Присъда № 7 от 20.01.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 7 от 20.01.2025 г. по НОХД № 1360/2025г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на дата 21.02.2025 година Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура Плевен обвинителен акт против подсъдимия Ант. Ф. Р., с ЕГН: ********** от с. *********, обл. Плевен, ул. „******* ***********“ № *, както следва:

-за това, че на неустановена дата през месец декември 2023 г. в с. *********, област Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си отнел чужда движима вещ- 10 литра червено домашно вино, на стойност 90,00 лева; 10 литра домашна гроздова ракия, на стойност 125,00 лева и 10 литра бензин, на стойност 26,80 лева, всичко вещи на обща стойност 241, 80 лева от владението на собственика И.Ц.В. от с. с. с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

- за това, че на 22.12.2023 г. в гр. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си , в съучастие като извършител с Ант. П. П. от с. *********, област Плевен/ спрямо когото наказателното производство е разделено, тъй като местонахождението му не е установено/ отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А22“, на стойност 155,00 лева;

1 брой силиконов гръб за мобилен телефон за мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy А22“, на стойност 15,00 лева; сумата от 50,00 лева, всичко вещи на обща стойност 220,00 лева от владението на собственика Тр. Стр. Ив. от с. гр. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от наблюдаващия делото – прокурор В.П..

Подсъдимият Ант. Ф. Р., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. Б.П. от АК - Плевен, назначена за служебен защитник в хода на досъдебното производство, редовно призована.

Пострадалият И.Ц.В., редовно призовани, се явява лично.

Преди започване на разпоредителното заседание, пострадалият Илиян В. заявява, че не желае да участва в настоящото производство.

Пострадалият Тр. Стр. Ив. редовно призован, не се явява.

Съдът счете, че неявяването на пострадалия Тр. Ив., съгласно разпоредбата на чл. 247г, ал. 2 от НПК, не е пречка за провеждането на разпоредително заседание.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

1

Защитниците на подсъдимия Ант. Ф. П. – адв. Б.П. от АК – Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желаят делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие - Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

На основание чл. 252 от НПК защитника на подсъдимия и самия подсъдим молят съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимия Ант. Ф. П., изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.

1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и на пострадалите.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят делото да се разгледа по реда на особените правила - съкратено съдебно следствие, Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.По отношение на подсъдимия Ант. Ф. П. в хода на наказателното производство е взета мярка за процесуална принуда „Надзор на ИДПС“, като на настоящия етап не са налице основание за нейното изменение.

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетелите и вещите лица, посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт..

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т. 3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитнка на подсъдимия и на 2 самия подсъдим, намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимите.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимите чрез техните защитници е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимите.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимите.

Подсъдимият Ант. Ф. П. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия Ант.

Ф. П. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия Ант. Ф. П., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия Ант. Ф. П.:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.“ При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без 3 да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.

371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на обвинителния акт по реда на чл. 276, ал. 1 от НПК, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желаят ли да дадат обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия Ант. Ф. П. бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.” Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство пр. преписка № 381/2024 г. по описа на РП – Плевен/ЗМ № 657/2023 г. по описа на Второ РУ – Плевен/, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимия.

Пледира подсъдимия Ант. Ф. П. да бъдат признат за виновен, като му бъде наложено наказание при съобразяване на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, което съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3, чието изпълнение да бъде отложено с 2 години изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия Ант. Ф. П. – адв. Б.П., при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, се солидаризира изцяло със становището на представителя на 4

РП – Плевен.

Подсъдимият Ант. Ф. П. поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на наказание 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направените от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл.

372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:

Непълнолетният подсъдим Ант. Ф. Р. живее с биологичния си баща М.Хр.М. в къща, находяща се в с. *********, област Плевен, ул. „******* ***********“ № *. Р. не посещава учебно заведение и не работи.

На неустановен ден през месец декември 2023 година поради липсата на финансови средства подсъдимият Ант. Ф. Р. решил да извърши кражба от къщата на своя съсед- свидетелят И.Ц.В..

В изпълнение на намисленото Р. проникнал в дворното място на имота, след което влязъл в кухненското помещение, което не било заключено, откъдето взел 10 литра червено домашно вино и 10 литра домашна гроздова ракия, собственост на В., които се съхранявали в туби. След това подсъдимият Ант. Ф. Р. влязъл и в стопанска сграда, находяща се в същото дворно място, чиято врата също не била заключена. От там взел 10 литра бензин, собственост на В., който също бил поставен в туба. След което подсъдимият Ант. Ф. Р. заедно с отнетите вещи се отправил към дома си.

Впоследствие подсъдимият Ант. Ф. Р. продал част от отнетото вино на свидетеля С. М., който живеел в същото населено място, като последният не знаел, че то е било предмет на престъпление.