производство №*** ЗМ *** г. ищецът бил назначен в качеството му на вещо лице и му било възложено изготвяне на автотехническа експертиза. Експертизата била изготвена като съгласно изискването на Наредба №2 от 29 юни 2015 г. той представил и Справкадекларация, в която било вписано, че за отработеното време следвало да му се заплати сумата от 528.28 лева. Назначилият експертизата разследващ орган, първоначално определил с постановление от 12.04.2019 г. сума за възнаграждение в размер на 525.46 лева. С повторно постановление от 19.04.2019 г. на основание чл.29 от Наредба №2 от 29 юни 2015 г. разследващият е определил нова сума в размер на 500 лева, като се мотивирал за това, съгласно чл.23, ал.1, т.6 от Наредбата – при определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението. Въпреки, че било определено окончателно възнаграждение в размер на 500 лева, ищецът след две и половина години издал фактура №*** г. за сумата от 525.46 лева. Тази фактура на основание чл.8 от Закона за счетоводството му била върната с писмо №*** г., тъй като била с неправилно вписан размера на възнаграждението за изплащане, и му било указано каква следва да бъде сумата. Вместо ищецът да издаде нова фактура за сумата от 500 лева и да я представи пред ОД на МВР - С., той завел настоящото дело. Претендираната от ищеца сума в размер от 525.46 лева била без правно основание. Той определял размера на своето възнаграждение сам, но такава възможност не била предвидена в законовите и подзаконовите разпоредби уреждащи тази материя. Правната уредба на дейността на вещите лица се съдържала в НПК и Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. В НПК били посочени случаите, в които се назначава експертиза, актът, с който се назначава такава в досъдебното производство, а именно постановление, правата и задълженията на вещото 3 лице, случаите, в които вещото лице може да откаже да даде заключение.

Подробна правна регламентация относно определянето на размера на възнаграждението се съдържала и в Наредба №2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Възнаграждението на вещото лице се определяло също с постановление на съответния орган в наказателното производство. Разследващият полицай бил органа, който съгласно Наредбата определял размера на възнаграждението.

Само той имал право да го намали, съответно увеличи, както и да не бъде изплатено никакво възнаграждение, ако заключението не бъде прието – арг. на чл.23, чл.26, чл.27 и чл.29 от Наредбата. В Наредбата било посочено, че заедно с изготвеното писмено заключение се представяла от страна на вещото лице и справка-декларация, но не справката била основание за определяне на размера и изплащане на възнаграждението – арг.чл.23, ал.2 от Наредбата. При положение, че вещото лице не било съгласно с определения размер на възнаграждението, за него съществували способи за защита. Изрично било предвидено, че постановленията на разследващите органи се обжалват по реда предвиден в НПК пред прокурора. При намаляване на претендираното възнаграждение, за вещото лице съществувала възможност да обжалва, от което право ищецът се е възползвал. Такова произнасяне имало и от РП - С. от *** г. Във всички постановления на прокуратурата се отказвало на ищеца да бъде преразгледано определеното възнаграждение т.е. в момента имало едно влязла в сила постановление на разследващия орган, назначил експерта, с което постановление била определена крайната сума за възнаграждение 500 лева. Наредбата определяла и второ кумулативно условие за изплащане на възнаграждението - представяне от вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл.7 от Закона за счетоводството (чл.27, ал.2 от Наредбата).

Такъв валиден документ не бил представен. Не можело да се счита за такъв представената и върната фактура №*** г. за сумата от 525.46 лева. Така вписаната сума не отговаряла на реално и законово определеното му възнаграждение от 500 лева. Моли съда да отхвърли исковата молба като недопустима и недоказана. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните по делото, че ищецът Н. А. С. е вещо лице, вписано в списъка при Окръжен съд-С., раздел „Съдебнооценителнаавтотехническа експертиза“.

С постановление от *** г. за назначаване на експертиза на Х. Л.- старши разследващ полицай при ОД на МВР- гр.С. по ДП №*** зм *** г. по описа на Сектор “ПП“ към ОД на МВР- гр.С. и допълнение към постановление за назначаване на експертиза от *** г., на Н. А. С. е било възложено в качеството му на вещо лице извършването на автотехническа експертиза. В издаденото от разследващия полицай постановление и допълнително постановление изрично са били посочени въпросите, на които вещото лице е следвало да отговори в т.ч. да се изготви мащабна скица на транспортното произшествие. С оглед изпълнение на възложените от разследващият орган задачи, в Допълнение към постановление за назначаване на експертиза от *** г., връчено лично на ищеца на 02.01.2019 г. са били предоставени 4 материалите по досъдебно производство №*** зм *** /описани в т.4 на допълнение към постановление/ и е бил е определен 30 дневен срок за представяне на писмено заключение.