Решение № 110 от 26.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Б. 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело № 20251200900124 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца „К.“ ЕАД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „Г.Б.“ № 6, представлявано от изпълнителния директор Н.Г.С. /по съпруг И./, срещу ответника „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. О-Ш за С., представлявано от управителя В.Г.

В исковата молба се сочи, че с решение Решение № 11/06.02.2023 г., постановено по т.д. № 5/2021 г. по описа на Окръжен съд - Б. е обявена неплатежоспособност по отношение на ответника „Т.П.“ ЕАД с начална дата 01.01.2017 г., също така е открито производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е назначен временен синдик – В. С.. Решение № 11/06.02.2023 г. е публикувано по партидата на дружеството на 08.02.2023 г., от която дата е започнал да тече и срокът за предявяване на вземания на кредитори по чл. 685 от ТЗ. Сочи се, че с молба вх. № 2963/08.03.2023 г. ищецът „К.“ ЕАД предявило свои вземания от „Т.П.“ ЕАД в общ размер на 18 606 582,15 лв. - главница в размер 13 002 418,24 лева и лихва в размер на 5 008 969,19 лв. по договор за заем, сключен на дата 06.04.2016г.

Предявеното от „К.“ ЕАД вземане за главница в размер на 13 002 418,24 1 лева е включено в т. 6 от Списък на приетите вземания на кредиторите на „Т.П.“ ЕАД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ обявен в ТР на 06.04.2023 г.

В законовия 7-дневен срок кредиторът „КТБ“ АД /н./, ЕИК ************, депозира пред Окръжен съд Благоевград възражение вх. № 4901/13.04.2023 г. по чл. 690 от ТЗ против приемането на вземането на „К.“ ЕАД в списъка.

С Определение № 251/09.05.2025 г., обявено в ТР на 12.05.2025 г., съдът по несъстоятелността е уважил възражението на „КТБ“ АД /н./, като е изменил списъка и е изключил вземането на „К.“ ЕАД.

Поради това се сочи, че за ищеца „К.“ ЕАД е налице правен интерес да предяви иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване съществуване на изключеното от Списък на приетите вземания на кредиторите на „Т.П.“ ЕАД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, вземане на „К.“ ЕАД в размер на 13 002 418,24 лева - главница по Договор за заем от 06.04.2016г., сключен с „Т.П.“ ЕАД.

Сочи се, че на 06.04.2016 г. между ищеца „К.“ АД, в качеството на заемодател, и „Т.П.“ ЕАД, в качеството на заемател, е сключен Договор за заем за предоставяне на паричен заем от „К.“ АД в полза на „Т.П.” ЕАД в размер до 16 500 000 лева, при уговорена между страните в чл. 2, ал. 2 от Договора възнаградителна лихва за ползвания заем в размер на 4 % годишно. Съгласно уговореното в Договора „Т.П.” ЕАД се задължава да върне заемната сума в срок до една година от последното усвояване на суми по заема, но не по-късно от 06.10.2017 г.

На 02.06.2016 г. между „К.“ АД и „Т.П.“ ЕАД е сключен Анекс към горепосочения договор за заем от 06.04.2016 г., по силата на който страните се споразумяват за следното: размерът на предоставения от „К.“ АД на „Т.П.” ЕАД заем е увеличен от 16 500 000 лева на 20 000 000 лева - чрез изменение на чл. 1, ал. 1 от Договора; срокът за връщане на предоставения заем е удължен от 06.10.2017 г. на 01.07.2018 г. – чрез изменение на чл. 3, ал. 1 от Договора.

Сочи се, че на 27.06.2018 г. между „К.“ АД и „Т.П.” ЕАД е сключен Анекс към Договор за заем от 06.04.2016 г., по силата на който страните се споразумяват срокът за връщане на предоставения заем да бъде удължен до 27.11.2022 г.

2

В изпълнение на поетите с Договора задължения, в периода от 27.04.2016 г. до 20.06.2016 г. ищецът „К.“ АД е предоставил заеманата сума на „Т.П.” ЕАД в общ размер на 19 066 990 лева, като преводите са описани в исковата молба.

Сочи се, че „Т.П.“ ЕАД е върнало част от заемната сума, като към 08.03.2023 г. (момента на предявяване на вземането) задължението на ответника за главница към ищеца по процесния договор е в размер 13 002 418,24 лева.

Направено е искане да се признае за установено в отношенията между „Т.П.“ ЕАД, „К.“ ЕАД, синдик В. С. и кредиторите на несъстоятелността на „Т.П.“ ЕАД, за установено съществуването на вземане в размер на 13 02418,24 лева - главница по Договор за заем от 06.04.2016 г„ сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател, и „Т.П.“ ЕАД, в качеството на заемополучател.

В предвидения за това срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Т.П.” ЕАД. В същия се сочи, че исковата претенция е основателна, като не се оспорват фактите, които са изложени в писмения отговор.

Синдикът В. С. също депозира писмен отговор. Сочи че искът би бил основателен, ако се докаже наличие на заемно правоотношение между ищеца и ответника, както и че заемната сума е следвало да се предаде на трето лице.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, в която е посочено че искът не се оспорва, поради което същият е основателен.

Съдът е сезиран с установителен иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Въз основа на приложените писмени доказателства и назначената по делото ССчЕ се установява следното от фактическа страна:

С Решение № 11/06.02.2023 г., постановено по т.д. № 5/2021 г. по описа на Окръжен съд - Б. е обявена неплатежоспособност по отношение на ответника „Т.П.“ ЕАД с начална дата 01.01.2017г., открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е назначен временен синдик – В. С.. Съдебният акт е публикуван по партидата на дружеството на 08.02.2023 г., от която дата е започнал да тече и срокът за предявяване на вземания на кредитори по чл. 685 от ТЗ.

3

С молба вх. № 2963/08.03.2023г. ищецът „К.“ ЕАД, ЕИК 203298803 предявява свои вземания от „Т.П.“ ЕАД в общ размер на 18 606 582,15 лв. главница в размер 13 002 418,24 лева и лихва в размер на 5 008 969,19 лв. по договор за заем от 06.04.2016 г.

Предявеното от „К.“ ЕАД вземане за главница в размер на 13 002 418,24 лева е включено в т. 6 от Списък на приетите вземания на кредиторите на „Т.П.“ ЕАД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ обявен в ТР на 06.04.2023 г.

В законовия 7-дневен срок кредиторът „КТБ“ АД /н./, ЕИК ************, депозира пред Окръжен съд Благоевград възражение вх. № 4901/13.04.2023 г. по чл. 690 от ТЗ против приемането на вземането на „К.“ ЕАД в списъка.

С Определение № 251/09.05.2025 г., обявено в ТР на 12.05.2025 г., съдът по несъстоятелността е уважил възражението на „КТБ“ АД /н./, като е изменил списъка и е изключил вземането на „К.“ ЕАД за главница по договора за заем.

Пред настоящата съдебна инстанция са представени копия на договор за заем и два анекса към него. Според договора за заем, сключен на 06.04.2016г.

„К.“ ЕАД се задължава да предостави на „Т.П.“ ЕАД паричен заем в размер на 16 500 000 лв., като заемът ще бъде усвояван на части по искане на заемателя по банков път по посочена от последния банкова сметка. На 02.06.2016г. е сключен анекс, с който заемната сума е увеличена на 20 000 000 лв. Уговорено е, че заемът следва да се върне в срок до една година от усвояване на последната сума по заема, но не по-късно от 01.07.2018г. С втори анекс от дата 27.06.2018г. срокът за връщане на заетата сума е удължен до дата 27.11.2022г.

По делото като доказателства са представени множество кредитни преводи, видно от които „К.“ ЕАД е плащало на различни дати различни парични суми на „Т.П.“ ЕАД, като основание е посочено по договор.

По делото е назначена ССчЕ, по която вещото лице посочва, че процесните суми са осчетоводени и в двете дружества. Сочи, че общата сума на получените заемни средства осчетоводени в „Т.П.“ в сметка 494 “Разчети по заеми“ по аналитична партида “К.“ЕАД е в размер на 20 477 899,17лева.

Посочва, че осчетоводената сума на погасените задължения по главницата е в размер на 6 956 681.43 лв. като плащанията са извършвани чрез директни преводи от „Т.П.“ ЕАД, както и по договори за цесия и споразумения за прихващания.

4

Остатъка за погасяване на главницата, след отразените погасявания е 13 521 217, 74 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният специален установителен иск е с правна квалификация по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ. Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл. 694, ал. 2 ТЗ.

По делото се установява, че по отношение на ответника „Т.П.“ ЕАД е открито производство по несъстоятелност с решение № 11/06.02.2023г., постановено по т.д. № 5/2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

Установява се, че в това производство ищецът е предявил свои вземания срещу ответника в размер на 13 002 418,24 лв. по договор за заем от дата 06.04.2016г. Посоченото вземане е включено в Списъка на приети вземания, но по отношение на него е подадено възражение от кредитора КТБ АД.

Впоследствие с Определение № 251/09.05.2025г., обявено в ТР на 12.05.2025 г., съдът по несъстоятелността е уважил възражението на „КТБ“ АД /н./, като е изменил списъка и е изключил вземането на „К.“ ЕАД по договора за заем.

Предвид на изложеното по-горе предявеният иск е допустим. Разгледан по същество искът е неоснователен, поради следните съображения:

За да е основателен иск за връщане на дадени заемни средства следва да се установи наличие на валидно заемно правоотношение по договор заем от дата 06.04.2016г., както и реално предаване и получаване на заемната сума.

Съгласно нормата на чл. 240 ЗЗД заемът е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът по своята същност е реален, т. е. сключва се с предаването на парите, респ. вещите. С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. Фактическият състав на договора за заем се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем 5 сума: 1 съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2 реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи заемодателят, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем със заемателя и неизпълнено договорно задължения на последния.

В настоящия случай ищцовото дружество следва да установи, че е дало на отвтеника заемни средства, както и настъпването на падежа за връщането им. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него, в случая това е ищецът „К.“ ЕАД.

За доказване наличието на заемно правоотношение се представят като доказателства по делото договор за заем и два анекса към него, както и множество преводни бележки. В договора за заем е посочено, че заемодателят „К.“ ЕАД се задължава да предостави на заемателя „Т.П.“ ЕАД паричен заем в размер до 16 500 000 лева. Посочено е, че заемът ще бъде усвояван на части по искане на заемателя, както и че сумите ще се плащат по банков път. С анекс към договора за заем е увеличена заемната сума на 20 000 000 лева. С втори анекс е договорено, че заемът следва да се погаси до дата 27.11.2022г.

Като доказателства по делото са представени и платежни нареждания, видно от които „К.“ АД превежда на „Т.П.“ ЕАД различни суми, а за основание е посочено „по договор“.

От така ангажираните писмени доказателства съдът намира за недоказан основният елемент на договора за заем, а именно предаване на заемната сума от заемодателя ищец на заемателя ответник. Представените по делото множество платежни нареждания не могат да обосноват извод в обратна насока, доколкото в същите е посочено като основание за превеждане на различни суми „по договор“ без обаче да е ясно дали това е именно процесният договор за заем. Липсват и данни за това заемателят да е искал конкретно получаване на заемни средства, така както е уговорено в договора за заем – чл. 1, т. 3.